О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София, 01.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 848 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К” ООД, гр. С. чрез процесуален представител адв. Г срещу решение № 411 от 07.05.2009г. по гр. д. № 2742/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав, с което е оставено в сила решение № 54 от 14.07.2008г. по гр. д. № 01519/2006г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав в обжалваната му част и са присъдени разноски в размер 1 300 лв., а именно в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил „К” ООД, гр. С. да освободи и предаде на „П” ЕАД, гр. С. владението на собствения му имот – магазин с площ 76 кв. м. в гр. С., жк „М” 4 пред бл. 435, да заплати обезщетение за периода на ползване без основание в размер 17 625,60 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2006г. до окончателното й плащане, и разноски в размер 1 803 лв. и е отхвърлил предявения от „К” ООД, гр. С. срещу „П” ЕАД, гр. С. инцидентен установителен иск за признаване за установено, че „К” ООД, гр. С. е собственик на магазин, находящ се в гр. С., жк „М” на спирката на автобус 76 срещу бл. 438.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Релевира доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по иск с правна квалификация чл. 236, ал. 2 ЗЗД и инцидентен установителен иск по чл. 118 ГПК /отм./. Поддържа становище, че произнасянето на ВКС е необходимо за правилното и непротиворечиво разрешаване на спора и ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът „П” ЕАД, гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е прел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за наем, по силата на което наемодателят е предоставил на наемателя търговския павилион за временно и възмездно ползване и е осигурил безпрепятствено ползване на имота през целия период на действие на договора. Решаващият съдебен състав е констатирал, че срокът на договора според последния анекс е изтекъл след приключване на обявения конкурс за отдаването му под наем, наемодателят е уведомил наемателя на 20.04.2005г. за прекратяване на договора, считано от 30.04.2005г. поради настъпване на условието по чл. 1 от анекса от 20.01.2005г., и го е поканил да върне имота, поради което е направил извод за основателност на иска по чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Поради това, че ответникът по исковата молба е продължил ползването на имота след изтичане на срока и прекратяване на договора за наем, въпреки противопоставянето на наемодателя, Софийски апелативен съд е приел, че „К” ООД, гр. С. дължи обезщетение в уговорения в чл. 21 от договор № 271/01.01.2002г. размер. Възражението за прихващане е оставено без уважение поради това, че в договора е предвидено, че всички направени трайни подобрения в търговското помещение остават собственост на наемодателя след прекратяването му, без да е предвидено заплащането им. За да направи извод, че предявеният инцидентен установителен иск е неоснователен, решаващият съдебен състав е приел, че по силата на възникналото между страните наемно правоотношение наемателят се явява държател на наетия имот и доколкото няма качеството на неин владелец, за него не съществува възможност да придобие вещни права върху имота. В подкрепа на този извод е и клаузата на чл. 19 от наемния договор.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът не е посочил релевантния за спора материалноправен и процесуалноправен въпрос, който според него ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По въпроса за приложението на чл. 236, ал. 2 ЗЗД е налице съдебна практика на ВКС, с която въззивната инстанция се е съобразила.становяването дали един договор за наем е прекратен и дали наемателят е продължил да ползва наетия имот след прекратяване на наемното правоотношение въпреки противопоставяне от страна на наемателя, зависи от представените доказателства и е различно при различните случаи. Постоянна е практиката по въпроса, че при прекратяване на договора за наем тежестта за доказване, че държането на имота е върнато на наемодателя се носи от бившия наемател. Въпросът за установяване правото на собственост, който е от значение за инцидентния установителен иск, е конкретен за всеки отделен случай, зависи от представените по делото доказателства, поради което по него не е възможно да съществува постоянна съдебна практика. Съдебната практика относно необходимостта при предявен установителен иск за собственост ищецът да докаже твърдяното придобивно основание е трайно установена и не е нарушена при постановяване на обжалвания съдебен акт от въззивния съд. Решаващият съдебен състав е обсъдил представените по инцидентния установителен иск относими доказателства и въз основа на тях е изградил изводите си. Оплакването за портиворечие с материалния закон и необоснованост е относим към обосноваността на въззивното решение и в този смисъл е касационно основание по чл. 281 ГПК, но не представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Предвид изложените съображения неоснователно е позоваването на противоречие с Постановление № 7/27.12.1965г. на Пленума на ВС и решение № 367/30.05.2006г. по гр. д. № 2965/2004г. на ВКС, ІV г. о.
Настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не е направил такива и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 411 от 07.05.2009г. по гр. д. № 2742/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.