О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр. София, 29.06.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 200 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. А. О. като Е. „И”, гр. Г. срещу решение № 314 от 22.12.2008г. по в. гр. д. № 435/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия в частта, с която е отменено частично решение № 74 от 18.06.2008г. по гр. д. № 8/2008г. на Габровски окръжен съд и е отхвърлен предявеният иск от Т. А. О. като Е. „И”, гр. Г. срещу „Ц” ООД, гр. Г. за сумата 11 828,33 лв. /разликата над 788,98 лв. до 12 617,31 лв./, представляваща обезщетение за вреди от договор от 03.01.2007г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2008г. до окончателното й изплащане като неоснователен и недоказан и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 828,80 лв. – разноски за двете инстанции по компенсация.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано със следните твърдения: въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен противоречиво от съдилищата /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, а именно по въпрос, който засяга важни икономически отношения на страните и има за предмет спорната сума – причинената вреда под формата на удържан, но не дължим данък добавена стойност.
Ответникът „Ц” ООД, гр. Г. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като не са налице критериите за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – касаторът не е представил влезли в сила съдебни решения по съотносими към предмета на спора дела; въпросът за начина на водене на счетоводната документация и за начисляване на ДДС, по който има императивни норми в ЗСч и ЗДДС, не подлежи на решаване от съдилищата и няма неясноти или непълноти относно разпоредбите относно обезщетенията за претърпени вреди, уредени в ЗЗД. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Въпреки редовността на касационната жалба от външна страна, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т. 3/. Този въпрос трябва да е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска, от него да зависи изходът на делото и да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Въззивният съд е приел, че между страните са възникнали отношения на основание сключен между тях на 03.01.2007г. договор, съгласно който ищецът е възложил на ответника да извършва текуща дейност по осчетоводяване на документите на възложителя и изготвяне на текущи отчети за ТД на НАП гр. Г.. Констатирал е, че на ищеца е извършена ревизия във връзка с подадена справка – декларация за данъчен период м. април 2007г. и деклариран ДДС за възстановяване в размер 10 202,36 лв., при която ревизия е установено, че ищецът не е начислил ДДС по чл. 163, ал. 2 ЗДДС за данъчен период м. януари 2007г. в размер 3 725,82 лв. и за данъчен период м. февруари 200г. в размер 11 384,46 лв., не е ползвал данъчен кредит. Издаденият ревизионен акт № 269 от 29.08.2007г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Г., в който са посочени задължения за довнасяне на ДДС в размер 11 823,01 лв. и е коригиран размера на лихвите за просрочие върху посочената сума в размер 788,98 лв., е обжалван и с решение № 759/26.10.2007г. на директора на Дирекция „О” при ЦУ на НАП ревизионният акт в обжалваната част е потвърден. Въззивният съд е установил, че за доставките към Е. са издадени документи, които са отразени в дневниците за покупки без право на данъчен кредит, в дневниците за м. януари и февруари 2007г. не са описани протоколи за доставки, извършени от регистрирани лица, нито общи протоколи за доставки, получени от физически лица, макар да са издадени 20 броя от ищеца. Констатирал е, че с акт № 1173/04.09.2007г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП е извършено прихващане на изискуеми публични задължения на Е. „И” в размер 12 619,99 лв. със сумата 10 063,52 лв., подлежаща на възстановяване на ЕТ.
При така изложените фактически констатации въззивният съд е направил извод, че установеното публично задължение на Е. – дължим ДДС не е възникнало вследствие неначисляването на данъка за получените доставки в дневника за продажбите, поради което не е пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение на ответника. Изложил е съображения, че съгласно чл. 163а, ал. 2 ЗДДС данъкът за доставките на стоки и услуги, посочени в Приложение № 2 е изискуем от получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, начислява се от получателя – регистрираното по ЗДДС лице чрез издаване на протоколи, протоколите се отразяват в дневника за продажбите и дневника за покупките. Въззивният съд е направил извод, че претърпяната загуба за ищеца, пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора от страна на изпълнителя е само в размер на начислената лихва за просрочие на дължим ДДС в размер 788,98 лв., тъй като ответникът не е положил дължимата грижа на добър търговец при изпълнение на възложената работа – не е отразил дължимия данък в счетоводната документация, поради което е начислена лихва за просрочие на дължимия ДДС.
Касаторът не е формулирал материалноправния въпрос, който според него е решен противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С оглед данните по делото и доводите на касатора този въпрос се отнася до вредата по договора от 03.01.2007г. за извършване на текуща дейност по осчетоводяване на документите на възложителя, изготвяне на текущи отчети за ТД на НАП Габрово, Териториално-статистическо бюро – Габрово и други институции и съставяне на годишни счетоводни отчети за финансово – стопанската дейност на възложителя в резултат на неизпълнение на задължения на ответника: дали установеното в ревизионен акт № 269 от 29.08.2007г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Г. задължение за довнасяне на ДДС в размер 11 823,01 лв. представлява за ищеца претърпяна загуба в резултат на неизпълнение на задължението на ответника по сключения между страните договор.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС, а не невлязлото в сила въззивно решение – предмет на касационно обжалване и съответния първоинстанционен съдебен акт. Касаторът не е посочил противоречива съдебна практика по горепосочения материалноправен въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос, от който зависи изходът на спора, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По въпроса за вредата по договор за поръчка с елементи и на договор за изработка и претърпяната загуба като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора от страна на изпълнителя има формирана съдебна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Въпросът дали установеното в ревизионен акт № 269 от 29.08.2007г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Г. задължение за довнасяне на ДДС в размер 11 823,01 лв. представлява за ищеца претърпяна загуба в резултат на неизпълнение на задължението на ответника по сключения между страните договор, е решен от въззивната инстанция след обсъждане на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, ВКС на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 314 от 22.12.2008г. по в. гр. д. № 435/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.