О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
гр. София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 654 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Ц. от гр. С. чрез процесуален представител адв. Е срещу решение от 02.06.2008г. по гр. д. № 3808/2007г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение, с което е оставено в сила решение от 25.06.2007г. по гр. д. № 17575/2006г. на Софийски районен съд, 44 състав. С оставения в сила първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от Х. Д. Ц. от гр. С. срещу „М” О. , с. А., община Г. частичен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 6 063,07 лв. – част от 7 040,99 лв., представляваща неустойка по чл. 7, ал. 2, изр. 2 от договор от 15.05.2006г., като неоснователен и ищцата е осъдена да плати на ответника сумата 400 лв. – разноски на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В писмено изложение се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. Изложени са доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправен въпроси в противоречие с постоянната и задължителната практика на ВКС. Според касатора съществените материалноправни въпроси налице ли е пълно неизпълнение от страна на изпълнителя по договора за изработка или е налице частично изпълнение са решени в противоречие с решение № 950 от 23.05.1997г. по гр. д. № 1728/1996г. на ВКС, V г. о. и Тълкувателно решение № 30/1981г. на ОСГК, а същественият процесуалноправен въпрос в чия тежест е да се установи обемът на извършените работи и въпросът за пълнотата на доказателствата – в противоречие с решение по гр. д. № 108/2005г. на ВКС, ІІ г. о. и Тълкувателно решение № 1/2000г. от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т. 10. Поддържа се становище, че съществените въпроси дали извършването на ремонт, включително в жилище представлява неделимо задължение, следва ли да бъде изпълнено по начин, че съответната ремонтирана вещ да се използва по предназначението си и трябва ли да се прилагат по-високи критерии за качествено изпълнение, когато договорът за изработка е сключен между потребител и търговец, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът „М” О. , с. А., община Г. чрез процесуалния си представител адв. Й оспорва касационната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като не е налице нито една от предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Изводът на СГС, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по иска по чл. 92 от ЗЗД е правилен и в съответствие с константната практика на ВКС по делата за неустойка. Според ответника съдът не се е произнесъл по довод за неделимост на процесното задължение, тъй като такъв довод не е релевиран в процеса, чл. 128 от ЗЗД ясно посочва кои задължения са неделими и съдебната практика е ясна и безпротиворечива. Въпросът за тежестта за доказване не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, нито в противоречие с практиката на съдилищата. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди становищата на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
За да направи извод, че искът е неоснователен и недоказан, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 92 от ЗЗД във връзка с чл. 7, ал. 2 от договора от 15.05.2006г. Според решаващия съдебен състав неизправната страна дължи неустойка по чл. 7, ал. 2 от договора при наличието на две хипотези – пълно неизпълнение и неоснователна забава с повече от нормалното за този вид дейност. Обсъждайки събраните доказателства, въззивната инстанция е констатирала, че изпълнителят е извършвал ремонтни работи, някои от които не са били с добро качество и е направил извод, че няма пълно неизпълнение. Забавянето на ремонтните работи не е било само по вина на ответника, но също и поради несъгласие на ищцата с определени строителни материали и неизпълнение на задължението й по чл. 3 от договора за предоставяне на част от цената на ремонтните работи при поискване.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е свързан с наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 7, ал. 2 от процесния договор, а именно налице ли е пълно неизпълнение от страна на изпълнителя по договора за изработка или е налице частично изпълнение. Този въпрос не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС. Преценката за обема на извършените работи и наличието на пълно или частично изпълнение е конкретна за всеки отделен случай и се извършва въз основа на събраните и обсъдени в тяхната съвкупност доказателства. Разрешаването на този въпрос е в зависимост от установените факти, които са различни за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства. Въззивната инстанция е анализирала клаузата на чл. 7, ал. 2 от сключения между страните договор и въз основа на обсъдените събрани по делото доказателства е стигнала до извода, че предпоставките по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 7, ал. 2 от договора не са налице, тъй като частично възложените работи са изпълнени, не е налице пълно неизпълнение и забавата за извършване на СМР се дължи и на неизпълнение на задължения на ищцовата страна и несъгласието й за някои строителни материали. Тази преценка на доказателствения материал и установените с него факти е относима към конкретния правен спор и касае правилността на обжалвания съдебен акт, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Неоснователно е позоваването на противоречие с решение № 950 от 23.05.1997г. по гр. д. № 1728/1996г. на ВКС, V г. о. и Тълкувателно решение № 30/1981г. на ОСГК. Преценката дали задължението е делимо или неделимо се извършва въз основа на конкретния договор, предвид природата на задължението или намерението на съконтрахентите. В настоящия случай се касае до изпълнение на строително-ремонтни дейности в апартамент по спецификация, видно от която възложените СМР са делими /различни видове СМР в различни помещения/, поради което разрешаването на въпроса налице ли е пълно неизпълнение от страна на изпълнителя по договора за изработка или е налице частично изпълнение не е в противоречие с цитираната съдебна практика.
Същественият процесуалноправен въпрос в чия тежест е да се установи обемът на извършените работи и въпросът за пълнотата на доказателствата не са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, респективно ВС и в частност с решение по гр. д. № 108/2005г. на ВКС, ІІ г. о. и Тълкувателно решение № 1/2000г. от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, т. 10. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК /отм./ и константната практика на ВКС и ВС визират, че всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В конкретния случай в тежест на ответника е да докаже пълно или частично изпълнение по договора и възраженията във връзка със забавата, а именно за несъгласие на ищцата със строителните материали и непредоставяне от ищцата на допълнителни средства за изпълнението на уговорените СМР. Частично изпълнение на някои видове СМР е установено от разпитаните по делото свидетели. В тежест на ищцата е да докаже, че задължението е неделимо, респективно, че извършените СМР касаят неделимо задължение, но това не е направено в двете съдебни производства.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗЗД е ясна и не поражда затруднения при тълкуването й с оглед установяване на точното й съдържание. Въпросът дали задължението е делимо или неделимо е от значение за отделния случай, решава се въз основа на конкретния договор съобразно природата на задължението или намерението на страните, но не е от значение за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото.
Въпросът следва ли да се прилагат по-високи критерии за качествено изпълнение, когато договорът за изработка е сключен между потребител и търговец, е важен, но не е съществен за настоящия спор, тъй като претенцията не е за заплащане на неустойка за некачествено изпълнение, а се претендира неустойка за пълно неизпълнение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.06.2008г. по гр. д. № 3808/2007г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-Б отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.