О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
гр. София, 21.11.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 433 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Д” Д. Д., г. З., Република Хърватия чрез процесуалния си представител адв. А срещу определение № 825 от 20.10.2008г. по ч. г. д. № 2091/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение частната жалба на „Д” Д. Д., г. З., Република Хърватия срещу определение от 08.05.2008г. по г. д. № 00176/2008г. на Софийски градски съд, с което производството по делото пред СГС е прекратено и подадената молба за обезпечение на бъдещ иск е изпратена по подсъдност на Окръжен съд г. П..
В писмено изложение частният жалбоподател релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 от ГПК – Софийски апелативен съд неправилно се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, по който има противоречива практика на различните окръжни и районни съдилища и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно кой следва да бъде местно компетентният съд при молба за обезпечаване на бъдещ иск, подадена от ищец с постоянен адрес извън територията на Република България.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли същото да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Софийски апелативен съд е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото. В конкретния случай същественият процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е свързан с определяне на местната подсъдност на молбата за обезпечаване на бъдещ иск, подадена от ищец с постоянен адрес извън територията на Република България – специалната разпоредба на чл. 390, ал. 1 от ГПК изключва ли приложението на чл. 107 от ГПК.
Твърдението на частния жалбоподател, че е налице противоречива практика на различните окръжни и районни съдилища по съществения процесуален въпрос, не обуславя наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като по делото не са представени съответните съдебни актове на различните съдилища.
Не е налице и предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съобразно посочената разпоредба същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос е наложено от непълнота в закона или е свързано с тълкуване на закона, на неясни правни норми с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 825 от 20.10.2008г. по ч. г. д. № 2091/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.