О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
гр. София, 05.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 457 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” ЕООД, гр. С., к.к. Боровец, Софийска област, приподписана от процесуалния му представител адв. В срещу решение № 177 от 12.03.2009г. по т. дело № 1622/2007г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставено в сила решение № 25/15.05.2007г. по т. дело № 1025/2005г. на Софийски окръжен съд, Търговско отделение и „Р” ЕООД, гр. С., к.к. Боровец е осъдено да заплати на ДП „С” ч. Поделение гр. П. сумата 2 400 лв. – деловодни разноски. С първоинстанционния съдебен акт ответникът „Р” ЕООД, гр. С., к.к. Боровец е осъден да заплати на ищеца ДП „С” ч. Поделение гр. П. сумата 20 617,65 лв., представляваща дължимо незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 26.04.2004г., сумата 2 271 лв. – договорна неустойка за неизпълнение в срок на задължението за заплащане на възнаграждение по посочения договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2005г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2 803,61 лв. – разноски по делото. В частта, с която исковете са отхвърлени за разликата до пълните им предявени размери, решението на Софийски окръжен не е обжалвано пред въззивния съд и е влязло в сила.
Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писменото изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като уточнява, че съдебното решение не се основава на факта дали е изпълнен одобрения проект, а на количествено-стойностни сметки, подписани в противоречие със заложените изисквания в одобрените проекти. Излага доводи, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не е кредитирал относими и безспорни доказателства, както и че решението на ВКС ще допринесе за точното прилагане на законна и за развитието на правото с оглед специфичността на казуса, новосъздадената правна уредба и липсата на трайна съдебна практика. В допълнение към касационната жалба касаторът твърди, че е налице противоречива практика, обективирана в решение № 87/02.07.2008г. по т. дело № 134/2008г. на БАС, решение от 13.02.2008г. по ВАД № 98/2007г., решение от 11.07.2005г. по ВАД № 72/2004г., решение от 26.01.2004г. по ВАД № 21/2003г., решение от 31.03.2003г. по ВАД № 118/2002г.
Ответникът Д. п. „С” ч. Поделение гр. П. оспорва касационната жалба и прави възражение, че същата е недопустима поради това, че е необоснована и бланкетна и липсват ясно посочени основания за допустимост на касационното обжалване. Претендира присъждане на разноски в размер 1 300 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283, ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че на 26.04.2004г. между страните е сключен договор № 7* по силата на който ответникът е възложил на ищеца да изпълни СМР на обект „Цех за преработка, разфасоване и пакетиране на пчелен мед в с. М., общ. Полски Тръмбеш” с подобекти „Противопожарен резервоар”, „Изгребна яма”, „Основи и настилка на спомагателна сграда” и „В” срещу възнаграждение в размер 81 495,40 лв. с ДДС. Решаващият съдебен състав е установил, че ищецът е започнал изпълнение на възложените му СМР, през м. април и м. май 2004г. извършените СМР са били актувани и приети от представител на ответника с протоколи обр. 19 №№ 1* и 3 и заплатени на ищеца. През периода юни 2004г. – август 2004г. са съставени още 7 бр. протоколи обр. 19, от които двустранно подписани са протоколи №№ 4* и 10, а протоколи №№ 5 и 8 – само от изпълнителя. По отношение на оспорената представителна власт на лицето Св. М. , подписало протоколите от името на възложителя, въззивният съд се е позовал на издадените от ищеца 7 бр. фактури за стойността на извършените СМР съгласно посочените 7 бр. протоколи обр. 19 и тяхното отразяване в дневниците за продажби, съответно за покупките и осчетоводяването им от двете дружества и извършените от ответника частични плащания, вкл. на ДДС, въз основа на което е направил извод, че с тези действия и предвид липсата на противопоставяне по смисъла на чл. 301 ТЗ, ответникът е потвърдил действията по приемане на извършената от ищеца работа без възражения. Решаващият съдебен състав е констатирал, че стойността по първите три фактури е платена и е останала неплатено възнаграждение по останалите четири фактури в размер общо 23 491,05 лв., като по две от тези фактури е платено само ДДС.
По възражението на ответника за неоснователност на претенцията поради наличие на недостатъци в изработеното въззивният съд е приел, че за да бъде намалена дължимата сума за извършените СМР, следва ответникът да е упражнил по надлежния ред правопогасяващото си право, произтичащо от разпоредбата на чл. 265, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – по извънсъдебен ред ч. изявление за прихващане, което да е било прието и неоспорено от противната страна, респективно вземането за скрити недостатъци да е ликвидно и изискуемо; или ч. възражение за съдебно прихващане, или по исков ред – с отделна искова молба или насрещен иск, в които да конкретизира по основание и размер своя евентуална претенция за недостатъци, с която да бъде извършено съдебно прихващане, респективно намаляване на дължимата сума за възнаграждение. Поради това, че възложителят не е направил това в хода на производството в предвидените по ГПК срокове, доводът му за наличие на недостатъци според въззивната инстанция не може да породи правни последици за основателността на предявения от ищеца иск.
