О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
гр. София, 21.04.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 74 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. Д. от гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Б срещу решение от 26.05.2008г. по гр. д. № 3577/2007г. на Софийски градски съд, ІІ-Г отделение, с което е оставено в сила решение от 22.05.2007г. по гр. д. № 14063/2006г. на Софийски районен съд, 55 състав и Е. Т. Д. е осъден да заплати на „В” Е. , гр. С. сумата 852 лв. – разноски по делото.
С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени изцяло предявените от Е. Т. Д. срещу „В” Е. , гр. С. искове за заплащане на сумата 770,22 лв. – неизплатена част от възнаграждение по договор за възлагане на управлението № РД-61-30/08.05.2001г. за периода 01.01.2003г.-30.06.2003г., сумата 1 120 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на договора за възлагане на управлението № РД-61-30/08.05.2001г., сумата 840 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, сумата 444,03 лв. – внесен от ищеца депозит при сключване на договора за възлагане на управление № РД-61-30/08.05.2001г., сумата 1 545,81 лв. – лихви за забава за периода до 29.06.2006г. върху неизплатените заплати за периода 01.01.2003г.-30.06.2003г., заедно със законната лихва върху посочените суми, считано от 29.06.2006г. до окончателното изплащане, както и претенцията за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, и са уважени насрещните искове, предявени от „В” Е. , гр. С. срещу Е. Т. Д., като ответникът по тях е осъден да заплати на ищеца сумата 4 931,68 лв., представляваща получени от ищеца без основание възнаграждения по договор за възлагане на управлението № РД-61-30/08.05.2001г. в периода 01.01.2002г.-30.06.2002г., сумата 90 лв. – получени без основание от ищеца през периода 01.02.2002г.-30.06.2002г. възнаграждения за допълнителна квалификация и сумата 700 лв. – неотчетени и невъзстановени от ищеца суми за служебни разходи, получени с описани шест броя разходни касови ордери, заедно със законната лихва върху посочените суми от 09.01.2007г. до окончателното изплащане, както и сумата 606,80 лв. – разноски за производството пред СРС.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. Касаторът излага доводи, че първоинстанционното и въззивното решения са противоречиви решения по спора, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Поддържа становище, че произнасянето на съда по отношение на въпроса за липсата на решение на принципала за освобождаване на изпълнителния директор от отговорност като абсолютна положителна процесуална предпоставка за водене на уважените насрещни искове и доказателствената тежест за установяване на тази липса е от съществено значение за точното прилагане на закона. В изложението е поставен въпросът за недопускане на възражението за нищожност на разпоредбата на чл. 4.10 от договора на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 34, ал. 9 от ПРУПСД /отм./ и чл. 9 от ЗЗД, както и въпросът за прилагането на т. 9 от Приложение към чл. 34, ал. 2 от ПРУПСД /отм./ при формиране и начисляване на месечното възнаграждение.
Ответникът „В” Е. , гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК.
Въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от договор за управление, предвиден в Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията /ПРУПСДП/, който договор съдържа елементи на договора за поръчка по чл. 280 и сл. от ЗЗД и част от съдържанието му е определено в Правилника. Изложени са съображения, че съгласно чл. 28, ал. 3 е предвидено, че дадената гаранция се връща след прекратяването на договора за управление и след решението на органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала на дружеството, за освобождаване от отговорност. За да приеме, че искът за връщане на внесения депозит за управление е неоснователен, решаващият съдебен състав се е позовал на липсата на втория елемент от фактическия състав, а именно решение на Министъра на земеделието, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала – държавата, за освобождаване на изпълнителния директор от отговорност.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата 770,22 лв. – заплата за периода от 01.01.2003г. до 30.06.2003г., СГС е констатирал, че дружеството е имало непогасени задължения по ДОО за невнесени осигурителни вноски, лихви и задължения към НЗОК за невнесени здравноосигурителни вноски в определен размер, и на основание чл. 4.10 от договора, съгласно който членовете на СД нямат право да получават възнаграждение при дължими вноски към държавния бюджет, общественото осигуряване и фонд „ПКБ”, въззивната инстанция е направила извод, че претендираното възнаграждение не се дължи. Изложени са съображения, че между страните е уговорено основно трудово възнаграждение, а допълнителното възнаграждение за член на СД и изпълнителен директор се изплаща след комплексна оценка на финансовите резултати, като формирането на допълнителното възнаграждение по този начин не е в противоречие с нормите на ТЗ, чл. 242 вр. чл. 244 и чл. 247 от КТ и Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.
Изводът, че обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на договора е недължимо, е мотивиран с факта, че между страните не е налице трудов договор, а в сключения договор за възлагане на управление такова обезщетение няма предвидено.
