О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр. София, 04.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 779 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Ш”, Кипър чрез процесуалния си представител адв. Г срещу определение № 189/11.05.2009г. по ч. т. дело № 226/2009г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение № 436/27.03.2008г. по т. дело № 659/2007г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което ищецът„Ш”, гр. Н. е осъден да заплати на ответника „Л” О. , гр. В. съдебни разноски в размер 1 500 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е постановено в противоречие със закона и практиката на съдилищата. Прави оплакване, че сумата 1 500 лв. е твърде завишена е твърде завишена и не съответства на трайно установената съдебна практика за присъждане на разноски в тройния размер на възнаграждението, предвидено в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществени въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и които са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1/ следва ли заплатеният адвокатски хонорар да бъде присъждан като разноски на страната, завела делото при положение, че делото не е спечелено от другата страна, а е прекратено; 2/ следва ли размерът на присъденото обезщетение за направени разноски за един адвокат да бъде съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и наложилата се трайна практика на съдилищата за присъждане на обезщетение в размер не по-голям от трикратното възнаграждение в посочената наредба.
Ответникът „Л” О. , гр. В. чрез процесуалния си представител адв. И оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че същата е недопустима съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК. Моли въвзивното определение да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в определения по чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, с което ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер 1 500 лв., въззивната инстанция е приела, че са налице предпоставките на чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./, предвид прекратяване на производството по т. дело № 659/2007г. на Варненски окръжен съд с определение № 357/12.03.2008г., потвърдено с определение № 394/13.10.2008г. по ч. т. дело № 389/2008г. на Варненски апелативен съд, ТО, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 233/27.04.2009г. по ч. т. дело № 135/2009г. на ВКС, ТК, Първо отделение. Производството по делото пред първоинстанционния съд е прекратено поради недопустимост на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, тъй като е предявен след изтичане на 14-дневния преклузивен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК.
Релевантните за спора правни въпроси се отнасят до дължимостта на направените от ответника в исковото производство разноски, когато производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска, тъй като е предявен след изтичане на 14-дневния преклузивен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, и до размера на адвокатското възнаграждение.
Не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание т. 1 се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалваното въззивно определение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По смисъла на т. 3 точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По отношение на значимите за спора правни въпроси е налице постоянна практика на ВКС в смисъл, че ответникът има право на направените разноски и при прекратяване на делото, като при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските. За съда не съществува задължение при присъждане на направените разноски да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение до минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Преценката за размера на възнаграждението зависи от сложността на предявения иск от фактическа и правна страна и извършените от процесуалния представител съдопроизводствени действия, които във всеки случай са конкретни и подлежат на преценка при определяне размера на дължимите разноски по чл. 64, ал. 3 и ал. 4 ГПК /отм./, аналогични чл. 78, ал. 4 и ал. 5 ГПК. Тази съдебна практика не следва да бъде изоставяна и въззивната инстанция се е съобразила с нея при постановяване на обжалвания съдебен акт.
Водим от горното, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 189/
11.05.2009г. по ч. т. дело № 226/2009г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: