О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 506
гр. София, 11.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 402 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Т. като ЕТ „Д”, гр. Н. пазар чрез процесуалния му представител адв. А срещу решение № 236 от 17.12.2008г. по в. т. дело № 393/2008г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, с което е оставено в сила решение № 40 от 25.06.2008г. по гр. д. № 848/2007г. на Шуменски окръжен съд, както и определение № 148 от 08.07.2008г. по същото дело и Д. П. Т. като ЕТ „Д”, гр. Н. пазар е осъден да заплати на „О” АД, гр. С. сумата 6 568 лв. – разноски за въззивната инстанция на основание чл. 64 ГПК /отм./.
С оставеното в сила първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от Д. П. Т. като ЕТ „Д”, гр. Н. пазар срещу „О” АД, гр. С. и „С” ООД, гр. В. иск с правно основание чл. 97 ГПК /отм./ във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 37, том ХІ, н. дело № 1427/2004г. на нотариус Петър А. с район на действие Районен съд гр. Н. пазар с рег. № 3* като неоснователен и недоказан и ищецът е осъден да заплати на „О” АД, гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер 3 041,24 лв. и на „С” ООД, гр. В. разноски в размер 1 600 лв.
С оставеното в сила определение е оставено без уважение искането на „О” АД, гр. С. за присъждане на основание чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ допълнителни разноски в размер 2 599 лв.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в допълнителна молба допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Излага доводи, че въззивната инстанция неправилно е тълкувала разширително разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗОЗ относно продажбата до изтичането на предвидения шестмесечен срок, не е анализирала събраните писмени доказателства при преценката дали е спазена разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ, в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ не е извършила прецизна преценка на релевантните за спора обстоятелства, не е съобразила всички доводи на страните по предявените искове за недействителност на продажбата и неправилно е приела, че неизпълнението на задължението на кредитора по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ да положи при продажбата грижата на добрия търговец не се отразява върху действителността на сделката. Касаторът се позовава на решения № 735 от 03.12.2008г. по т. дело № 381/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 587 от 08.07.2005г. по т. дело № 902/2004г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 386 от 29.06.2007г. по т. дело № 80/2007г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.
Ответникът „О” АД, гр. С. оспорва касационната жалба и прави възражение, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Поддържа становище, че е необосновано, че съдебното решение противоречи на съдебната практика, нормативната уредба и правната доктрина. Подробни съображения са изложени в писмен отговор. Ответникът претендира присъждане на разноски в размер 6 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът „С” ООД, гр. В. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283, ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 37, том ХІ, н. дело № 1427/2004г. на нотариус Петър А. с район на действие Районен съд гр. Н. пазар с рег. № 3* на алтернативно посочени основания: чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с Наредба № 35 от 08.12.1997г. и във връзка с чл. 37, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОЗ. Изложил е съображения, че други основания за нищожност не са наведени по надлежния ред и не следва да бъдат разглеждани, в частност липсват изложени фактически обстоятелства за нарушение на чл. 46, ал. 2 ЗОЗ.
По отношение на основанието за нищожност на договора поради нарушение на императивните разпоредби на Наредбата за реда за продажба чрез търг на движими вещи, заложени в полза на банката, Варненски апелативен съд е приел, че е изцяло неприложима, защото предмет на атакуваната сделка е недвижим имот и с оглед изричната разпоредба на чл. 42 ЗБ /отм./, действала към момента на сключване на договора, редът по Наредбата не се прилага за залозите, учредени по ЗОЗ.
Относно твърдяното противоречие на договора с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, изр. второ ЗОЗ е направен извод, че продажбата, извършена след изтичането на шестмесечния срок от вписване на пристъпването към изпълнение и при липса на други кредитори с право да продават заложеното имущество, не може да обуслови недействителност на това основание. Изложени са съображения, че шестмесечният срок не е уреден изрично като правопогасителен и предвид нормата на чл. 30, ал. 2 ЗОЗ действието на вписването на пристъпване към изпълнение и правните последици за заложния кредитор не отпадат с изтичането на срока по чл. 37, ал. 1 ЗОЗ, поради което не е необходимо заложният кредитор да впише ново пристъпване към изпълнение след изтичането на срока. Във въззивното решение е прието, че за погасяване на правото на заложния кредитор в контекста на чл. 37, ал. 1 ЗОЗ може да се говори само във вътрешните правоотношения между кредиторите и в този смисъл правото на заложния кредитор да продава се погасява само при условие, че върху заложеното имущество има учредени други залози или права на предпочтително удовлетворяване или противопоставимост по чл. 15 ЗОЗ и с възникване легитимацията на следващия кредитор.
По противоречието на договора с чл. 37, ал. 2 ЗОЗ решаващият съдебен състав е приел, че изискването на чл. 37, ал. 2 ЗОЗ е спазено, тъй като сумата 255 000 лв. /цена по офертата на „С” ООД без ДДС/, в която е включена и продажната цена по сделката, е преведена в полза на депозитаря по сметката, описана в нотариалния акт, на 26.10.2004г. – датата на изповядване на договора за продажба и разпределението, извършено от депозитаря с преведените му суми към 01.11.2004г., е влязло в законна сила.
