О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 05.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 742 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Г. Г., Л. С. Г. , С. Г. Г. и В. Г. Г. чрез процесуалния им представител адв. В срещу определение от 30.01.2008г. по гр. д. № 3164/2006г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение, с което е обезсилено в отхвърлителната част решение от 16.08.2004г. по гр. д. № 22648/2003г. на СРС, 24 състав, допълнено с решение от 06.03.2008г. по същото дело и е прекратено производството по гр. д. № 3164/2006г. на СГС, ІV-В отделение.
В частната жалба са инковирани доводи, че определението е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Частните жалбоподатели поддържат становище, че съдът е следвало да възобнови производството и делото да продължи с участието на синдика на основание чл. 637, ал. 3, т. 1 ТЗ, тъй като съгласно чл. 637, ал. 2 ТЗ спряното производство се прекратява само в случай, че вземането е прието от синдика на несъстоятелния длъжник, а по делото липсват данни вземането да е прието. Правят оплакване за неправилна правна квалификация на предявения иск, неправилно приложение на чл. 637, ал. 4 във връзка с ал. 3 ТЗ и неправилен извод, че ищците не се ползват с привилегията по чл. 134, ал. 3 КЗ. Частните жалбоподатели молят обжалваният съдебен акт да бъде отменен.
Синдикът на „М” А. в несъстоятелност, гр. С. оспорва частната жалба, като прави възражение, че същата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на законоустановения срок, евентуално е неоснователна. Релевира възражение за неправилност на доводите на частните жалбоподатели за обективна невъзможност за предявяване на вземането поради забавеното получаване на съобщението за спиране на делото, като поддържа, че решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност е публично оповестено чрез обнародване в „Държавен вестник” и всяко заинтересовано лице може да се информира и да предприеме съответни действия за защита на интересите си.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството е образувано пред Русенски окръжен съд, изпратено по компетентност на Софийски районен съд по искове на И. Г. Г., Л. С. Г. , С. Г. Г. и В. Г. Г. чрез процесуалния им представител адв. В срещу „М” А. , гр. С. с правно основание чл. 407 /отм./ ТЗ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и обезщетение за забава, причинени от смъртта на техния наследодател Г, настъпила на 16.02.2000г. в резултат на ПТП, причинено от Р. Х. С. на 01.09.1998г. Решението на Софийски районен съд от 16.08.2004г. по гр. д. № 22648/2003т. е обжалвано пред Софийски градски съд и е образувано гр. дело № 3164/2006г. Въззивното производство е спряно на 05.02.2007г. на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, с оглед откриване производство по несъстоятелност срещу ответника „М” А. , гр. С.. С обжалваното определение от 13.01.2008г. Софийски градски съд е прекратил въззивното производство и е обезсилил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като е приел, че исковото производство срещу ответника, за който е открито производство по несъстоятелност, се явява недопустимо поради липсата на правен интерес, тъй като ищецът не би могъл да реализира твърдените права поради пропускане на сроковете да ги предяви в производството по несъстоятелността съгласно чл. 685 и чл. 688 ТЗ /аргумент от чл. 739, ал. 1 ТЗ/.
Определението на Софийски градски съд е правилно. По силата на чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени, граждански и търговски дела срещу длъжника. В същата разпоредба са посочени и изключенията от този принцип, между които настоящият казус не попада. Целта на закона е вземанията да се предявят и приемат или отхвърлят в производството по несъстоятелност по друга, облекчена процедура. Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието /чл. 637, ал. 2 ТЗ/, или се възобновява, ако вземането не е включено в списъка на приетите вземания, или е включено, но срещу него е направено възражение по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ /чл. 637, ал. 3, т. 1 и 2 ТЗ/. В случая, след спиране на въззивното производство няма данни ищците да са предявили вземането си в срока по чл. 134, ал. 1 КЗ, респективно чл. 685, ал. 1 ТЗ, нито в срока за допълнително предявяване по чл. 688, ал. 1, изр. първо ТЗ. Касае се до вземане, възникнало преди откриване производството по несъстоятелност, и което следва да се предяви пред синдика в срока по чл. 134, ал. 1 КЗ, съответно чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. след изтичането му, но не по-късно от два месеца – чл. 688, ал. 1, изр. първо ТЗ. След изтичане на тези срокове вземания, възникнали до датата на откриване производството по несъстоятелност, каквито са процесните, не могат да се предявяват /чл. 688, ал. 1, изр. второ ТЗ/. Ищците е следвало да упражнят правата си на кредитори в рамките на производството по несъстоятелност, тъй като неупражняването им в това производство законът свързва с тяхното погасяване – аргумент от чл. 739, ал. 1 ТЗ. Разпоредбата на чл. 695 ТЗ касае допълнително предявени и приети вземания в определени от закона случаи и в предвидения от закона ред и срок. Разпоредбата на чл. 687 ТЗ определя вземанията, които служебно се вписват от синдика, и те са вземания на работник или служител, произтичащи от трудово правоотношение, възникнало до една година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност /чл. 687, ал. 1 ТЗ/. Служебно се вписват и публични вземания, установени с влязъл в сила акт /чл. 687, ал. 2 ТЗ/. Служебно се вписват и вземанията на застрахованите, тъй като същите се считат предявени /чл. 134, ал. 3 КЗ/. Процесното вземане не попада в цитираните хипотези. Поради изложените съображения се налага изводът, че производството по предявените осъдителни искове не може да бъде възобновено и продължено, тъй като дори и да има постановено позитивно осъдително решение, то след като вземанията не са били предявени пред синдика в предвидените срокове, то същите не могат да бъдат допълнително включени. Поради това въззивният съд правилно е прекратил въззивното производство и е обезсилил първоинстанционното решение. Като не са предявили вземанията си в производството по несъстоятелността, ищците са осуетили възможността за възобновяване на спряното по чл. 637, ал. 1 ТЗ въззивно производство. Няма основания за правни изводи, различни от направените от Софийски градски съд, поради което определението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.01.2008г. по гр. д. № 3164/2006г. на Софийски градски съд, ІV-В отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.