О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
гр. София, 30.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 504 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. ф. „З”, гр. С. срещу определение № 119/08.04.2010г. по ч. гр. д. № 168/2010г. на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение, П. състав, с което е потвърдено разпореждане от 12.02.2010г. по ч. гр. д. № 5227/2009г. на Сливенски районен съд, ХVІ граждански състав. С първоинстанционния съдебен акт е върната депозираната от Д. ф. „З” частна жалба с вх. № 27216/28.12.2009г. против разпореждане от 11.12.2009г. по ч. гр. д. № 5227/2009г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на Д. ф. „З” за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу И. Б. Д. от гр. С..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение и се позовава на наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излага доводи, че дължимата държавна такса е в размер 15 лв., тъй като Сливенски районен съд не е разгледал подаденото заявление по същество, като не се е произнесъл по подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на посоченото в него основание /документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от сметка/, а е разгледал заявлението на погрешно основание – договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ de minimis за закупуване на фураж за изхранване на животни. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Ответникът И. Б. Д. от гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да потвърди разпореждането на Сливенски районен съд, с което е върната частната жалба срещу разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че частният жалбоподател, въпреки предоставената му възможност не е внесъл определената държавна такса. Изложил е съображения, че дължимата държавна такса по обжалване на разпореждането в заповедно производство е в размер 50% от вече събраната държавна такса съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а не по чл. 19 от същата. Според решаващия съдебен състав редът за обжалване не е определящ по отношение на размера на дължимата държавна такса. Определената в чл. 19 от Тарифата държавна такса е приложима в случаите, в които предмет на частната жалба е разпореждане на РС, с което поради процесуални недостатъци заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е разгледано по същество.
За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният за спора процесуалноправен въпрос е за размера на държавната такса по частна жалба срещу разпореждане за отхвърляне на заповед за изпълнение.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато частният жалбоподател не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По релевантния за спора процесуалноправен въпрос е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 540/18.09.2009г. по ч. т. дело № 277/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 99/08.02.2010г. по ч. т. дело № 793/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. е. и други съдебни актове, която не се налага да бъде променяна. Въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, съгласно която по аргумент от разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при обжалване на разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение, се събира държавна такса в размер на ? от тази, определена в чл. 12 от Тарифата. Държавната такса се определя по чл. 19 от Тарифата в случаите, в които заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е разгледано по същество, и когато се атакува разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 419, ал. 1 ГПК, какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Сливенски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 119 от 08.04.2010г. по ч. гр. д. № 168/2010г. на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение, П. състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: