О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София, 10.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 920 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Д” А. , гр. С., чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. М. срещу решение от 19.03.2009г. по гр. д. № 14/2008г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 29.10.2007г. по гр. д. № 1591/2007г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 72 състав. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от „Д” А. , гр. С. срещу ЗД „В” А. , гр. С. иск с правно основание чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ във връзка с чл. 407 /отм./ ТЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 4 867 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка 41000146/21.05.2001г., образувана при З. „О” А. /с ново търговско наименование „Д” АД/, ведно с мораторната законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.01.2007г. до окончателното й изплащане, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна законна лихва върху главницата за периода от 09.08.2004г. до 29.01.2007г. в размер 1 490 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира довод за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – СГС се е произнесъл по съществен за делото въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като е приел неправилно, че от събраните по делото доказателства не може да се заключи, че ищецът е извършил законосъобразно на основание чл. 103 ЗЗД извънсъдебно прихващане на застрахователното обезщетение с дължими от застрахования премии и че последните вземания са ликвидни и изискуеми.
Ответникът З. „У” А. /преди ЗД „В” АД/, гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, евентуално неоснователна поради това, че пред двете инстанции не са представени доказателства, установяващи извършено плащане на застрахователно обезщетение от ищеца на застрахованото при него увредено лице, нито е доказана ликвидността на активното вземане, поради което не са били налице всички предпоставки за извършване на прихващане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че от представените доказателства се установяват отразените в исковата молба факти относно процесното ПТП, вината за същото на водача на лек автомобил „Ф”, наличието на застраховка „Каско” между „ застраховане” А. , гр. София /преди З. „О” АД/ и собственика на пострадалия при ПТП автобус „Беркхоф” – „С” А. , определеното застрахователно обезщетение на дружеството – собственик на увредения автобус в размер 4 867 лв., причинно следствената връзка между щетите на автобуса и механизма на настъпилото ПТП. Решаващият съдебен състав е констатирал, че с писмо от 01.08.2002г. З. „О” А. е уведомило „С” А. , че прави прихващане на застрахователното обезщетение по щета 41000146/21.05.2001г. с дължимите от застрахованото при него дружество застрахователни премии по застрахователни полици №№ 0* и 0045820/19.07.2002г. , а с писмо, получено на 29.04.2004г. ищецът е уведомил ответника, че встъпва в правата на застрахованото при него лице във връзка с посочената щета. По делото не се оспорва, че между ответника и собственика на лек автомобил „Ф” към момента на ПТП е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Неоснователен е доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Посочената разпоредба включва тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ /отм./, тълкувателни решения на ОСГТК, ОСГК, ОСТК или решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Касаторът не е посочил кой според него е релевантният материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, нито е посочил конкретна практика на ВКС, на която този въпрос противоречи.
Не е налице и твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По въпроса за предпоставките за прихващане на насрещни задължения при направено материалноправно изявление за прихващане и приложението на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Постоянната практика на ВС и ВКС по прилагане института на прихващането, уреден в чл. 103 ЗЗД – чл. 105 ЗЗД е, че за да настъпи ефектът на направеното материалноправно изявление за прихващане /т. нар. извънсъдебно прихващане/, е необходимо вземанията да са насрещни, изискуеми и ликвидни – по аргумент от чл. 104, ал. 2 ЗЗД.
Оплакването, че съдът неправилно е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се заключи, че ищецът е извършил законосъобразно на основание чл. 103 ЗЗД извънсъдебно прихващане на застрахователното обезщетение с дължими от застрахования премии и че последните вземания са ликвидни и изискуеми, е относимо към правилността на въззивното решение и представлява основание за касиране на обжалвания съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са направени за настоящото производство.
Мотвиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.03.2009г. по гр. д. № 14/2008г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Б въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.