О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр. София, 10.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 327 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В” Е. , гр. С. срещу решение № 348/26.11.2009г. по в. гр. д. № 717/2009г. на Апелативен съд Пловдив, Първи състав, с което е оставено в сила решение № 2/27.04.2009г. по т. д. № 41/2008г. на Смолянски окръжен съд. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлена като неоснователна и недоказана молбата на „В” Е. , гр. С. за откриване на производство по несъстоятелност на „С” АД, гр. Ч. и „В” Е. , гр. С. е осъдено да заплати на „С” АД, гр. Ч. съдебни разноски в размер 1 100 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, а именно: 1/ При определяне състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ трябва ли да бъде изследвано обективното финансово-икономическо състояние на длъжника спрямо всички кредитори към момента на постановяване на решението по същество /т. т. 1 и 2/; 2/ Следва ли длъжникът да разполага с налично имущество, отговарящо на характеристиката продаваемост и имащо ликвидна потребителска стойност, с което да покрие задълженията си и да охрани в достатъчна степен интересите на кредиторите /т. т. 1 и 2/; 3/ Д. състоянието на неплатежоспособност трябва да се установява спрямо всички кредитори на длъжника /т. т. 1 и 2/; 4/ Въпросът за задължителността на дадени от страна на ВКС указания за въззивната инстанция, разглеждаща жалба по решение на съд по несъстоятелността, предвид изменението в хода на производството на разпоредбата на чл. 613а ТЗ, уреждаща реда и производството по обжалване на решенията на съда по несъстоятелността и влизането в сила на нов ГПК /т. 3/; 5/ следва ли в производството по несъстоятелност за установяване на финансово-икономическото състояние на длъжника за релевантни, да бъдат приемани коефициентите за ликвидност, основани на съставения от ответника и оспорен от ищеца счетоводен баланс, в случаите, когато приета по делото експертиза е установила нередовност на счетоводните записвания на длъжника /т. 1/; 6/ допустимо ли е длъжникът да се позовава на нередовните си търговски книги като доказателство за платежоспособността си /т. 2 и 3/.
Ответникът „С” АД, гр. Ч. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК – не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК; приложените съдебни актове не са от кръга на визираната в Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. на ВКС, ОСГТК практика; не са налице данни дали решенията на СОС, ВТАС и СГС са влезли в сила, както и тези решения не са постановени по релевантните за настоящия спор въпроси; не са изложени конкретни доводи за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК .
Въззивният съд е приел, че ищецът /молителят/ „В” Е. има качеството на кредитор по четири договора за покупко-продажба на строителни материали, оформени с фактури № 321/25.06.2004г., № 322/28.06.2004г., № 323/30.06.2004г. и № 327/23.08.2004г., по които ответникът дължи общо сума в размер 199 517,50 лв. За да стигне до този извод, решаващият съдебен състав се е съобразил с обстоятелството, че процесните фактури са осчетоводени при ответника, доставките са включени в месечните дневници на покупките, справките – декларации по ЗДДС, дължимият ДДС в размер 39 903,50 лв. е внесен от ответното д. и складовите разписки са подписани от И. И. , който е изпълнявал задълженията на началник база, възложени му от двамата управители на дружеството Я. и С.
Решаващият съдебен състав е изследвал икономическото състояние на ответното д. , обсъдил е заключенията на единичната и тройната съдебно-счетоводна експертиза в двата й варианта и особеното мнение на вещо лице С. Т. , приети в производството при първото разглеждане на делото в Смолянски окръжен съд, както и заключенията на единичната и тройната съдебно-счетоводна експертиза експертиза и особеното мнение на вещо лице С. , приети в производството при второто разглеждане на делото в първоинстанционния съд. Въз основа на анализ на данните, предложени от експертите при първото разглеждане на делото, въззивната инстанция е направила извод, че след като етапите на строителството не са осчетоводявани в края на отчетната година и няма възможност това да се коригира, по-точни са показателите, определени без сумите за незавършено производство и приходите за бъдещи периоди, възприела е особеното мнение на вещо лице Т. и е заключила, че ответното д. към края на 2006г. е било в състояние да изплаща задълженията си без опасност за кредиторите.
