О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
гр. София, 25.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 103 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. А. от гр. С., подписана и от процесуалния му представител адв. Р срещу решение № 231 от 31.10.2008г. по гр. д. № 3539/2007г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав, с което е отменено решение от 02.08.2007г. по гр. д. № 7595/2005г. на СРС, ГК, 44 състав, отхвърлен е предявеният от В. С. А. срещу „Е” АД /понастоящем с наименование „Ч” АД/ иск с правно основание чл. 97, ал. 1, пр. 3 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата 6 265,33 лв., представляваща корекция за количеството електроенергия, доставена за имот, находящ се в гр. С., жк „Л” бл. 501, вх. Б, ап. 102, под аб. № 0* за периода от 04.02.2004г. до 04.02.2005г. и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ сума в размер 125,31 лв. – съдебни разноски.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост. В приложеното изложение по 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК, а именно: кой е приложимият материален закон за извършването на корекции в сметките за ел. енергия на абонат за изминал период от страна на енергийното предприятие; въпроса за приложението на чл. 49, ал. 4 от отменената НППРЕМПП; с каква доказателствена стойност се ползува констативния протокол; разпределението на доказателствената тежест при оспорване съдържанието на частен и официален документ.
Ответникът „Ч” АД, гр. С. оспорва касационната жалба, прави възражение, че същата е неоснователна и моли да не бъде допускано касационно обжалване на решението, евентуално обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 от НППРЕМПП електроенергийното предприятие може да коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия и мощност за изминал период при установени при проверка на място с констативен протокол нарушения в целостта и функционалността на средствата за търговско измерване или в свързващите ги електрически инсталации. Изложил е съображения, че за констатиране на нарушението е била извършена проверка на място от компетентни за това органи, при която не е извършван демонтаж на средството за контролно измерване, както и не са упражнявани ремонтни действия върху същото. Според въззивната инстанция размерът на начислената сума за използваната от ответника електрическа енергия за процесния период 6 265,33 лв. се установява от справката, изготвена по реда на чл. 49, ал. 1, т. 2 от НППРЕМПП, и този размер не се оспорва от ищеца.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той може да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Въз основа на касационната жалба, приложеното към нея изложение, данните по делото и решението, следва да се приеме, че съществените материалноправни въпроси, които са от значение за решаването на спора, са относно приложението на чл. 49, ал. 4 от НППРЕМПП /отм./ и наличието на надлежно предоставено със същата правомощие на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира дължимите от потребителя суми. Посочените въпроси са решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1081/07.02.2008г. по т. дело № 657/2007г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение № 641/06.10.2008г. по т. дело № 287/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Следователно въззивното решение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По отношение на процесуалните въпроси за доказателствената стойност на констативния протокол и за разпределението на доказателствената тежест при оспорване съдържанието на частен и официален документ касаторът не е посочил задължителна практика на ВКС, нито е представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика. Приложените към касационната жалба решения на Софийски районен съд и Софийски градски съд решават еднозначно този въпрос в смисъл, че констативният протокол, съставен при условията на чл. 49, ал. 1, т. 2 от НППРЕМПП /отм./, е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, поради което няма доказателствена стойност. Освен това въпросът за доказателствената стойност на констативния протокол е конкретен за всеки отделен случай и подлежи на проверка по всяко отделно дело, тъй като се съставя по отношение на различни потребители и отразява различни факти. Релевираният от касатора довод, че въззивният съд неправилно е квалифицирал процесния констативен протокол като официален документ и че не е съобразил оспорването му по съдържание, направено от ищеца, са основания за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК, по които настоящият съдебен състав дължи произнасяне с решението.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 231 от 31.10.2008г. по гр. д. № 3539/2007г. на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав.
УКАЗВА на касатора В. С. А. от гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 125,31 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При невнасяне и непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.