О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
гр. София, 28.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 971 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. о. чрез процесуален представител Д. Т. – началник отдел „П” срещу решение от 09.07.2009г. по в. гр. д. № 527/2008г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-Д състав, с което е оставено в сила решение от 14.11.2007г. по гр. д. № 13905/2007г. на Софийски районен съд, 25 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от С. о. , гр. С. срещу Д. Г. И. от гр. П. искове по чл. 92 ЗЗД за сумата 8 157 лв. – неустойка за неизпълнение по чл. 12, ал. 1, т. 3 от договор № 257-02/30.06.2004г. за периода 01.01.2006г. – 31.08.2006г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 224,56 лв. – лихва за забава върху сумата 8 157 лв. за периода 03.04.2007г. – 13.06.2007г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. В касационната жалба поддържа становище за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради това, че спорът за отговорността на ответника за задължението му за разкриване и поддържане на работни места е решен противоречиво от съдилищата. Позовава се на противоречие с решение от 22.12.2008г., поправено с решение от 30.06.2009г. по гр. д. № 3596/2007г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав, с което е присъдена неустойка за неразкриване и неподдържане на 2 работни места за периода 26.01.2005г. – 31.12.2005г. и в което е прието, че ответникът не може да бъде освободен от носенето на отговорност за заплащане на неустойка, като черпи права от неизпълнението на друго задължение по договора, а именно въвеждането на обекта в експлоатация.
Ответникът Д. Г. И. от гр. П. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на касатора и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да отхвърли предявеният на основание чл. 92 ЗЗД иск за заплащане на неустойка по чл. 12, ал. 1, т. 3 от договор № 257-02/30.06.2004г. за неизпълнение на задължението по чл. 8, ал. 4 от договора, въззивният съд е приел, че липсва една от основните предпоставки: за ответника не е възникнало задължение да разкрие уговорените 2 работни места, тъй като обектът не е въведен в експлоатация. Решаващият съдебен състав е констатирал, че това задължение възниква за ответника след въвеждане на обекта в експлоатация, което също е задължение на ответната страна съгласно чл. 8, ал. 5 от договора и е следвало да се извърши в срок до 6 месеца. Изложил е съображения, че неизпълнението на задължението за въвеждане на обекта в експлоатация е санкционирано с една неустойка – по чл. 12, ал. 1, т. 4 от договора, и за това неизпълнение не може да се възлага и друга неустойка, уговорена за друг вид неизпълнение и касаеща друго договорно задължение на купувача, което към процесния период не е възникнало.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решава се противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК релевантният материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който е от значение за изхода на делото, формирал е решаващата воля на въззивния съд и е обусловил правните изводи по предмета на спора. Касаторът не е формулирал релевантният материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, който според твърдението му е разрешаван противоречиво от съдилищата, като най-общо е посочил, че спорът за отговорността на ответника за задължението му за разкриване и поддържане на работни места е решен противоречиво от съдилищата. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГКТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалваното решение. Касационният съд не е длъжен да го извежда от изложеното в касационната жалба.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен и поради това, че касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика. Съобразно т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГКТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Представеното решение от 22.12.2008г., поправено с решение от 30.06.2009г. по гр. д. № 3596/2007г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав не е влязло в сила, същото е обжалвано от Д. Г. И. и по него е образувано т. дело № 200/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение, което не е приключило.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и направени в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.07.2009г. по в. гр. д. № 527/2008г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ-Д състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.