О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр. София, 03.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 165 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ф. М. от с. В., Разградска област, подадена чрез процесуален представител адв. Д срещу решение № 137 от 18.11.2009г. по в. гр. д. № 316/2009г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 74 от 08.07.2009г. по гр. д. № 77/2009г. на Исперихски районен съд, с което е прието за установено съществуването на вземането – парично задължение, произтичащо от запис на заповед, издаден на 06.08.2004г., сума в размер 5 000 лв. и законна лихва върху главницата, считано от 15.01.2009г. до окончателното й плащане, в полза на А. С. Р. срещу Д. Ф. М..
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е допуснал събирането на писмени и гласни доказателства. В писменото изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като релевира следните доводи: в противоречие на практиката на ВКС съдът не се е съобразил със събраните гласни доказателства за извършване на плащане по дължимата сума по издадения запис на заповед, и не е допуснал исканите доказателства /т. 1/; въпросът „може ли да не се кредитират представените от едната страна доказателства в случай, че другата страна не е посочила никакви доказателства по делото” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/.
Ответницата А. С. Р. от гр. И. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между Д, от една страна, и А. Р. е сключен договор за заем, по силата на който ищцата им е дала в заем сумата 6 500 лв., а ответницата по иска – касатор в настоящото производство за обезпечаване на връщане на сумата е издала запис на заповед в полза на А. Р. , с който се е задължила да й плати безуславно без протест сумата 6 500 лв., с падеж 16.08.2004г. и място на плащане гр. И.. Решаващият съдебен състав е установил, че ответницата по иска е върнала на ищцата сума в размер 1 500 лв., за която е издадена разписка, и след обсъждане на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели е направил извод, че от свидетелските показания не се установява, че сумите, изпратени от свидетеля Б, са предадени на ищцата с изключение на тази, за която е издадената разписка. Поради това въззивната инстанция е заключила, че останалата част в размер 5 000 лв. не е погасена. Във въззивната жалба са направени доказателствени искания, които са оставени без уважение поради това, че същите са несвоевременни, тъй като са могли да бъдат заявени още в първоинстанционното производство.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид доводите в изложението към касационната жалба и въззивното решение посочените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси се отнасят до доказателствата по делото: 1/ установява ли се погасяване на дължимата сума от събраните гласни доказателства; 2/ преклудират ли се правата на страната за представяне на доказателства във въззивното производство.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Въпросът дали от свидетелските показания се установява връщане на заетата сума е конкретен, зависи от събраните доказателства, поради което по него не съществува и не би могло да съществува задължителна съдебна практика на ВС и ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно задължителната съдебна практика, при решаването на спора и постановяване на решението съдът е длъжен да обсъди всички събрани относими и допустими доказателства, което в настоящия случай е направено от въззивната инстанция. Доколко при преценка на доказателствата и установяване на фактическата обстановка решаващият съдебен състав е приложил правилно правилата на логическото мислене, е въпрос, относим към обосноваността/необосноваността на обжалваното решение и представлява основание за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По въпроса дали се преклудират правата на страната за представяне на доказателства във въззивното производство и длъжен ли е въззивният съд да допусне исканите доказателства е налице ясна и точна правна норма – чл. 266, ал. и ал. 2 ГПК. За да остави без уважение заявените във въззивната жалба доказателствени искания, въззивният съд е преценил условията на посочения законов текст и е приел, че страната е могла, но не ги е поискала в първоинстанционното производство.
Поради това, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответницата за касационното производство не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 18.11.2009г. по в. гр. д. № 316/2009г. на Разградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.