О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№46
гр. София, 26.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 108 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К” О. , гр. Д. срещу решение № 154 от 30.05.2008г. по в. т. дело № 4/2008г. на Добрички окръжен съд, Търговска колегия, с което е оставено в сила решение № 90/02.11.2007г. по гр. д. № 630/2006г. на Добрички районен съд. С първоинстанционния съдебен акт ответникът „К” О. , гр. Д. е осъден да заплати на ищеца „М” О. , гр. Д. суми в размер 1 182,62 лв., 1 435,50 лв., 1 630 лв., 1 468,80 лв., представляващи стойност на продадени стоки съответно по фактури №№ 1170/30.09.2004г., 1291/31.01.2005г., 1316/31.03.2005г. и 1330/30.04.2005г., по 5 лв. – частични искове обезщетение за забава на плащането на всяка главница, 800 лв. – неплатена наемна цена по договор за наем на оборудвани млекосъбирателни пунктове, сключен на 01.04.2005г. за периода от 01.05.2005г. до 31.12.2005г., 18 лв. – обезщетение за забава на плащането на наема по предявен частичен иск и 510,78 лв. – разноски. С решението на Добрички районен съд са отхвърлени исковете за връщане на един брой пастоьоризатор, за плащане на сумата 100 лв. – неплатен наем за м. април 2005г. и 2 лв. – обезщетение за забава по предявен частичен иск. В отхвърлителната част решението не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира доводи за неправилно приложена презумпция по чл. 301 от ТЗ, необосновани мотиви, неправилно не са взети предвид приетите нови писмени доказателства.
Ответникът „М” О. , гр. Д. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок.
В частта по отношение на иска за заплащане на наем в размер 800 лв. за периода от 01.05.2005г. до 31.12.2005г. и частичния иск обезщетение за забава на плащането на наема в размер 18 лв. касационната жалба е недопустима. Въззивното решение в посочената част не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като обжалваемият интерес е под 1 000 лв. Обжалваемият интерес се формира съобразно размера на присъдената, респ. отхвърлената част на всеки отделен иск – предмет на касационно обжалване. В конкретния случай обжалваемият интерес относно присъдената наемна цена по договора за наем е в размер 800 лв., а относно обезщетението за забава в размер 18 лв., поради което касационната жалба в посочената й част следва да се остави без разглеждане.
В останалата част решението подлежи на обжалване, но въпреки редовността на касационната жалба от външна страна, настоящият съдебен състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т. 3/. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
За да остави в сила решението на Добрички районен съд в частта по иска с правно основание чл. 327 от ТЗ, въззивната инстанция е приела, че описаните във фактурите количества млечни продукти и други стоки са доставени на ответника /касатор в настоящото производство/ и поради това, че не е доказано плащане на цената по фактурите, въззивният съд е направил извод за основателност на предявения иск. Решаващият съдебен състав се е съобразил с обстоятелството, че фактурите са двустранно подписани и осчетоводени в двете дружества, поради което е приложил и презумпцията на чл. 301 от ТЗ. По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивният съд е констатирал, че са налице предпоставките за заплащане на обезщетение за забава.
Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Касаторът не е посочил кой е същественият според него правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Доводите на касатора за неправилно приложена презумпция по чл. 301 от ТЗ, необосновани мотиви и неотчитане на приетите нови писмени доказателства не могат да аргументират наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като представляват основания за касационно обжалване на решението по смисъла на чл. 281 от ГПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, но не и основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 от ГПК. Неоснователен е доводът за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Добрички окръжен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „К” О. , гр. Д. срещу решение № 154 от 30.05.2008г. по в. т. дело № 4/2008г. на Добрички окръжен съд, Търговска колегия в частта за присъдените суми в размер 800 лв. – неплатена наемна цена по договор за наем на оборудвани млекосъбирателни пунктове, сключен на 01.04.2005г., за периода от 01.05.2005г. до 31.12.2005г. и в размер 18 лв. – обезщетение за забава на плащането на наема.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154 от 30.05.2008г. по в. т. дело № 4/2008г. на Добрички окръжен съд, Търговска колегия в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която частично касационната жалба е оставена без разглеждане с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.