О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
гр. София, 13.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 918 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. к. с., гр. С. чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Ц. срещу решение № 898/06.07.2009г. по гр. д. № 1281/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав, с което е оставено в сила решение от 14.01.2009г. по гр. д. № 122/2007г. на Благоевградски окръжен съд и Ц. к. с., гр. С. е осъден да заплати на П. к. „В”, гр. Г. сумата 1 000 лв. – разноски по делото на основание чл. 64, ал. 2 ГПК /отм./. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Ц. к. с., гр. С. срещу П. к. „В”, гр. Г. иск на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 115 000 лв., преведена на кооперацията с платежни нареждания от 01.07.1999г. и 29.07.1999г. като неоснователен и ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер 2 640 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които се решават противоречиво в практиката на ВКС /т. 2/ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /т. 3/, а именно по въпроса за правото на ЦКС като управляващ специализирания фонд „И” да предоставя средства от фонда за инвестиционни цели като заемни /т. 2/ и въпросите, свързани със законовата делегация на права от държавата на частни субекти на правото и правомощията на тези субекти да приемат вътрешни правила за осъществяване на предоставените им права /т. 3/. Касаторът моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване, след което да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът П. к. „В”, гр. Г. оспорва касационната жалба, поддържа становище за валидност, допустимост и правилност на решението и релевира доводи за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Подробни съображения са изложени в писмен отговор и изложение. Моли решението да не бъде допускано до касационно обжалване и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, становищата на страните по тях и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че въз основа на молба на председателя на ПК „В”, гр. Г. и решение на ИК на ЦКС от 22.12.1998г., с два броя платежни нареждания от 01.07.1999г. и 29.07.1999г. ЦКС от фонд „И” е превел по банкова сметка на ПК „В”, гр. Г. сумите 50 000 лв. и 65 000 лв. /деноминирани/ за срок от 3 години и отпуснатите средства са използвани от кооперацията по предназначение. Анализирайки събраните доказателства, решаващият съдебен състав е направил извод, че между страните не е сключен договор за заем, предаването и получаването на сумата общо в размер 115 000 лв. не е въз основа на заемен договор, а същата е предоставена от ЦКС с предназначение да послужи за финансиране на дейността на кооперацията чрез осъществяване на инвестицията, обоснована в искането от 19.10.1998г., поради което не подлежи на възстановяване като дадена в заем при предпоставките на чл. 240, ал. 1 ЗЗД. Софийски апелативен съд, отчитайки начина на набирането на средствата и изразходването им от фонда, уреден в чл. 59, ал. 1 ЗДПч /отм./, е изложил съображения, че тези средства имат бюджетен характер и не принадлежат на ЦКС. Превеждането на парични средства от фонда на отделни кооперации в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 1 ЗДПч /отм./ и изразходването им за целите, за които са предоставени от ЦКС, не поражда за кооперацията – получател задължение за връщане на средствата, тъй като същите изпълняват функцията на безвъзмездна финансова помощ в полза на кооперацията, предвидена в закона.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи в касационната жалба и изложението към нея настоящият съдебен състав счита, че релевантните за спора материалноправни въпроси се отнасят до характера на предоставените от ЦКС от фонд „И” средства на кооперации предвид правото на ЦКС като управляващ специализирания фонд „И” да предоставя средства от фонда за инвестиционни цели.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата, като е достатъчно обжалваното решение да е постановено в противоречие с друго влязло в сила решение на друг съд или състав на ВКС. Съществуващата преди противоречива съдебна практика, обективирана в посочените и приложени от касатора съдебни актове, е преодоляна с решение № 75/20.07.2009г. по т. дело № 8/2009г. на ВКС, ТК, Първо отделение, което е постановено по реда на чл. 290 ГПК и е задължително за съдилищата съгласно Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК, т. 2. Фонд „И” е предназначен за финансиране на проекти на кооперациите и средствата не подлежат на връщане на ЦКС като заемни. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗДПч /отм./ попълването на фонда не е от средствата на ЦКС, а е от преотстъпени за срок от 5 години суми от данъка върху печалбата, като предназначението им е да бъдат изразходвани за инвестиционни цели и субсидии. Способът за набирането и начинът за изразходване на средствата от фонд „И” в ЗКПдО е аналогичен на този в ЗДПч /отм./, но по-детайлно уреден. Средствата, отпуснати за инвестиционни цели, подлежат на възстановяване, ако изразходването им е в нарушение на условията за предоставянето им. В този случай възстановяването на средствата също не е на основание договор за заем.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулировката „въпроси, свързани със законовата делегация на права от държавата на частни субекти на правото и правомощията на тези субекти да приемат вътрешни правила за осъществяване на предоставените им права” е много обща, не е конкретизирана и не е посочено значението й за настоящия правен спор. Релевантният за спора материалноправен въпрос касае характера на предоставените от ЦКС от фонд „И” средства на кооперации и по отношение на него не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По релевантния за спора материалноправен въпрос е налице съдебна практика, обективирана в решение № 75/20.07.2009г. по т. дело № 8/2009г. на ВКС, ТК, Първо отделение, която не следва да бъде променяна.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът следва да заплати на ответника сумата 2 500 лв. – разноски за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 898/06.07.2009г. по гр. д. № 1281/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ОСЪЖДА Ц. к. с., гр. С., ул. „Г. С. Раковски” № 99 да заплати на П. к. „В”, гр. Г., Благоевградска област, ул. „Търговска” № 41 на основание чл. 78 ГПК сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ – разноски за касационното производство
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.