О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр. София, 23.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 805 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 66, ал. 2 ГПК и чл. 213 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А” Е. , гр. Р. чрез управителя Й. Й. П. срещу определение от 30.07.2009г. по ч. гр. д. № 154/2009г. на Окръжен съд Р. , с което е оставена без уважение молба с вх. № 2517/06.07.2009г. на „А” Е. , с която се иска възстановяване на срока за обжалване на определение № 534/25.05.2009г. по ч. гр. д. № 154/2009г. на Окръжен съд Р. , като неоснователна и недоказана.
По делото е постъпила молба от Е. „Б” чрез неговия процесуален представител адв. М за съединяване на ч. т. дело № 805/2009г. и ч. т. дело № 862/2009г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение поради това, че двете дела са образувани по повод на едно и също отношение между едни и същи страни и необходимостта да се избегне противоречиво произнасяне на съда.
По молбата за съединяване:
За да бъдат съединени няколко дела в едно съдебно производство, е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1/ делата да са висящи; 2/ делата да са в еднаква фаза на развитие; 3/ делата да са между едни и същи страни или делата да имат връзка помежду си – общ предмет, едни и същи факти, едно и също правоотношение. Дори и да са налице всички предпоставки, съединяването на делата не е задължително.
В настоящия случай не е необходимо съединяване на делата в едно производство, тъй като се касае до обжалване на различни съдебни актове, постановени по повод на различни молби за възстановяване на срок за обжалване на различни определения.
Производството по ч. т. дело № 805/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение е образувано по подадена от „А” Е. , гр. Р. частна жалба срещу определение от 30.07.2009г. по ч. гр. д. № 154/2009г. на Окръжен съд Р. , с което е оставена без уважение молба с вх. № 2517/06.07.2009г. на „А” Е. , с която се иска възстановяване на срока за обжалване на определение № 534/25.05.2009г. по ч. гр. д. № 154/2009г. на Окръжен съд Р. като неоснователна и недоказана. С последното определение Разградски окръжен съд е прекратил производството по образуваното пред него ч. гр. д. № 154/2009г. и е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Производството по ч. т. дело № 862/2009г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение е образувано по подадена от „А” Е. , гр. Р. частна жалба срещу определение от 30.07.2009г. по ч. гр. д. № 145/2009г. на Окръжен съд Р. , с което е оставена без уважение молба с вх. № 2519/06.07.2009г. на „А” Е. , с която се иска възстановяване на срока за обжалване на определение № 526/21.05.2009г. по ч. гр. д. № 145/2009г. на Окръжен съд Р. като неоснователна и недоказана. С последното определение е прекратено производството по ч. гр. д. № 145/2009г. на Окръжен съд Р. и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
При така изложените фактически данни се налага изводът, че не е необходимо съединяване на делата в едно производство, тъй като се касае до обжалване на различни съдебни актове, постановени по повод на различни молби за възстановяване на срок за обжалване на различни определения.
По частната жалба:
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа становище, че в противоречие с чл. 142, ал. 2 ГПК писмена молба от 23.07.2009г. с вх. № 2* и приложен болничен лист № 1280/22.07.2009г., издаден от МЦ „З” ООД не са докладвани, делото не е отложено за друга дата и съдът не е предоставил възможност на частния жалбоподател да посочи доказателства, установяващи обективната му невъзможност да подаде жалба срещу определение № 534/21.05.2009г. на Разградски окръжен съд за периода преди 19.07.2009г. Излага доводи, че съдът не е взел предвид, че установяването на временната нетрудоспособност към 19.07.2009г. не означава автоматично, че тя е настъпила на същата дата. Частният жалбоподател твърди, че действителната дата на настъпване на нетрудоспособността му е 17.07.2009г. Моли определението да бъде отменено.
Ответникът И. Т. С. като Е. „Б” чрез процесуалния си представител адв. М оспорва частната жалба и поддържа становище, че се касае до злоупотреба с право. Поддържа становище, че ч. гр. д. № 154/2009г. на Окръжен съд Р. е изкуствено създадено по повод на молба за правна помощ, подадена от лице, което явно не се нуждае от такава. Моли обжалваната частна жалба да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 66, ал. 2 ГПК.
