О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
гр. София, 07.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 224 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 402 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Г. Б. от гр. В. чрез процесуален представител адв. Е срещу определение № 305 от 24.11.2008г. по ч. гр. д. № 549/2008г. на Бургаски окръжен съд, първи граждански въззивен състав, с което е потвърдено определение № 292/02.09.2008г. по ч. гр. д. № 178/2008г. на Айтоски районен съд. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на Р. Г. Б. от гр. В. за отмяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на В. Я. Л. от с. П., обл. Бургаска чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 59/2003г. на СИС – Айтос, преобразувано в изп. дело № 35/2004г. на СИС – Несебър.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено и да бъде постановено продължаване на съдопроизводствените действия по изп. дело № 59/2003г. на СИС – Айтоски районен съд.
Ответникът В. Я. Л. от с. П., обл. Бургаска не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е констатирал, че с определение № 83/30.04.2003г. по гр. д. № 227/2003г. на Районен съд Айтос е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 97, ал. 3 от ГПК /отм./ чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп. дело № 59/2003г. на Съдебно-изпълнителна служба – Айтос”, даден е срок за предявяване на иска от молителя В. Л. и в определения едномесечен срок такъв иск е предявен и по него е образувано гр. д. № 225/2003г. по описа на Бургаски окръжен съд. За да потвърди определението на Районен съд Айтос, с което е оставена без уважение молбата на Р. Г. Б. от гр. В. за отмяна на допуснатото обезпечение, Бургаски окръжен съд е приел, че не са налице данни за приемственост между производството по гр. д. № 225/2003г. на Бургаски окръжен съд и развилото се производство във Варненски районен съд, приключило с решение № 2* от 10.08.2007г. по гр. д. № 163/2007г., с което е признато за установено, че подписът на Л. на записа на заповед в частта, с която е удостоверено предявяването за плащане на издателя, не е изпълнен от В. Я. Л.. Въззивният съд е изложил съображения, че по делото не е представен съдебен акт за прекратяване на производството по гр. д. № 225/2003г. на Бургаски окръжен съд и изпращане на делото по подсъдност във Варна, поради което е направил извод за липсата на основанията, предвидени в чл. 402, ал. 2 от ГПК за отпадане на причината, поради която е допуснато обезпечение на бъдещия иск.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В случая същественият въпрос е процесуалноправен и е свързан с наличието на предпоставките за отмяна на обезпечението по чл. 402 от ГПК. Този въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 409 от 15.12.2005г. по ч. т. дело № 465/2005г. на ВКС, ТК, Второ отделение, и съгласно която една от основните предпоставки за отмяна на допуснатото обезпечение е вече да не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато. В конкретния случай въззивният съд е анализирал представените доказателства и като е съобразил липсата на доказателства за връзка между гр. д. № 225/2003г. на Бургаски окръжен съд и гр. д. № 163/2007г. на Варненски районен съд, законосъобразно и при спазване практиката на ВКС е приел, че не са налице основанията, предвидени в чл. 402, ал. 2 от ГПК, за отмяна на допуснатото обезпечение.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че същественият правен въпрос се решава противоречиво от съдилищата. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно определение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС, но не и практика на ВАС. Касаторът не е посочил противоречива съдебна практика по приложението на чл. 402, ал. 2 от ГПК, съответно чл. 321, ал. 2 от ГПК /отм./. Представените определение от 22.03.2005г. по ч. гр. д. № 275/2005г. на СГС, ТК и определение № 888/28.12.2005г. по гр. д. № 1101/2005г. на ОС Благоевград не се отнасят до предпоставките за отмяна на обезпечението по чл. 402, ал. 2 от ГПК, съответно чл. 321, ал. 2 от ГПК /отм./, а цитираните и приложени решения на ВКС и ВС на РБ касаят нарушение на чл. 188 от ГПК /отм./.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от ГПК относно предпоставките за отмяна на обезпечението е точна, ясна и не създава проблеми при нейното прилагане.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 305 от 24.11.2008г. по ч. гр. д. № 549/2008г. на Бургаски окръжен съд, първи граждански въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.