О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
гр. София, 30.12.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 686 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „А” Е. , гр. Р. чрез процесуален представител адв. И срещу решение № 96 от 22.05.2009г. по в. т. дело № 139/2009г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение, с което е отменено решение № 537 от 09.12.2008г. по т. дело № 478/2008г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение и „А” Е. , гр. Р. е осъдено да заплати на „Е” Е. , гр. В. сумата 200 000 лв., представляваща двоен размер на дадения задатък на основание чл. 2 от сключения на 19.02.2008г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2008г. до окончателното й плащане и 12 000 лв. съдебни разноски.
Касаторът прави оплакване, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1/ дали в нотариалното производство по смисъла на чл. 569, т. 1 ГПК проверката на собствеността по смисъла на чл. 586 ГПК е задължение на страната – прехвърлител или на нотариуса; 2/ нарушава ли се правото на страната в случай, че не се дава вяра на вписаните нотариални актове, с които е придобила собствеността, и официалните удостоверителни документи, без по партидата на имота да е вписано оспорване на собствеността; 3/ следва ли страната – прехвърлител в рамките на нотариалното производство да доказва правата на праводателя си, вече удостоверени с нотариален акт в друго нотариално производство; 4/ ограничават ли се правата на страната – прехвърлител, ако нотариусът изисква доказване правата на собственост на праводателя на прехвърлителя; 5/ в случай, че нотариусът не е установил липса на собственост и поради това не е отказал изповядване на сделката, то може ли страната – приобретател да оспорва изводите от проверката на нотариуса. Касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване, въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен, като претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът „Е” Е. , гр. В. чрез процесуалния си представител адв. А оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените в изложението въпроси са неотносими към спора, както и по тях има трайна и непротиворечива практика.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че по силата на сключен между страните предварителен договор купувачът „Е” Е. е платил на продавача „А” Е. договореното капаро, а продавачът се е задължил в деня на подписване на нотариалния акт да представи всички оригинални документи, доказващи правото му на собственост. Решаващият съдебен състав е констатирал, че на 10.04.2008г. законният представител на продавача е заявил, че е готов да сключи окончателен договор, но не е представил документи, доказващи правоприемството между неговия праводател „К” АД и П. „Д” П. За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че ответникът по иска – продавач не е представил годни доказателства за собствеността върху имота, поради което за купувача се е породило правото да се откаже от договора и да поиска задатъка в двоен размер. Изложени са съображения, че купувачът има интерес да иска от продавача да установи правоприемството между „ обзавеждане” АД и П. „Д” П. поради следното: 1/ продавачът не е придобил собствеността на оригинерно, а на производно придобивно основание чрез правна сделка; 2/ актът за държавна собственост е съставен на основание чл. 6 ЗС през 1970г. при действието на Наредбата за държавните имоти /отм./, според която промишленият комбинат като организационна форма не е носител на вещно право на собственост, а само на предоставеното от държавата право на стопанисване; поради динамичните промени на правната уредба /промяната на чл. 8 ЗС, УСД, след влизане в сила на ТЗ и други/; 3/ при придобиване на имота по нот. акт № 190 по н. дело № 548/2005г. купувачът „А” Е. е декларирал, че му е известно, че собствеността не е доказана по безспорен начин, но няма претенции към продавача; 4/ актът за държавна собственост е за 31 421 кв. м., а нотариалният акт за 45 830 кв. м., като за разликата не са представени доказателства – удостоверението от Община П. за одобрено изменение на регулационния план не установява дали са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметките съгласно § 6, ал. 5 ПР на ЗУТ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. По отношение на него трябва да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато разглеждането на релевантните за спора правни въпроси ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството. Развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Разпоредбата на чл. 586 ГПК, идентична на чл. 482 ГПК /отм./ е достатъчно точна и ясна, поради което не създава проблеми при прилагането й. Посочената правна норма задължава нотариуса при издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот да провери дали праводателят е собственик на имота, дали са налице особените изисквания за извършване на сделката. Правото на собственост се удостоверява със съответните документи, а когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, съответно чл. 483, ал. 2 ГПК /отм./. Проверката от нотариуса на нотариалния акт, с който прехвърлителят се легитимира пред него като собственик на имота – предмет на сделката, не изключва правото на съконтрахента, в случая купувача, да охрани интересите си като провери и прецени доколко представените документи за собственост, включително нотариален акт легитимират продавача като собственик на имота. В хипотезата на продажба на недвижим имот от несобственик, дори и сделката да е изповядана от нотариус, издаденият нотариален акт няма транслативен ефект. Поради това при съмнение или недостатъчно доказателства за собствеността върху имота приобретателят /купувачът/, респективно нотариусът имат право да искат от прехвърлителя /продавача/ удостоверяване правото на собственост на неговия праводател. Проверката на собствеността върху имота, включително на праводателя на продавача, не ограничава правата на продавача, а охранява правата и интересите на двете страни по сделката.
Релевантните за спора въпроси имал ли е право ищецът – купувач да развали предварителния договор, изпълнил ли е продавачът задълженията си по предварителния договор или е неизправна страна по него зависят от конкретните факти и доказателства по делото, които са обсъдени в тяхната взаимовръзка съгласно изискването на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 96 от 22.05.2009г. по в. т. дело № 139/2009г. на Апелативен съд Варна, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.