Въззивният съд е изложил съображения, че неизпълнението на задължението на кредитора по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ да положи при продажбата грижата на добрия търговец не се отразява върху действителността на сделката, тъй като не се касае до нормативно определено действие или конкретно процедурно изискване. При установено неполагане на дължимата грижа търговецът дължи обезщетение за вреди и в това се изразява неговата законна отговорност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Касаторът не е посочил кои са материалноправните и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата или които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед данните по делото и оплакванията в касационната жалба, основните материалноправни и процесуалноправни въпроси могат да бъдат формулирани по следния начин: 1/ нищожна ли е продажбата, извършена от заложния кредитор след изтичането на шестмесечния срок от вписване на пристъпването към изпълнение и при липса на други кредитори с право да продават заложеното имущество и в тази връзка преклузивен ли е шестмесечният срок; 2/ нищожна ли е продажбата при неизпълнение на задължението на заложния кредитор по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ да положи грижата на добрия търговец; 3/ въпросът за приложението на чл. 188 ГПК /отм./.
Посочените въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./. В случая въззивният съд е обсъдил в тяхната взаимна връзка събраните доказателства, както и релевираните своевременно и по предвидения в ГПК ред факти, обстоятелства, възражения и доводи на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и спазвайки постоянната практика на ВКС.
Правилно въззивният съд не е обсъдил довода за нарушение на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗОЗ, тъй като основание за нищожност на сделката поради противоречието й с посочената разпоредба не е релевирано с исковата молба и не е направено изменение на иска по реда на чл. 116 ГПК /отм./ в първоинстанционното производство. Многократно ВКС е изразявал становище, че съдът дължи произнасяне само по заявените с исковата молба и изменените при спазване разпоредбата на чл. 116 ГПК /отм./ искания, но не и по допълнително заявените след приключване на устните състезания претенции. В конкретния случай основанието за нищожност на договора за продажба поради нарушение на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗОЗ е инвокирано с писмената защита, поради което първоинстанционният и въззивният съд не дължат произнасяне.
При решаването на въпроса нищожна ли е продажбата при неизпълнение на задължението на заложния кредитор по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ да положи грижата на добрия търговец въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, обективирана в решение № 587 от 08.07.2005г. по т. дело № 902/2004г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение по т. дело № 368/2006г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение по т. дело № 190/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., съгласно която, ако заложният кредитор е изпълнил добросъвестно задълженията си по чл. 34 и чл. 37 ЗОЗ, направил е необходимото за оповестяването и провеждането на търга и след изпълнението на процедурата е продал вещта на максималната предложена цена, то в този случай би следвало да се приеме, че той е положил грижата на добрия търговец. Спазването на процедурата за продажба, уредена макар и пестеливо в ЗОЗ, предполага полагане на грижата на добрия търговец от страна на заложния кредитор чрез проучване на пазара на имуществото, което заложният кредитор ще продава, обявяване и разгласяване на продажбата по начин имотът да се продаде на максимално висока цена. В този смисъл съображенията на въззивния съд, че неизпълнението на задължението на кредитора по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ да положи при продажбата грижата на добрия търговец не се отразява върху действителността на сделката, тъй като не се касае до нормативно определено действие или конкретно процедурно изискване, не противоречи на практиката, но само в случая, когато неизпълнението на задължението по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ няма за последица нарушение на процедурата на продажбата. В настоящия казус заложният кредитор е разгласил продажбата преди извършването й.
Не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Касаторът не е посочил противоречива практика на различни състави на ВКС по въпроси, идентични или сходни на горепосочените, нито е приложил противоречиви влезли в сила решения на други съдилища.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение по посочения законов текст предпоставя правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, от който зависи изходът на спора, да е значим, надхвърлящ рамките на конкретния казус и по сходни на него случаи да няма съдебна практика или ако има такава, то тя да е изгубила своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или се поставя въпрос за запълване на нормативната уредба. В този смисъл точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбите на чл. 37, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОЗ са ясни. Срокът, в който заложният кредитор трябва да продаде заложеното имущество не може да бъде по-малък от две седмици от вписването на пристъпване към изпълнение. Ако продажбата не е извършена в предвидения шестмесечен срок, след неговото изтичане всеки следващ кредитор има право да продаде заложеното имущество. Това не означава, че ако не съществуват други заложни кредитори заложният кредитор, който е вписал пристъпване към изпълнение, губи правото си, ако не е успял да продаде заложеното имущество в шестмесечен срок. В този смисъл е становището и в правната доктрина, че правото на заложния кредитор да продаде заложеното имущество се погасява при наличието на две кумулативни предпоставки: не е продал заложеното имущество в предвидения шестмесечен срок и има и други заложни кредитори.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника сумата 6 660 лв. – разноски за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 236 от 17.12.2008г. по в. т. дело № 393/2008г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА Д. П. Т. като ЕТ „Д”, гр. Н. пазар да заплати на „О” АД, гр. С. сумата 6 660 лв. /шест хиляди шестстотин и шестдесет лева/ – разноски за касационното производство на основание чл. 78 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.