На 23.07.2009г. от 09.03ч. до 09.05 ч. в Разградски окръжен съд по ч. гр. д. № 154/2009г. по повод на подадената от „А” Е. молба с вх. № 2517/06.07.2009г. възстановяване на срока за обжалване на определение № 534/25.05.2009г. по ч. гр. д. № 154/2009г. на Окръжен съд Р. е проведено открито съдебно заседание, на което се е явил само едноличният търговец, но не и представител на „А” ЕООД. Съдебният състав, след като е констатирал редовна процедура на призоваване и при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК, е дал ход на делото, докладвал е постъпилата молба за възстановяване на срока за обжалване, изслушал е становището на ответника, дал е ход по същество и е обявил, че ще се произнесе в инструктивния срок.
След приключване на устните състезания, на 23.07.2009г. в 9.15 ч. в Окръжен съд Р. от „А” Е. , гр. Р. е постъпила молба вх. № 2* с приложено към нея ксерокопие от болничен лист № 1280/22.07.2009г. и искане да не се дава ход на делото и същото да се отложи за друга дата, предвид внезапното заболяване на управителя на дружеството. По повод на тази молба Окръжен съд Р. се е произнесъл на 30.07.2009г. в закрито заседание с определение № 761/30.07.2009г., с което е оставил без уважение молба с вх. № 2742/23.07.2009г. като е констатирал, че същата е постъпила след приключване на съдебното заседание.
За да остави без уважение молба с вх. № 2517/06.07.2009г., с която се иска възстановяване на срока за обжалване на определение № 534/25.05.2009г. по ч. гр. д. № 154/2009г. на Окръжен съд Р. , решаващият съдебен състав е приел, че приложеният болничен лист установява, че управителят на „А” Е. Й. П. е бил във временна неработоспособност от 19.06.2009г., но не доказва, че Й. П. е бил неработоспособен преди това до 17.06.2009г. /последният ден от срока за обжалване/.
Определението на Окръжен съд Р. по чл. 64 и сл. ГПК е правилно.
При разглеждане на делото и провеждане на откритото съдебно заседание на 23.07.2009г. съдебният състав не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК съдът следва да отложи делото, когато страната и нейният пълномощник не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. За да възникне това задължение, е необходимо съдът да бъде уведомен своевременно за възникналата пречка за разглеждане на делото, като с оглед нейния характер да бъдат представени и съответните доказателства. В настоящия случай това не е направено – молбата за отлагане на делото и приложения към нея болничен лист № 1280/22.07.2009г. са постъпили по делото след приключване на съдебното заседание, видно от положения час върху молбата на „А” ЕООД. Изискването на чл. 142, ал. 1, предл. 2 ГПК за даване ход и отлагане на делото не е нарушено.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че като е дал ход на делото и се е произнесъл по молбата за възстановяване на срока за обжалване, съдът не му е предоставил възможност да посочи доказателства, установяващи обективната му невъзможност да подаде жалба срещу определение № 534/21.05.2009г. на Разградски окръжен съд за периода преди 19.07.2009г. В молба вх. № 2742/23.07.2009г. няма изложени доказателствени искания, нито с нея е представено доказателство, установяващо особените непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Съдът дължи произнасяне по твърдените в молбата за възстановяване на срока по чл. 64 и сл. ГПК факти и обстоятелства, които в настоящия случай са временна нетрудоспособност от 22.06.2009г. за срок от 34 календарни дни, за която е представен болничен лист № 1376/22.06.2009г., издаден от МБАЛ „С” АД, гр. Р.. Законосъобразно и при спазване на съдопроизводствените правила решаващият съдебен състав е обсъдил представения болничен лист и е направил обоснован извод, че от него не се доказва, че срокът за обжалване на определение № 534/21.05.2009г. е пропуснат поради непредвидени обстоятелства, които молителят не е могъл да преодолее. В съответствие с разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК, отчитайки датата на връчване на определение № 534/21.05.2009г. на „А” Е. чрез неговия управител Й.06.2009г., Окръжен съд Р. правилно е приел, че срокът за обжалване на посоченото определение е изтекъл на 17.06.2009г. /сряда/.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за неправилност на определението поради това, че съдът не е взел предвид, че установяването на временната нетрудоспособност към 19.07.2009г. не означава автоматично, че тя е настъпила на същата дата. В молбата за възстановяване на срока за обжалване на определение № 534/21.05.2009г. такива твърдения не са изложени, нито в тази насока са ангажирани някакви доказателства.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. „Б” за съединяване на ч. т. дело № 805/2009г. и ч. т. дело № 862/2009г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение в едно производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 30.07.2009г. по ч. гр. д. № 154/2009г. на Окръжен съд Р.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.