Независимо от това, Софийски апелативен съд е разгледал възражението за некачествено извършени СМР и появили се скрити недостатъци и е приел, че през пролетта и есента на 2005г. са констатирани появили се скрити дефекти от некачествено извършени СМР, за което са съставени протоколи на 11.04.2005г. и 16.11.2005г., подписани от ответника по исковата молба /като главен изпълнител/ и „Р” ООД /като възложител/, но не и от ищцовата страна, както и са изпратени писма от ответника до ищеца с искане за отстраняване на недостатъците, за които няма данни да са достигнали до техния адресат. След обсъждане на заключенията на единичната и тройните съдебно-технически експертизи решаващият съдебен състав е констатирал, че стойността на разходите за поправка на появилите се скрити недостатъци е общо 1 254,50 лв. – за пренареждане на плочи, запълване на фуги с битум, направа на хидроизолация на резервоара и за подливане на фуги по тротоар с циментово мляко. Във въззивното решение е прието, че стойността, с която Софийски окръжен съд е намалил възнаграждението на ищеца, обхваща стойността на разходите за поправка на точно определено от вещите лица от втората тройна съдебно-техническа експертиза количество СМР, които са показали недостатъци – 4 кв. м. плочи и 130 л. м. фуги. Относно разходите за направа на хидроизолация на противопожарния резервоар са изложени съображения, че ищецът не следва да отговаря за тях, тъй като направата на хидроизолация не е предвидена като задължение на изпълнителя в количествено-стойностните сметки и договора. Доколкото първоинстанционният съдебен акт не е обжалван в частта, с която възнаграждението е намалено със стойността на разходите за хидроизолация, въззивната инстанция не се е произнесла с диспозитив. Твърдението, че изпълнителят е изработил бетоновата настилка, като е вложил бетон, неотговарящ на предписаната в проекта марка В30, е прието за неоснователно.становено, че предвидената марка бетон по проект за подобект „В” е В30, но страните са уговорили в двустранно подписаните количествено-стойностни сметки към договора марка бетон В25, а вложеният бетон от ищеца е с разнородна якост в границите между В с нормализирана осреднена стойност 26.9744, не е по-нисък от В25. Поради това е направен извод, че ищецът при извършване на възложените му СМР не се е отклонил от поръчаното, като са изложени съображения, че в тежест на възложителя следва да останат последиците от избора на материал за изработката.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Според касатора материалноправнити и процесуалноправни въпроси от значение за изхода на спора и които са решени при наличието поне на една от трите алтернативно дадени специални предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК са: длъжен ли е изпълнителят да изпълни възложените му СМР, описани по видове и количества в двустранно подписани количествено-стойностни сметки – приложения към договора, или следва да се съобрази с одобрения проект; длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства. С оглед данните по делото, основният материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд и свързан с горепосочените въпроси, е: налице ли са условията на чл. 265 ал. 1, предл. трето ЗЗД за намаление на възнаграждението.
Неоснователен е доводът, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК визира задължителната практика на ВС и ВКС – постановления и тълкувателни решения, приети при действието на ЗУС /отм./ и ЗСВ и постоянната, трайно установена практика на ВКС по идентични въпроси. Въпросът длъжен ли е изпълнителят да изпълни възложените му СМР, описани по видове и количества в двустранно подписани количествено-стойностни сметки – приложения към договора, или следва да се съобрази с одобрения проект е конкретен и зависи от клаузите на сключения между страните договор, поради което по него не би могло да съществува постоянна практика на ВКС.
Безспорна и трайноустановена е съдебната практика, че съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани съобразно привилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./. В случая въззивният съд е приложил правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./, обсъдил е в тяхната взаимна връзка събраните писмени и гласни доказателства и заключенията на съдебните експертизи, както и възраженията и доводите на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и спазвайки постоянната практика на ВКС, в резултат на което е стигнал до извода, че ответникът по иска не е доказал, че изпълнителят се е отклонил от поръчаното и е изработил СМР с недостатъци над признатите с решението на първата инстанция. Решаващият съдебен състав е обсъдил възражението за скрити недостатъци в резултат на некачествени СМР и го е приел частично за основателно в размера, с който Софийски окръжен съд е намалил дължимото възнаграждение.
Не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС, но не и на арбитражни съдилища. Поради това позоваването на приложените решение от 13.02.2008г. по ВАД № 98/2007г., решение от 11.07.2005г. по ВАД № 72/2004г., решение от 26.01.2004г. по ВАД № 21/2003г. и решение от 31.03.2003г. по ВАД № 118/2002г., е неоснователно. Приложеното решение № 87/02.07.2008г. по т. дело № 134/2008г. на Бургаски апелативен съд не установява противоречива съдебна практика по важните за настоящия съдебен спор правни въпроси.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение по посочения законов текст предпоставя правният въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, от който зависи изходът на спора, да е значим, надхвърлящ рамките на конкретния казус и по сходни на него случаи да няма съдебна практика или ако има такава, то тя да е изгубила своята актуалност и затова следва да бъде изоставена или се поставя въпрос за запълване на нормативната уредба. В този смисъл точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. Въпросът длъжен ли е изпълнителят да изпълни възложените му СМР, описани по видове и количества в двустранно подписани количествено-стойностни сметки – приложения към договора, или следва да се съобрази с одобрения проект зависи от конкретните договорни клаузи и неговото решаване е от значение за конкретния спор. По въпроса за приложението на чл. 265, ал. 1 ЗЗД за намаление на възнаграждението при констатирани недостатъци има формирана съдебна практика, която не се налага да бъде изоставяна.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени, не са налице данни дали договореното адвокатско възнаграждение е платено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 177 от 12.03.2009г. по т. дело № 1622/2007г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.