О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр. София, 30.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 405 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Т” О. , гр. С. чрез адв. Б срещу определение № 2894/27.10.2009г. по ч. гр. д. № 2207/2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на „Т” О. , гр. С. срещу разпореждане от 17.06.2009г. по ч. гр. д. № 7168/2009г. на Пловдивски районен съд, VІ гр. с.. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлено подаденото от „Т” О. , гр. С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против „Б” О. , гр. П..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение. Поддържа, че неправилно Пловдивски окръжен съд е приел, че заявителят не е изпълнил изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за посочване на обстоятелствата, от които произтича вземането. Релевира довод за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на съдебния акт, тъй като производството е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради това че няма трайно установена съдебна практика по относно провеждането на заповедното производство и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Ответникът „Б” О. , гр. П. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено, Пловдивски окръжен съд е приел, че подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, към които препраща разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК, тъй като обстоятелствата, от които произтича вземането, не са изяснени и от тях не може да се направи извод за източника на вземането, нито за датата на доставката на суровината.
Допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Поставените от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси относно индивидуализирането на вземането са от значение за изхода на делото. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 134/18.03.2009г. по ч. т. дело № 120/2009г., ВКС, ТК, І т. о., определение № 139/05.03.2009г. по ч. т. дело № 41/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 30/16.01.2009г. по ч. т. дело № 361/2008г., ВКС, ТК, І т. о., определение № 484/30.12.2008г. по ч. т. дело № 293/2008г., ВКС, ТК, ІІ т. о. и други съдебни актове, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане в чл. 410, ал. 2 ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи фактическите обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Законосъобразно въззивният съд е приел, че заявителят следва да посочи какъв е източника на задължението – договор, неоснователно обогатяване или друг. Съдебният състав обаче не е съобразил, че такова уточнение е направено в т. 9 от заявлението. Частният жалбоподател изрично е заявил, че претендираната главница в размер 2 418,47 лв. е за извършена доставка на суровини по фактура № 0* от 07.10.2005г., по която има извършено частично плащане, а претендираната лихва за забава в размер 1 237,74 лв. е за периода от 07.10.2005г. до 30.05.2009г. Така индивидуализираното вземане и посочените в т. 2 и т. 5 от заявлението имена на кредитор и длъжник дават основание да се приеме, че претендираната главница представлява неплатената част от цената на доставена от „Т” О. , гр. С. на „Б” О. , гр. П. стока на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, т. е. касае се за договор за търговска продажба. Претендираната лихва за забава представлява обезщетението за забава на плащането на претендираната част от цената в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която е посочен и периодът на забавата – от датата на падежа 07.10.2005г. до 30.05.2009г. Поради това становището на въззивната инстанция, че не може да се направи извод за източника на вземането, е необосновано. Не е необходимо точно посочване на датата на предаване на стоката в заявлението, предвид останалите изложени твърдения. Фактът на предаване на стоката подлежи на установяване само при спор, че такова не е извършено.
По тези съображения съставът на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „Т” О. , гр. С., е редовно според изискванията на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. С оглед на редовността на заявлението, обжалваното въззивно определение е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отмени разпореждането на Пловдивски районен съд и се издаде исканата заповед за изпълнение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2894/27.10.2009г. по ч. гр. д. № 2207/2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение и разпореждане от 17.06.2009г. по ч. гр. д. № 7168/2009г. на Пловдивски районен съд, VІ гр. с. и вместо това постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл. 410 за плащане от „Б” О. , гр. П., район р-н Ю. , ул. „. шосе” № 1* на „Т” О. , гр. С., район И. , бул. „. шосе” № 1* на сумата 2 418,47 лв. /две хиляди четиристотин и осемнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ – неплатена част от цената на доставени суровини по фактура № 0* от 07.10.2005г. и сумата 1 237,74 лв. /хиляда двеста тридесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки/ – лихва за забава върху главницата за периода от 07.10.2005г. до 30.05.2009г.
ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за изготвяне на заповедта за изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: