О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София, 03.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 725 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К” О. , гр. С., подписана и от процесуален представител адв. Н, срещу решение от 14.04.2008г. по гр. д. № 1766/2007г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б отделение, с което е оставено в сила решение от 09.06.2006г. по гр. д. № 2273/2005г. на Софийски районен съд, ГК, 26 състав в обжалваната му част за сумите 6 317,33 лв. и 1 500 лв. С оставения в сила първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от „К” О. , гр. С. против В. Г. Г. от гр. С. искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 19.12.2004г. в следните размери: 353 лв. – за отстраняване на повреда на част на лек автомобил „Мерцедес S500L” с рег. № С* лв. – претърпени загуби, изразяващи се в направени разходи за наемане на друг лек автомобил за представителни нужди през периода от 23.12.2004г. до 27.01.2005г. и 1 500 лв. – претърпени загуби за периода от 19.12.2004г. до 27.01.2005г., изразяващи се в направени разходи за провеждане на телефонни разговори през мрежата на мобилните оператори и през стационарната мрежа на БТК и за заплащане на възнаграждение на управителя Димитър Т. П. , и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер 200 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 51 във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът в писмено изложение обосновава допускането на касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – чл. 51 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, и за развитието на правото.
Ответникът В. Г. Г. от гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в едномесечния срок по чл. 283 и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
За да направи извод, че предявените искове са неоснователни, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Изложени са съображения, че липсват доказателства претърпяната вреда в размер 6 317,33 лв. да е в резултат на противоправното поведение на ответника, не са ангажирани от ищеца доказателства, че автомобил „Тойота” е бил нает точно, докато увреденият от ответника автомобил е бил ремонтиран и че за периода на наемането е бил ползван именно за целите, за които увреденият автомобил е бил ползван. Поради това решаващият съдебен състав е приел, че твърдяната вреда в размер 6 317,33 лв. не е в причинна връзка от противоправното поведение на ответника. По отношение на сумата 1 500 лв. въззивната инстанция е изложила съображения, че от събраните доказателства не се установява ищецът да е загубил твърдяното време и да е провел сочените разговори, респективно да е претърпял имуществени щети в размер на конкретизираните суми за телефон.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Според касатора същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и е от значение за точното прилагане на закона, е свързан с прилагането на чл. 51 във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос е налице ли са предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника на основание чл. 45 от ЗЗД.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Несъстоятелен е доводът на касатора, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – чл. 51 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Развитите от касатора в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и за необоснованост, съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Въз основа на изложените съображения съдебният състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 601 от 04.04.2008г. по гр. д. № 653/2007г. на Апелативен съд Пловдив, първи състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.