О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 812
гр. София, 30.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 647 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В” Е. в л. , гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Л срещу решение № 262 от 31.03.2009г. по т. дело № 2263/2008г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта, с която е оставено в сила решението от 07.05.2008г. по т. дело № 728/2005г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав в частта, с която „В” Е. в л. , гр. С. е осъдено да заплати на „Г” Е. , гр. С. на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 59 656,12 лв., представляваща неустойка за периода от 02.08.2002г. до 31.05.2005г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.05.2005г. до окончателното й изплащане и разноски в размер 3 547,97 лв., присъдените разноски по компенсация във въззивната инстанция в размер 475,62 лв.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в писмено изложение обосновава допускането на касационното обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с валидността на клаузата за неустойка по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът „Г” Е. , гр. С. оспорва касационната жалба и прави възражение за липсата на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че изводът на съда, че липсата на краен предел и срок за начисляване на неустойката не предпоставя нищожност на клаузата за неустойка, е постановен в духа на закона и константната практика на ВКС. Излага доводи за неотносимост на посочените от касатора решения на АС при БТПП, тъй като разпоредбите на закона не предвиждат допускане на касационно обжалване поради решаване на съществения правен въпрос в противоречие с решения на Арбитражния съд. Касаторът релевира и доводи за неоснователност на касационната жалба по същество. Претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като основание за допускане на касационно обжалване е посочена хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Въззивният съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е приел, че към 01.08.2002г. ответникът „В” Е. не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца „Г” Е. възнаграждение за извършената работа в размер 23 507,59 щ. д. и съгласно анекси № 1/09.07.2002г., № 2/13.11.2002г. и № 3/10.01.2003г. към сключения между страните договор РД 17-001/06.02.2002г. дължи заплащане на неустойка за забава върху просрочените суми /изплатени със забава и непогасени/ в размер общо 37 614,20 щ. д. с левова равностойност към 31.05.2005г. 59 656,12 лв. По отношение на възражението на ответника по исковата молба за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД решаващият съдебен състав е изложил съображения, че за да бъде клаузата за неустойка нищожна, е необходимо да съществува неоправдано разместване на имуществени блага към момента на сключване на договора, а не разликата между неустойката и обезщетяваното с нея изпълнение да е получена в резултат на неизпълнението на договора. Въззивният съд е констатирал, че договореният размер е нормален и действително изпълняващ и функцията на неустойката да стимулира изпълнението, а значителният размер на изчислената неустойка е в резултат единствено с неизпълнението на самия ответник. В този смисъл съдът е направил извод, че липсата на краен срок на начисляване на неустойката не предпоставя нищожност на клаузата, доколкото краен такъв е самото неизпълнение на договорното задължение и това изпълнение не е ограничено или препятствано по някакъв начин със сключената клауза.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос, свързан с валидността на клаузата за неустойка по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, е релевантен за спора, тъй като от него зависи изходът на делото. Този въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочената разпоредба включва тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, тълкувателни решения на ОСГТК, ОСГК, ОСТК или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Позоваването на решение № 173/15.04.2004г. по гр. д. 788/2003г. на ВКС, ТК, решение № 544/29.05.2006 г. по т. д. № 31/2006г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 460/24.08.2006г. по т. д. № 1056/2005г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 702/29.10.2008г. по т. д. № 312/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. е неоснователно, тъй като посочените съдебни актове са постановени по отделни казуси по реда на отменения ГПК, същите не са задължителни за съдилищата и въпросът за нищожността на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави поради липсата на краен срок за начисляването й в тези актове е разрешен по различен начин от начина, приет в други съдебни актове, напр. решение № 140/20.03.2006г. по т. дело № 408/2005г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 958/07.12.2004г. по т. дело № 5/2004г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 218/27.03.2007г. по т. дело № 750/2006г. на ВКС, ТК, І т. о.
Към настоящия момент по въпроса за действителността на уговорката за заплащане на неустойка за забавено изпълнение, респ. нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД с оглед нейния прекомерен размер и липсата на краен срок за начисляването й, е формирана съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, която е задължителна – решение № 4/25.02.2009г. по т. дело № 359/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., постановено по реда на чл. 290 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по уеднаквяване на съдебната практика, и решение № 39/04.08.2009г. по т. дело № 526/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В посочените две решения въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на уговорената неустойка е решен чрез прилагане на комплексен подход, отчитащ фактори като свобода на договарянето, равнопоставеност на страните, функцията на неустойката, възможност неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. В посочените решения е прието, че непосочването в договора на краен срок, до който да се дължи неустойката не нарушава общоприетите принципи за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, а по-скоро стимулира длъжника за точното изпълнение на договорните му задължения. Направен е извод, че липсата на уговорка за краен предел като срок, до който да се начислява неустойката за забава, не накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Неустойката има обезщетителна, обезпечителна и наказателна функция – служи за обезщетение за вредите от неизпълнението без да се доказват /обезщетителна функция/, представлява гаранция за това, че ще стимулира съконтрахента към точно изпълнение на поетите с договора задължения /обезпечителна функция/ и има за цел да накаже в гражданскоправен смисъл неизправната страна /наказателна функция/. Страните по търговски договор могат свободно да уговарят начина на определяне размера на дължимата неустойка като глобална сума или като процент от главното задължение, еднократно или подневно, с определен или без определен краен срок на начисляване, тъй като разпоредбата на чл. 92 ЗЗД има диспозитивен характер. Действително, клаузата за забава, която определя ежедневен процент на неустойка, без да лимитира горна граница, предпоставя възможност неустойката да достигне до размери, многократно по-големи от дължимата, респективно изплатената със забава главница. Превишаването на неустойката спрямо размера на основния дълг, когато това се дължи на забава на изпълнението на основното задължение, не обуславя нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави. В настоящия случай със сключения между страните договор неустойка не е била уговорена. Поради забава на длъжника – ответника по исковата молба и касатор в настоящото производство, страните са сключили анекс № 1/09.07.2002г., в който са предвидили неустойка при неизплащане на задължението в допълнително предоставен срок. С анекс № 3/10.01.2003г. размерът на неустойка е намален. Видно от данните по делото, размерът на дължимата неустойка е нараснал значително не в резултат на завишена база при формирането й, а поради продължителното неизпълнение от страна на длъжника. Длъжникът е могъл да редуцира размера на неустойката, ако е изпълнил своевременно задължението си. Продължителното неизпълнение не обуславя нищожност на клаузата за неустойка.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че значимият за спора материалноправен въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС.
Неоснователно е позоваването на решение от 05.01.2007г. по ВАД № 20/2006г., тъй като решенията на арбитражните съдилища не се обхващат от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника сумата 820 лв.– направени от последния разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262 от 31.03.2009г. по т. дело № 2263/2008г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „В” Е. в л. , гр. С., бул. „Ц” № 136 да заплати на „Г” Е. , гр. С., ул. „Г” № 1 на основание чл. 78 ГПК сумата 820 лв. /осемстотин и двадесет лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: