О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 35
гр. София, 23.01.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 665 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А” А. , гр. Л. чрез процесуален представители адв. К срещу решение № 139 от 20.06.2008г. по в. т. дело № 213/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 197 от 12.02.2008г. по гр. д. № 1370/2006г. на Великотърновски окръжен съд. С оставеното в сила решение ответникът „А” А. , гр. Л. е осъден да заплати на Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси”, гр. С. сумата 15 645,96 лв. – вземане по споразумителен протокол от 19.02.2004г., сумата 2 362,58 лв. – неустойка за забава по същото споразумение на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата 400 лв. – разноски по делото на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен искът за неустойка за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 2 363,58 лв. и изцяло предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 3 453,55 лв. – мораторна лихва върху сумата 15 645,96 лв. за периода от 08.02.2005г. до 15.11.2006г. и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 122,28 лв. – разноски по делото на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК. В отхвърлителната част решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от ищцовата страна.
Касаторът „А” А. , гр. Л. поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В касационната жалба и писмено изложение, приложено към нея съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК. Касаторът излага доводи, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по отношение на тълкуването на договора, в противоречие с практиката на ВКС по чл. 20 от ЗЗД, доколкото съдът е приел, че в случая не е необходимо тълкуване на клаузите на спогодбата, тъй като не било налице неяснота в материализираната воля. Поддържа становище, че обратното е застъпено в решение № 451 от 19.01.2004г. по гр. д. № 162/2003г. на ВКС, І г. о. Касаторът се позовава и на решение № 559 от 17.05.1993г. по гр. д. № 1724/1992г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 161 от 10.03.2006г. по гр. д. № 47/2005г. на ВКС, ІІ г. о.
Ответникът Д. а. „Държавен резерв и военновременни запаси”, гр. С. чрез юрисконсулт Мирела М. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че съдът не е лишил от тълкуване създаденото между страните правоотношение и правилно е възприел действителната им воля, като е изхождал от обстоятелствата, техните изявления и поведение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, предвид твърдението, че съществен материалноправен въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС.
За да приеме, че исковете са основателни за сумата 15 635,96 лв. – главница по Споразумителен протокол от 19.02.2004г. и за сумата 2 362,58 лв. – неустойка за забава, въззивният съд е констатирал, че по силата на договор № 804 от 26.05.2000г. „А” А. , гр. Л. е закупил от ищеца материали по приложена към договора спецификация, деблокирани съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредбата за държавни резерви и военновременни запаси, като е уговорена обща цена в размер 526 162,65 лв. без ДДС, определен е срок за плащане и е уговорена неустойка 8% от неизпълнението. Анализирайки приложената спецификация и Протокола от 11.04.2000г., Великотърновски апелативен съд е приел, че при определяне на общата цена 526 162,65 лв. без ДДС е направена отстъпка 20% от общата стойност въз основа на посочения протокол.становил е, че поради неизпълнение на задължението на ответника по исковата молба между страните са подписани споразумителни протоколи през м. април 2003г. за удължаване на срока до 29.08.2003г. и на 19.02.2004г., с който ответникът е приел да заплати неустойка на обща стойност 6 252,97 лв. с ДДС и останалите за реализация материали на обща стойност 65 135,14 лв. без ДДС, продължен е срокът за изпълнение до 31.03.2004г. и е уговорена неустойка за забава в размер 8% върху дължимите суми. Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът е приел, че след извършените частични плащания в размер 62 516,22 лв. от дължимата по споразумителния протокол от 19.02.2004г. сума в размер 78 162,17 лв. с ДДС е останала неизплатена част в размер 65 135,14 лв. По отношение възражението на ответника по иска, че сумата по споразумителния протокол от 19.02.2004г. и респективно претендираната сума следва да бъде намалена с отстъпка 20%, въззивната инстанция е изложила съображения, че същото е неоснователно, тъй като дължимостта на сумата по споразумението е ясно определена като страните са направили отстъпки. Според решаващия съдебен състав нужда от тълкуване на споразумението би възникнала, ако в него се съдържат неясноти, които да налагат да се търси връзка с договора, а в конкретния случай сумата е ясно, точно и конкретно определена, начинът на определянето й не се нуждае от тълкуване и няма основание по пътя на тълкуването на договора и протокола от 11.04.2000г. да се приеме, че от исковата сума не е направена отстъпка от 20%.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е във връзка с размера на дължимата сума и следва ли сумата по споразумителния протокол от 19.02.2004г. да бъде намалена с 20%. Този въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС по отношение на тълкуването на договора и чл. 20 от ЗЗД. Целта на тълкуването на договора е да бъде установен точния смисъл на договорните клаузи, действителната воля на страните. Действителната воля на страните трябва да бъде установена с оглед необходимостта от отговор на релевантния за спора въпрос, а именно следва ли да се намали уговореното задължение в споразумителния протокол от 19.02.2004г. с 20%.
Анализирайки приложената спецификация и Протокола от 11.04.2000г., Великотърновски апелативен съд е приел, че при определяне на общата цена 526 162,65 лв. без ДДС е направена отстъпка 20% от общата стойност въз основа на посочения протокол. Анализирайки споразумителния протокол от 19.02.2004г., въззивният съд е направил извод, че дължимостта на сумата по споразумението в размер 65 135,14 лв. без ДДС е ясно определена като страните са направили отстъпки, поради което претендираната сума не следва да бъде намалена с отстъпка 20%. Волеизявленията на страните разкриват недвусмислено тяхната воля, а именно „А” А. , гр. Л. да заплати на ДА „Д”, гр. С. сумата 65 135,14 лв. без ДДС, представляваща останалите за реализация материали съгласно договор № 804/2000г. Ако страните са имали намерение от тази сума да бъдат приспаднати 20% отстъпка, то това е следвало да бъде отразено в споразумението, предвид обстоятелството, че още при определяне на общата цена 526 162,65 лв. без ДДС е направена отстъпка 20% от общата стойност въз основа на протокола от 11.04.2000г., което е констатирано от въззивната инстанция. Практически с обсъждането на договора, протокола и споразумителния протокол въззивният съд е тълкувал и изяснил действителната воля на страните и точния смисъл на договорните клаузи в съответствие с постоянната практика на ВКС. Поради това решението на Великотърновски апелативен съд не е постановено в противоречие с цитираните и приложени от касатора решение № 451 от 19.01.2004г. по гр. д. № 162/2003г. на ВКС, І г. о., решение № 559 от 17.05.1993г. по гр. д. № 1724/1992г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 161 от 10.03.2006г. по гр. д. № 47/2005г. на ВКС, ІІ г. о.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Касаторът не е посочил противоречива съдебна практика по съществения материалноправен въпрос.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и приложението основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 139 от 20.06.2008г. по в. т. дело № 213/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.