След като е обсъдил заключенията на единичната и тройната съдебно-счетоводна експертиза експертиза и особеното мнение на вещо лице С. , приети в производството при второто разглеждане на делото в Смолянски окръжен съд, въззивният съд е възприел изводите на единичната и мнозинството на тройната експертиза, като не е кредитирал особеното мнение на вещо лице С. становил е, че през 2007г. дружеството не е спирало плащанията към кредитори, само на доставчици е изплатило 2 735 846 лв., краткотрайните активи на ответника са повече от краткосрочните задължения, коефициентът за обща ликвидност е 3.326 /при 3.742, посочен от единичната експертиза/, коефициентът на бърза ликвидност е 3.228 /при 2.753 от единичната експертиза/, делът на пасивите в общия капиталов ресурс е 22.47% при приети в практиката 40%, един лев от задълженията на дружеството се покриват с 3.45 лв. собствен капитал, а един лев от дълготрайните активи – с 4.87 лв. собствен капитал, ефективността на разходите е 1.001, налице е положителна промяна при финансовата автономност – коефициентът е 3.451 при собствен капитал 77.53% и привлечен 22.47%, което съотношение показва, че дружеството в голяма степен е независимо от кредиторите. Въз основа на изложеното решаващият съдебен състав е направил извод, че ответното д. е в състояние да покрие краткосрочните си задължения с наличните краткосрочни активи, няма непогасени публично-правни задължения, не е спирало плащанията и не е в състояние на неплатежоспособност.
По отношение на особеното мнение на вещо лице С. , съгласно което „С” ООД е следвало да квалифицира вземането си към „М” ООД в размер 1 475 000 лв., датиращо от 2004г., като несъбираемо и да го обезцени напълно, тъй като към м. декември 2007г. „М” ООД е било силно декапитализирано, което състояние представлява коригиращо събитие по смисъла на НСС 10, Пловдивски апелативен съд е приел, че не се е стигнало до невярно счетоводно отразяване поради това, че правоприемникът на „М” ООД /прехвърлено по реда на чл. 15 ТЗ/ „Б” АД е изплатил дълга към „С” АД изцяло през 2008г.
Вторият спорен момент между вещите лица е бил следва ли да се осчетоводи задължението на ответното д. за изплащане на дела на изключения съдружник Г. Я. с решение на ОС на съдружниците от м. февруари 2005г. Според вещо лице С. задължението на дружеството към Г. Я. в размер 960 000 лв. е трябвало да се осчетоводи в баланса за 2005г. съгласно НСС 37 „Провизии, условни вземания и задължения” като провизия във връзка с договорно задължение, но поради това, че не е направено, в баланса за 2007г. същата провизия би следвало да се отрази и осчетоводи като грешки от минали години по смисъла на НСС 8 „Нетни печалби и загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика” като задължението към Г. Я. се прехвърли от резерви /неразпределена печалба от минали години/ в „задължение за съучастие” към Г. Я. Според особеното мнение сумата в размер 960 000 лв. следва да се има предвид при изчисленията на показателите за ликвидност. Мнозинството на тройната съдебно-счетоводна експертиза изразява становище, че посочената сума е следвало да бъде осчетоводена още през 2005г. съгласно НСС 37 „Провизии, условни вземания и задължения” като условно задължение по задбалансови партиди и да се оповести в годишния финансов отчет, предвид висящото съдебно производство, като тази сума не се отразява на коефициентите за ликвидност. Въззивният съд е констатирал, че решението на ОС за изключване на Г. Я. като съдружник е отменено с влязло в сила съдебно решение, поради което е направил извод, че няма основание да се приеме, че е налице пасив за дружеството, който да не е отразен счетоводно.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора материалноправни и процесуалноправни въпроси са релевантни, тъй като от тях зависи разрешаването на възникналия между страните спор.
Неоснователен е доводът за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Налице е трайноустановена практика на ВКС, че неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и възможността на търговеца/търговското д. да изпълни парично задължение по търговска сделка следва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на решението по същество. В настоящия случай икономическото състояние на ответното д. е изследвано за периода от 2004г. до 2007г. вкл., като са взети предвид извършените през 2008г. от „Б” АД плащания на задължението на „М” ООД към „С” АД и влязлото в сила на 05.06.2008г. решение, с което е отменено решението на ОС за изключване на Г. Я. като съдружник в ответното дружество. Касаторът – въззивник в производството пред Пловдивски апелативен съд не е изложил твърдения за други възникнали краткосрочни задължения, респективно спиране на плащания към кредитори и други обстоятелства, които влошават показателите на ликвидност на дружеството. Поради това правилно в съответствие с чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ въззивният съд е обсъдил заключенията на единичната и тройната експертиза и особеното мнение, приети при второто разглеждане на делото в Смолянски окръжен съд и поясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание на 21.01.2009г., като е съобразил и настъпилите промени във финансово-икономическото състояние на дружеството през 2008г.
