О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
гр. София, 27.07.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1037 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. Ц. от гр. Г., подадена чрез процесуалния му представител адв. Б срещу решение № 6 от 23.06.2009г. по т. дело № 52/2009г. на Окръжен съд Силистра, търговски състав, с което е потвърдено решение № 91 от 27.03.2009г. по гр. д. № 1218/2009г. на Силистренски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. К. Ц. от гр. Г. срещу Т. Х. С. като Е. „Т”, гр. С. и „Т” О. , гр. С. иск за солидарно плащане на сумата 10 000 лв., представляваща част от задължение в размер 71 868 евро, произтичащо от сключен договор за заем, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2008г. до окончателното изплащане на задължението.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писменото изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като релевира доводи, че съдът се е произнесъл по значим материалноправен и процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: дали документ, изпратен по факс, може да се приеме като доказателство.
Ответниците Т. Х. С. като Е. „Т”, гр. С. и „Т” О. , гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Н оспорват касационната жалба. Релевират доводи, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като представените две решения не са относими и факсовете по двете дела не са оспорени.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да направи извод, че предявеният иск с правно основание чл. 240 ЗЗД е неоснователен, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на твърдяното договорно правоотношение, времето и начина на възникване на облигационната връзка, от която произтича вземането му. Въз основа на представените банкови бордера, с които съпругата на първия ответник по исковата молба е превела на три пъти по 1 000 лв., веднъж на ищеца и два пъти на трето неучастващо в процеса лице, е изложил съображения, че не може да се установи дали тези вноски са по твърдения договор за заем или по друго правоотношение. Решаващият съдебен състав е обсъдил в съвкупност изпратените по факс частни документи, заключенията на съдебно-графическите експертизи и съдебно-счетоводната експертиза, установил е наличие на косвени данни за търговски взаимоотношения между страните, но не и за наличие на твърдяното правоотношение по договор за заем. Ръкописният текст в долната част на документите, изпълнен от съпругата на едноличния търговец и съдружник в „Т” О. , гр. С., не потвърждава твърдения договор за заем. Въззивната инстанция се е позовала на липсата на оригинали на изпратените по факс частни документи и е констатирала, че същите не съдържат пряко волеизявление на никоя от страните, от което да е видно, че са в договорни отношения и са поели задължения една спрямо друга.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид доводите в изложението към касационната жалба и въззивното решение посоченият от касатора правен въпрос „дали документ, изпратен по факс, може да се приеме като доказателство, установяващо договорно правоотношение, в случая договор за заем” е релевантен за спора.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, но не и в решения на арбитражните съдилища. Позоваването на противоречие с решение от 23.12.1998г. по ВАД № 70/1998г. и решение от 17.03.1999г. по ВАД № 88/1998г. е неоснователно и поради това, че се касае до различна фактическа и правна обсатновка, тъй като видно от двете решения представените по арбитражните дела факсове не са оспорени от другата страна, докато в настоящия казус ответниците по исковата молба са реализирали правата си по чл. 183 и чл. 193 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По въпроса за изпратения по факс апарат документ като доказателствено средство е формирана трайна съдебна практика, съгласно която изпратеният по факс документ представлява писмено доказателство, ако отговаря на изискванията на чл. 178 и следващите ГПК /чл. 142 и следващите от отменения ГПК/ и ако са изпълнени условията на чл. 293, ал. 5 ТЗ. В конкретния случай представените факсове са приети като доказателства и с оглед заявеното оспорване и искане за представяне на оригиналите въззивният и първоинстанционният съд са процедирали съобразно разпоредбите на чл. 183 и чл. 193 ГПК /аналогични чл. 152 и чл. 154 от отменения ГПК/ и съобразно постоянната и задължителна съдебна практика са ги обсъдили в съвкупност с останалите събрани доказателства съгласно чл. 235 ГПК /аналогичен чл. 188 от отменения ГПК/.
Поради това, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 23.06.2009г. по т. дело № 52/2009г. на Окръжен съд Силистра, търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.