О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр. София, 18.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на първи юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 113 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Г. , гр. Г., област Видинска чрез процесуалния й представител адв. Е срещу решение № 1* от 05.10.2009г. по гр. д. № 1408/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1състав, с което е обезсилено решението от 16.02.2009г. по гр. д. № 1/2008г. на Видински окръжен съд само в частта, с която Д. „З” е осъден да заплати на О. Г. по предявения обратен иск сумата 193 569,62 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2007г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в размер 23 476,71 лв., и срещу определението от 23.03.2009г., с което в полза на О. Г. са присъдени разноски в размер 9 181 лв., и е прекратено производството по предявения от О. Г. срещу Д. „З” обратен иск поради недопустимост за съвместно разглеждане.
Касаторът /ищец по обратния иск и въззиваем във въззивното производство/ релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: в кой момент решението на съда влиза в сила и възможно ли е това да стане при наличие на нерешена въззивна жалба; в кои случаи искът може да се приеме за недопустим и в кои случаи решението е недопустимо; следва ли съдът да се запознае и произнесе по всички искания на страните, в случая въззивната жалба в частта й против първоначалния иск, и следва ли обратният иск на договорно основание да се основава на същия договор, който е предмет на спора между първоначалните страни ищец и ответник; какво означава приподписването на един договор от трето лице – присъединяване към договора ли е ири не; съставлява ли договорът закон за страните и длъжен ли е поелият задължение да финансира една сделка, ако съдът е приел, че изпълнителят по последната е изпълнил задълженията си точно; каква е правната същност на договора за финансиране по програма САПАРД.
Ответникът Д. „З”, гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283, ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че решението в частта, с която е уважен предявения от О. Г. против Д. „З” обратен иск, е недопустимо, тъй като не са налице процесуалните предпоставки за приемането за съвместно разглеждане в едно производство на обратния иск поради това, че задължението на О. Г. към „Г” АД произтича от сключен между страните договор, който не съдържа задължения, поети от фонда, а наличието на договорни правоотношения между О. Г. и Д. „З” за финансиране на проект по програма САПАРД не се отразява на изпълнението на поетите между първоначалните страни по спора задължения. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че правопораждащите факти по първоначално предявения иск и тези по обратния произтичат от различни и ненамиращи се в причинна връзка правоотношения, от различни договорни правоотношения, не съществува зависимост между правопораждащите факти по двата иска и неизпълнението на задължението на О. Г. да заплати договореното възнаграждение не се намира в пряка причинна връзка с твърдяното неизпълнение на Д. „З” по отделно правоотношение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора, обусловил е решаващите изводи на съда и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК. Предвид изложените от касатора доводи и въззивното решение релевантните за настоящия спор въпроси са процесуалноправни и се отнасят до предпоставките за допустимост на едно съдебно решение и предпоставките за предявяване на обратния иск. Тези въпроси са решени в противоречие със задължителната и трайно установена практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1/10.11.1985г., решение № 133/04.07.1960г. по гр. д. № 3505/1960г., ВС, ІV г. о., решение № 1404/11.06.1982г. по гр. д. № 668/1982г., ВС, І г. о., определение № 59/18.06.1957г. по гр. д. № 2146/1957г., ВС, ІV г. о., определение № 183/20.11.1991г. по гр. д. № 563/1991г., ВС, V г. о. и други съдебни актове, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Въпросът „следва ли съдът да се запознае и произнесе по всички искания на страните, в случая в частта на въззивната жалба против първоначалния иск” по принцип е важен, но не е релевантен за настоящия спор, тъй като подадената от Д. „З” въззивна жалба е срещу първоинстанционното решение само в частта по обратния иск. Останалите посочени от касатора въпроси са относими към решаването на спора по същество.
Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от ТДТССГПК /ПМС № 38/2008г./ в размер 4 340,93 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 05.10.2009г. по гр. д. № 1408/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1състав.
УКАЗВА на касатора в седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер 4 340,93 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.