О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
гр. София, 25.03.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 455 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „В” ООД, гр. О., област Враца чрез процесуалния пълномощник адв. В срещу определение № 957 от 30.06.2008г. по ч. гр. д. № 477/2008г. на Окръжен съд Враца, с което е оставено в сила определение № 3/13.06.2008г., постановено от Райна Русолова – съдия по в. при Оряховски РС, с което е отказано заличаване на законната ипотека в полза на А. за следприватизационен контрол, гр. С., вписана в служба по в. гр. О. под № 1, том І, парт. № 1* дв. вх. р. № 336/06.02.2007г.
Частният жалбоподател поддържа становище, че определението е неправилно. Изложени са съображения, че окръжният съд не е преценил, че „В” ООД, гр. О. не е страна по приватизационния договор за продажба на акции от „В” АД /същият е сключен между Д и. – приват” ООД, гр. В., нито е приватизираното дружество, както и не е съобразил, че ипотекираните имоти са бивша собственост на приватизираното „В” АД и преди вписване на ипотеката са станали собственост на частния жалбоподател. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението е посочена предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено заличаване на вписаната в полза на АСК, гр. С. законна ипотека.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и обсъди релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
За да потвърди определението на съдията по вписвания при Оряховски РС, с което е отказано заличаване на законната ипотека в полза на А. за следприватизационен контрол, гр. С., вписана в служба по в. гр. О. под № 1, том І, парт. № 1* дв. вх. р. № 336/06.02.2007г., Окръжен съд Враца е приел, че съдията по в. не може да преценява собствеността на ипотекираните имоти, както и че молба от страна на евентуален собственик на същите, различен от дружеството – длъжник, не може да бъде основание за заличаване на законна ипотека. Изложени са съображения, че заличаването може да стане или по молба на АСК, или въз основа на съдебно решение, поради което е направен извод, че за дружеството – молител /частния жалбоподател/ остава пътят за защита чрез подаване на съдебен иск.
Според частния жалбоподател и с оглед обжалваното определение съществените правни въпроси са свързани с начина на защита на третото лице, върху чието имущество е учредена законна ипотека, и приложението на чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 19 от Правилника за в. : може ли съдията по в. да преценява собствеността на ипотекираните имоти при подадена молба за заличаване на вписаната ипотека; за да бъде заличено вписването на законната ипотека, следва ли да има молба на кредитора, респективно съдебно решение или третото лице може да се защити само чрез обжалване отказа на съдията по вписванията.
Доводът на частния жалбоподател, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на Окръжен съд Враца по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е неоснователен. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Приложимите норми относно съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси не пораждат затруднения при тълкуването им с оглед установяване на точното им съдържание. Разпоредбите на чл. 179, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 19 от Правилника за в. за точни и ясни и се отнасят, както за длъжника и кредитора, така и за третите лица, които твърдят, че са носители на правото на собственост върху имуществото – предмет на законната ипотека. Съгласно посочените разпоредби, за да бъде заличено вписването на ипотеката, е необходимо или да бъде подадена молба от кредитора, или към молбата на заинтересованото лице да бъде приложено писмено съгласие на кредитора, а ако няма такова, влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването.
Разпоредбите на § 11д от ДР на ЗПСК /ДВ, бр. 72/2006г./ и § 8, ал. 1 от ПР към ЗИДЗПСК /ДВ, бр. 72/2006г./ са относими към подаване на молбата за учредяване на законна ипотека, а не към молбата за заличаване на вписаната ипотека.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 957 от 30.06.2008г. по ч. гр. д. № 477/2008г. на Окръжен съд Враца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.