О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
гр. София, 22.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 943 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б”, гр. Р., подадена ч. процесуалния му представител адв. Я, срещу решение № 358 от 23.04.2009г. по гр. д. № 2123/2008г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав, с което е отменено решение № 100/11.08.2008г. по гр. д. № 216/2006г. на Окръжен съд Благоевград, „Б”, гр. Р. е осъдено да заплати на „А” ООД, гр. С. на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 27 967 лв. – неплатена цена по фактура № 3066/2004г., издадена по договор от 27.06.2003г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2006г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1 933 лв. – обезщетение за забава за периода 30.07.2004г. – 22.11.2006г. и сумата 5 047 лв. – разноски за двете инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност и необоснованост на въззивното решение. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС: въпросът за фактурата като свидетелстващ документ и дали тя е основание за плащане на цената на стоката е решен в противоречие с решение № 987/26.11.2004г. по т. дело № 157/2004г. на ВКС, ТК, II т. о.; въпросът за падежа на вземането е решен в противоречие с решение № 2371/29.03.1989г. по гр. д. № 114/1989г. на ВС, II гр. о.
Ответникът „А” ООД, гр. С. ч. процесуалния си представител адв. С оспорва касационната жалба. Релевира доводи за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като решението е постановено при спазване на трайната практика на ВКС относно приложението на разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че на 27.06.2003г. между „Б” А. като купувач и СД „А”, чийто правоприемник е „А” ООД, като продавач е сключен договор за доставка, по силата на който продавачът се е задължил да достави и прехвърли на купувача собствеността върху ПВЦ профили и аксесоари по изготвена спецификация и оферта, франко склада на продавача, срещу задължението на купувача в срок от 60 дни след доставката да изтегли от склада на продавача цялото количество доставени материали и да заплати уговорената сума. Констатирал е, че страните са уговорили при изтегляне на материалите да се издава приемо-предавателен протокол, а съответната сума да се заплаща на база на издадена фактура към съставения приемо-предавателен протокол в срок от 3 дни след неговото съставяне. Решаващият съдебен състав е приел, че общата стойност на издадените от продавача и осчетоводени при двете страни фактури е 149 850,74 лв. /фактури № 002145/30.06.2003г., № 2195/18.07.2003г., № 2565/19.12.2003г. и № 3066/27.07.2004г./, от която сума е платена общо сума в размер 121 883,91 лв. По фактура № 2565/19.12.2003г. са платени повече 8 249,67 лв., сумата по фактура № 3066/27.07.2004г. не е платена, поради което страните са отразили като непогасено задължение по фактура № 3066/27.07.2004г. сума в размер 27 966,83 лв. – при „Б” А. е посочена като задължение към доставчика „А”, а при продавача – като вземане от клиенти по партида на „Б” АД. Въззивният съд въз основа на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и останалите доказателства е констатирал, че между страните не са съставяни приемо-предавателни протоколи, включително по другите платени фактури, поради което е направил извод, че обичайната търговска практика между страните по договора е за предаване на договорените материали без съставяне на нарочен приемо-предавателен протокол, с издаване единствено на фактура. Поради това, че процесната фактура № 3066/27.07.2004г. е осчетоводена през м. юли 2004г. в счетоводството на „Б” А. и за нея дружеството – купувач е ползвало данъчен кредит от 6 036,08 лв., въззивният съд е заключил, че са налице условията на чл. 301 ТЗ, като с действията си „Б” А. е потвърдило действията на лицето, подписало процесната фактура като получател без представителна власт. За да уважи предявените искове на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, решаващият съдебен състав е приел, че на 27.07.2004г. „Б” А. е изтеглило от склада на продавача доставеното количество материали на стойност 30 180,42 лв. С ДДС в размер 6 036,08 лв., за което му е издадена процесната фактура, от този момент е започнал да тече 3-дневният срок за заплащане на договорената цена и след изтичането на срока купувачът е изпаднал в забава на 30.07.2004г.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид доводите в касационната жалба, изложението и въззивното решение материалноправните въпроси, от които зависи изходът на спора, се отнасят до фактурата като документ, доказателствената й стойност, дали тя е основание за плащане на цената на стоката и до падежа на вземането.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правният въпрос от значение за спора е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ от 1994г. /отм./, тълкувателни решения на ОСГКТК, ОСГК и ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Посочените от касатора решение № 987/26.11.2004г. по т. дело № 157/2004г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 2371/29.03.1989г. по гр. д. № 114/1989г. на ВС, II гр. о. не са от категорията на съдебните актове по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за плащане на цената на стоката е формирана задължителна съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 62/25.06.2009 г. по т. дело № 546/2008г., ВКС, II т. о. и решение № 46/27.03.2009г. по т. дело № 454/2008г., ВКС, ІІ т. о. , която не е нарушена от въззивната инстанция. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ.
За да се приеме, че купувачът е потвърдил извършените от трети лица /без представителна власт/ действия по приемане на стоките, е необходимо да не се е противопоставил веднага след узнаването им. От значение е моментът на получаване на фактурата или стоките. В съответствие с практиката на ВКС по прилагане на разпоредбата на чл. 301 ТЗ въззивният съд се е позовал на тази правна норма, предвид обстоятелството, че по делото са налице доказателства, че ответникът е получил фактурата, включил я е в дневника за покупките, ползвал е данъчен кредит /решение № 46/27.03.2009г. по т. дело № 454/2008г., ВКС, ІІ т. о./.
Релевантните правни въпроси относно фактурата и нейната доказателствена стойност не са решени и в противоречие с представеното решение № 987/26.11.2004г. по т. дело № 157/2004г. на ВКС, ТК, II т. о. В него са изложени съображения, че цената на стоката се дължи не защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка и стоката е предадена, но в същото време е прието, че фактурата е свидетелстващ документ и удостоверява материализираното изявление в нея.
Въпросът за падежа на вземането не е разрешен в противоречие с трайноустановената практика на ВКС по приложението на чл. 84 ЗЗД и в частност с решение № 2371/29.03.1989г. по гр. д. № 114/1989г. на ВС, II гр. о. Решаващият съдебен състав е обсъдил представените доказателства, договорната клауза за заплащане на съответната сума на база издадена фактура към съставения приемо-предавателен протокол в срок от 3 дни след съставяне на протокола, отчел е факта, че през периода от 30.06.2003г. до 27.07.2004г. при всички доставки на стоките страните не са съставяли приемо-предавателни протоколи и в съответствие със закона и трайната съдебна практика е постановил решението си.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 358 от 23.04.2009г. по гр. д. № 2123/2008г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.