Във връзка с претенцията за връщане на внесения депозит по договора за управление във въззивното решение са изложени съображения за неоснователност поради това, че не е налице предпоставката за изискуемост на вземането за връщане на гаранцията, а именно няма прието решение на принципала за освобождаване от отговорност съгласно чл. 28, ал. 3 от ПРУПСДП /отм./.
По насрещните искове решаващият съдебен състав е приел, че действително получените през процесния период от ищеца възнаграждения общо в размер 5 005,26 лв. са получени без основание, предвид изводите за приложението на чл. 4.10 от договора.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Според касатора съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси са: има ли решение на принципала за освобождаване на изпълнителния директор от отговорност; представлява ли липсата на такова решение абсолютна положителна процесуална предпоставка за водене на уважените насрещни искове; чия е доказателствената тежест за установяване на тази липса; относно възражението за нищожност на разпоредбата на чл. 4.10 от договора на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 34, ал. 9 от ПРУПСД /отм./ и чл. 9 от ЗЗД
Неоснователен е доводът за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС, но не и невлезлите в сила първоинстанционно и въззивно решение по съответното дело. Касаторът не е посочил влезли в сила противоречиви решения по съществените правни въпроси, постановени от различни състави на ВКС, нито е представил такива на различни съдилища.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Изводите и доводите на въззивната инстанция за неоснователност на иска за връщане на внесения депозит по договора за управление поради това, че не е налице предпоставката за изискуемост на вземането за връщане на гаранцията, а именно няма прието решение на принципала за освобождаване от отговорност съгласно чл. 28, ал. 3 от ПРУПСДП /отм./, аналогичен чл. 27, ал. 3 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала /ПРУПДТДДУК/, са съответни на смисъла и съдържанието на чл. 28, ал. 3 от ПРУПСДП /отм./, съответно чл. 27, ал. 3 от ПРУПДТДДУК. Приложимата правна норма не поражда затруднения при тълкуването й с оглед установяване на точното й съдържание.
Изложеният от касатора въпрос за липсата на решение на принципала за освобождаване на изпълнителния директор от отговорност като абсолютна положителна процесуална предпоставка за водене на уважените насрещни искове е важен, но не е съществен за спора, тъй като предявените насрещни искове са за заплащане на получени от Е. Т. Д. неоснователно суми за възнаграждение, възнаграждение за допълнителна квалификация и неотчетени и невъзстановени служебни разходи.
Наличието, респективно липсата на решение на органа, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала на дружеството, за освобождаване от отговорност на изпълнителния директор, е съществен материалноправен въпрос по отношение на предявения от Е. Т. Д. срещу „В” Е. иск за връщане на внесения депозит за управление, тъй като от неговото решаване зависи основателността на посочения осъдителен иск. Този въпрос е решен в съответствие със закона и събрания по делото доказателствен материал.
Въпросът за доказателствената тежест за установяване на липсата на решение на принципала за освобождаване на изпълнителния директор от отговорност не е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По отношение на разпределяне на доказателствената тежест многократно ВКС е изразявал становището си, че всяка страна е длъжна да докаже тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от материалноправните норми. На основание чл. 28, ал. 3 от ПРУПСДП /отм./, съответно чл. 27, ал. 3 от ПРУПДТДДУК, които разпоредби не създават затруднения за съдилищата при тълкуването и прилагането им, правнорелевантните факти, които следва да установи ищецът, за да бъде уважен искът му за връщане на внесения депозит, са следните: 1/ прекратяване на договора за управление; 2/ внесена от ищеца гаранция; 3/ решение на органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала на дружеството, за освобождаване на ищеца от отговорност. Съобразявайки се с посочения законов текст, въззивният съд правилно е разпределил доказателствената тежест и е приел, че не е налице предпоставката за изискуемост на вземането за връщане на гаранцията, тъй като ищецът не е доказал факта, че е бил освободен от отговорност.
В депозираната на 30.09.2008г. молба е поставен въпросът за недопускане на възражението за нищожност на разпоредбата на чл. 4.10 от договора на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 34, ал. 9 от ПРУПСД /отм./ и чл. 9 от ЗЗД. При релевирано възражение за нищожност на договорна клауза съдът не дължи определение за допускане на направеното възражение, но дължи произнасяне в мотивите на решението, доколкото възражението е конкретизирано. От данните по делото е видно, че във въззивното производство касаторът е инвокирал възражение за нищожност на клаузата по чл. 4.10 от договора поради противоречие с КТ, ЗЗД и действащата нормативна уредба. Доколкото е конкретизирано, това възражение е обсъдено от въззивната инстанция , която е приела същото за неоснователно.
Въпросът за прилагането на т. 9 от Приложение към чл. 34, ал. 2 от ПРУПСД /отм./ при формиране и начисляване на месечното възнаграждение е относим към преценката за правилността на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и представлява касационно основание по смисъла на чл. 281 от ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.05.2008г. по гр. д. № 3577/2007г. на Софийски градски съд, ІІ-Г отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.