О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
гр. София, 29.06.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 217 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ч” АД, гр. С., подписана процесуалния му представител юрк. Станимир Недялков Стойчев срещу решение № 301 от 11.11.2008г. по гр. д. № 2375/2007г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-Д състав, с което е оставено в сила решението по гр. д. № 4534/2005г. на Софийски районен съд, І ГК, 44 състав. С първоинстанционния съдебен акт „Е” АД, гр. С. е осъдено да заплати на К. Г. С. от гр. С. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата 5 382,15 лв., представляваща част от допълнително определената от ответника изразходвана електроенергия от корекции сума в размер 8 708,64 лв., както и сумата 615,29 лв. – разноски по делото на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК, а именно: въпроса за извършване на корекции в сметките за ел. енергия на абонат за изминал период от страна на енергийното предприятие; с каква доказателствена стойност се ползува констативния протокол; разпределението на доказателствената тежест.
Ответникът К. Г. С. от гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че на 16.04.2004г. служители на „Ч” АД, гр. С. с предишно наименование „Е” АД, гр. С. извършили в отсъствието на потребителя проверка на средството за търговско измерване, отчитащо потребената електроенергия за неговия имот и свързващата го инсталация на мястото на неговото използване, за което е съставен констативен протокол № 322/16.04.2004г., неподписан от ищеца, в който е отразено, че има неоригинални пломби на големия капак на електромера, а грешката, с която електромерът отчита размера на консумираната електроенергия е минус 80,77%. Въззивната инстанция е констатирала, че през м. октомври 2003г. липсвала фазата на бушона – предпазител и на къщата също нямало фаза, както и че е възможен достъп до електромера без да се разбие външния капак и съществуващата ключалка на втория капак. При ответника не било отбелязано на 27.10.2003г. да е извършвана профилактика и ремонт на адреса на ищеца. Средството за търговско измерване на потребяваната електроенергия било монтирано в заключен шкаф, пломбиран с пломба № 188/08.11.2000г., а след проверката на 16.04.2004г. електромерът бил демонтиран, поставен в чувал и пломбиран.
При така изложените фактически констатации решаващият съдебен състав е приел, че съставеният констативен протокол няма качеството на официален документ – протокол по смисъла на чл. 80, ал. 1 ЗЕ, тъй като липсват доказателства служителите на „Ч” АД, гр. София /преди „Е” АД/ да са били упълномощени от министъра на енергетиката или от председателя на ДКЕВР да извършват контролни проверки. В тази насока СГС се е позовал на разпоредбите на чл. 49 НППРЕМПП /отм./, чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 80, ал. 1 ЗЕ, чл. 75 и чл. 76 ЗЕ. Изложени са съображения, че констативният протокол не е подписан от потребителя, който оспорва констатациите в него, поради което като частен свидетелстващ документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Извършената от служителите на ответника проверка не представлява предвиден от нормативната уредба начин за установяване на нередности в измерването съгласно Закона за измерванията /в сила от 09.11.2002г./ и подзаконовите актове за прилагането му – Наредба за реда и начина за извършване на метрологичен надзор и Наредба за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Мотивирайки се, че ответникът, който носи доказателствената тежест, не е установил наличието на предпоставките за възникване на правото едностранно да извърши корекция, а именно, че е доставил електроенергия, която не е била измерена, както и че е спазил реда за извършване на проверката, въззивният съд е направил извод, че заплатената от ищеца сума от 5 382,15 лв. – част от допълнително определената от ответника от корекции сума в размер 8 708,64 лв., е платена без основание.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.
Въз основа на касационната жалба, приложеното към нея изложение, данните по делото и решението, следва да се приеме, че материалноправните въпроси, които са от значение за решаването на спора, са относно приложението на разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от НППРЕМПП /отм./ и наличието на надлежно предоставено правомощие на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира дължимите от потребителя суми, а процесуалноправните въпроси са относно доказателствената стойност на представения констативен протокол за проверка на средствата за търговско измерване на използваната електроенергия и разпределянето на доказателствената тежест.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Приложеното решение от 16.05.2008г. по гр. д. № 15797/2007г. на Софийски районен съд, ГК, І г. о., 37 състав не установява противоречива съдебна практика по горепосочените правни въпроси – не са налице данни дали е влязло в сила и се отнася за начислена електроенергия за друг период от време. Касаторът не е представил други влезли в сила съдебни актове, в които идентични материалноправни и процесуалноправни въпроси да се решават по различен начин.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Въпросът за приложението на разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от НППРЕМПП /отм./ и наличието на надлежно предоставено правомощие на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира дължимите от потребителя суми е разрешен в съответствие с практиката на ВКС. По отношение на процесуалните въпроси за доказателствената стойност на констативния протокол и за разпределението на доказателствената тежест при оспорване съдържанието на частен и официален документ въззивният съд се е съобразил със съдебната практика, че констативният протокол, съставен при условията на чл. 49, ал. 1, т. 2 от НППРЕМПП /отм./, е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, поради което няма доказателствена стойност. Освен това въпросът за доказателствената стойност на констативния протокол е конкретен за всеки отделен случай и подлежи на проверка по всяко отделно дело, тъй като се съставя по отношение на различни потребители и отразява различни факти и периоди.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 301 от 11.11.2008г. по гр. д. № 2375/2007г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-Д състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.