Многократно ВКС е изразявал становище, че неплатежоспособността се установява съобразно задълженията на търговеца/търговското д. спрямо всички кредитори, като при преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, следва да се извърши съпоставка между стойността на краткотрайните активи със стойността на краткосрочните задължения по баланса му, т. е. релевантно за определяне икономическото състояние на длъжника в производството по несъстоятелност е това имущество, което е бързоликвидно, а не имуществото изобщо – решение № 481/10.04.2003г. по гр. д. № 1521/2003г., ВКС, решение № 64/09.02.2005г. по гр. д. № 466/2004г., ВКС, І т. о., определение № 423/15.07.2009г. по т. д. № 506/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 344/29.04.2004г. по т. д. № 1288/2003г., решение № 43/07.02.2005г. по т. д. № 439/2004г., решение № 659/10.11.2005г. по т. д. № 124/2005г., решение № 820/29.12.2005г. по т. д. № 535/2005г., решение № 174/14.03.2006г. по т. д. № 588/2005 г., решение № 154/ 23.03.2007г. по т. д. № 641/2006г.; решение № 549/27.10.2008г. по т. д. № 239/2008г., решение № 63/03.04.2008г. по т. д. № 678/2007г. и др. Съгласно НСС 13 „Показатели за финансово-счетоводен анализ на предприятието” показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, без разходите за бъдещи периоди. Когато изчислените коефициенти на обща и бърза ликвидност са под единица, това е индиция за състоянието на неплатежоспособност на дружеството. Коефициентът на обща ликвидност /способността на търговеца да изплаща краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи/ по баланса от 2007г. с отчетените плащания и отпадане на задължения през 2008г. е 3.326, а коефициентът на бърза ликвидност /способността на търговеца да изплаща краткосрочните си задължения с краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и парични средства/ – 3.228.
О. показателите за ликвидност, въззивната инстанция съобразно практиката на ВКС и задължителните указания, дадени с отменителното решение № 297 от 17.04.2008г. по т. дело № 15/2008г. на ВКС, ТК, Първо отделение, е обсъдила и други показатели, обуславящи финансовото състояние на ответното д. – показателите за ефективност, които са количествени характеристики на съотношението между приходите и разходите на предприятието и установяват дали ефективно се използват средствата на предприятието, и показателите за финансова автономност, които са количествени характеристики на степента на финансовата независимост на предприятието от кредиторите.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за задължителността на дадени от страна на ВКС указания за въззивната инстанция, разглеждаща жалба по решение на съд по несъстоятелността, предвид изменението в хода на производството на разпоредбата на чл. 613а ТЗ, уреждаща реда и производството по обжалване на решенията на съда по несъстоятелността и влизането в сила на нов ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Независимо от изменението на чл. 613а ТЗ, посочената правна норма и разпоредбата на чл. 218з, ал. 1 ГПК /отм./ са ясни и не създават проблеми при тяхното прилагане. С оглед характера на производството и предмета на установяване с решението, съдилищата са изследвали финансовото състояние на ответното д. и съобразно указанията на ВКС са обсъдили различни видове показатели, обуславящи финансовото състояние на ответника.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил и с практиката на ВКС относно редовността на търговските книги и счетоводните записвания. Доказателствената сила на търговските книги е производна и извършените в тях вписвания следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед другите обстоятелства по делото и останалите представени по делото доказателства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил различните становища на вещите лица относно спорните счетоводни записвания и като е взел предвид извършеното плащане от „Б” АД на дълга на „М” ООД към „С” АД през 2008г. и влизане в сила на решението за отмяна на решението на ОС на ответното д. за изключването на Г. Я. като съдружник, е направил извод, че не е налице пасив за дружеството, който да не е отразен счетоводно, както и че през 2008г. не е било необходимо счетоводно отразяване на задължение към Г. Я. , нито е било необходимо извършване на счетоводна обезценка на дълга на „М” ООД.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотвиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 348/26.11.2009г. по в. гр. д. № 717/2009г. на Апелативен съд Пловдив, Първи състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.