О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 452
гр. София, 25.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 241 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Т” Е. , гр. С. срещу определение от 23.09.2009г. по ч. гр. д. № 8483/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав. С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на „Т” Е. , гр. С. срещу определение от 05.12.2008г. по гр. д. № 24195/2008г. /погрешно посочено гр. д. № 24198/2008г./ на Софийски районен съд, 57 състав, с което на основание чл. 415, ал. 2 ГПК е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на СГС поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено и частната жалба срещу първоинстанционното определение да бъде уважена.
Ответникът В. Д. Х. от гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Софийски районен съд, въззивният съд е приел, че заявителят не е представил в едномесечен срок доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК. Частният жалбоподател е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исканата заповед е издадена от районния съд, длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и с разпореждане, връчено на заявителя на 29.10.2008г., е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението има възможност да предяви иск относно вземането си, както и че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. С определение от 05.12.2008г. съдът обезсилил издадената в полза на „Т” Е. , гр. С. заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК. С молба вх. № 69246/10.12.2008г. с приложено към нея ксерокопие на искова молба, изпратени по пощата на 05.12.2008г., заявителят е уведомил СРС, че е предявил иск по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният за спора въпрос е: подлежи ли на обезсилване издадената заповед за изпълнение, ако заявителят не изпълни задължението в едномесечен срок да представи на съда доказателства, че е предявил иск за установяване на вземането си.
По отношение на този въпрос не е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи; към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По релевантния за делото правен въпрос е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 247/18.05.2009г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 123/27.01.2010г. по ч. т. д. № 736/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 124/27.01.2010г. по ч. т. д. № 20/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 133/29.01.2010г. по ч. т. д. № 41/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и други, която не се налага да бъде променяна. Тя е в смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 415, ал. 2 ГПК, а именно в едномесечен срок заявителят да предяви иск за установяване на вземането си и в същия срок да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение. Срокът за представяне на доказателства за предявяване на иска по чл. 415, ал. 1 ГПК не може да бъде по-дълъг от определения за предявяването на иска и следва да съвпада с него. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. Представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. При постановяване на въззивното определение Софийски градски съд се е съобразил с установената от ВКС съдебна практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното въззивно определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.09.2009г. по ч. гр. д. № 8483/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.