О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
гр. София, 23.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1024 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” Е. , гр. С. чрез процесуалния му представител юрисконсулт А. Б. срещу решение от 02.07.2009г. по гр. д. № 3599/2008г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, с което е оставено в сила решение от 08.05.2008г. по гр. д. № 13149/2007г. на Софийски районен съд, 42 състав и „Т” Е. , гр. С. е осъдено да заплати на М. Г. С. от гр. С. сумата 500 лв. – разноски. С първоинстанционния съдебен акт е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ по отношение на „Т” Е. , гр. С., че М. Г. С. от гр. С. не дължи сумата 3 751,95 лв. – главница и 235 лв. – лихви за периода от 01.01.2005г. до 30.04.2007г. за отопление на апартамент № 14 на 5 етаж, вход А в сградата на ул. „Кракра” № 20, гр. С. и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 64, ал. 1 ГПК сумата 522,70 лв. – разноски.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, а именно по отношение предпоставките за спиране на исковото производство на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./, предвид преюдициалния характер на иска по чл. 108 ЗС и установяване собствеността на топлоснабдения недвижим имот.
Ответникът М. Г. С. от гр. С. чрез процесуалните си представители адв. Х адв. С. Н. оспорва касационната жалба и релевира възражение за нейната недопустимост поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаторът не е посочил кой е релевантният за спора правен въпрос и не е конкретизирал основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че през процесния период ищецът не е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ, тъй като нито той, нито неговият наследодател са били собственици, нито ползватели на недвижимия имот.становено е, че праводателят на ищеца не притежава правото на собственост върху жилището с оглед съществуването на по-късно съставено саморъчно завещание на 12.10.2004г. от З. П. в полза на друго лице – А. Г. М. , докато саморъчното завещание в полза на наследодателката на ищеца А. З. е съставено на 12.07.2004г. Констатирано е, че А. М. е отчуждил имота на „А” ООД с нотариален акт № 151/11.04.2005г. При тази фактическа обстановка решаващият съдебен състав е направил извод, че след като ищецът няма качеството на потребител /собственик или ползвател/, нито той или неговата майка са ползвали имота, въпреки откритата служебно партида на основание чл. 47, ал. 4 от ОУ, ищецът не дължи сумата 3 751,95 лв. – цена на топлинна енергия за периода от 01.01.2005г. до 30.04.2007г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Въз основа на касационната жалба, приложеното към нея изложение, данните по делото и решението, следва да се приеме, че материалноправните и процесуалноправните въпроси, които са от значение за решаването на спора, са относно собствеността на топлоснабдения недвижим имот и предпоставките за спиране на исковото производство на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Касаторът не е представил доказателства, че релевантните за спора правни въпроси се решават противоречиво от съдилищата.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По приложението на чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ има формирана постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Съдът спира делото на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спряното дело. Касае се за спиране на делото поради връзка между делата, преюдициалност на едното спрямо другото, като е без значение характера на обуславящото дело. Въззивният съд е извършил преценка дали са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ и е оставил без уважение искането за спиране на делото.
С оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не по отношение на фактите по конкретния спор, правилността на определението, с което е отказано спиране на делото, не е предмет на производството по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Развитите оплаквания за неправилност на въззивното решение поради неправилния отказ на въззивната инстанция да спре производството по чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Решаващият съдебен състав е решил въпроса за правото на собственост въз основа на събраните и обсъдени в тяхната взаимовръзка доказателства съобразно изискването на чл. 188 ГПК /отм./.
При липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение – предмет на касационната жалба. С оглед изхода на спора разноски на касатора за настоящото производство не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 400 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.07.2009г. по гр. д. № 3599/2008г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия.
ОСЪЖДА „Т” Е. , гр. С., УЛ. „Ястребец” № 23б да заплати на М. Г. С. от гр. С., бул. „.. Тотлебен” № 4, ет. 2, ап. 6 сумата 400 лв. /четиристотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.