О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 598
гр. София, 09.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 260 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Д” Е. , гр. Б. ч. процесуалния му представител адв. К срещу определение № 289 от 08.12.2009г. по ч. гр. д. № 230/2009г. на Апелативен съд Бургас, гражданско отделение, с което е потвърдено разпореждане № 5 от 19.08.2009г. по гр. д. № 533/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е върната на „Д” Е. въззивна жалба вх. № 1* от 24.07.2009г.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно съдилищата са определили държавната такса, тъй като с въззивната жалба не се обжалва размера, а само начина на плащане. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – решеният от въззивния съд съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Частният жалбоподател моли определението на въззивния съд да бъде отменено.
Ответниците „А” О. , гр. В. и „О” О. , гр. В. ч. процесуалния си представител адв. М оспорват частната касационна жалба и релевират възражение за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, евентуално за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да потвърди разпореждането на Бургаски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на ищеца „Д” Е. , Апелативен съд Бургас е констатирал, че в указания от първоинстанционния съд срок въззивникът не е внесъл определената държавна такса и не е представил платежния документ. Решаващият съдебен състав е приел, че въззивната жалба е подадена против решението в частта му, с която е постановено заплащане на сумата 140 000 евро, поради което държавната такса е в размер 5 476,22 лв. съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.становено е, че с разпореждане от 27.07.2009г. съдията докладчик е оставил без движение въззивната жалба и е дал едноседмичен срок за внасяне на посочената държавна такса по сметка на АС Бургас, съобщението с указанията е връчено на частния жалбоподател на 06.08.2009г. ч. процесуалния му представител адв. Т нередовността на въззивната жалба не е отстранена в предоставения от съда срок.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въз основа на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване релевантният за спора процесуалноправен въпрос може да бъде уточнен: какъв е обжалваемият интерес на въззивната жалба и какъв е размерът на дължимата държавна такса.
По отношение на този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Обжалваемият интерес е винаги конкретен и зависи от обстоятелството в коя част се обжалва съдебното решение. В настоящия случай въззивната инстанция е извършила преценка и е констатирала, че обжалваемият интерес е в размер 140 000 евро и това съответства на диспозитива на решението на Бургаски окръжен съд, с което предварителният договор е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД при условие, че на основание чл. 362, ал. 1 ГПК „Д” Е. изпълни задължението си да заплати на „О” О. , гр. В. остатъка от продажната цена, дължима при сключване на окончателния договор, а именно на сумата 140 000 евро. Въз основа на обжалваемия интерес е определена и държавната такса в размер 2% върху 140 000 евро. При определяне на обжалваемия интерес и дължимата държавна такса въззивната инстанция не се е отклонила от практиката на ВКС.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 289 от 08.12.2009г. по ч. гр. д. № 230/2009г. на Апелативен съд Бургас, гражданско отделение
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: