О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр. София, 04.03.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 774 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г” О. , гр. С. чрез процесуалния представител адв. Й срещу решение № 167 от 07.05.2008г. по гр. д. № 774/2008г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отделение. С обжалвания съдебен акт е оставено в сила решението от 05.10.2007г. по гр. д. № 12151/2004г. на СРС, ГК, 31 състав, с което е отхвърлен изцяло иска, предявен от „Г” О. , гр. С. срещу В. Л. Б. от гр. С. за сумата 3 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 11.11.2004г. до окончателното плащане, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 400 лв. – разноски.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и е необосновано. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с редовността на исковата молба, в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК/ и съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и по който липсва практика на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК/, а именно: могат ли да настъпят вреди в имуществената сфера на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност от бездействието на ликвидатора и от неприключване на ликвидацията в определения от съда срок. Ответникът В. Л. Б. чрез процесуалния си представител адв. С оспорва касационната жалба. Поддържа становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че отговорността на ликвидатора, предвидена в чл. 266, ал. 6 от ТЗ, е към дружеството в ликвидация, има договорен характер и възниква при причинени на дружеството вреди, пряка и непосредствена последица от неизпълнението на визираните в чл. 267, чл. 268, ал. 1 и чл. 271 от ТЗ задължения на ликвидатора. Изложени са съображения че между съдружника в обявеното в ликвидация дружество и ликвидатора не възниква облигационно отношение. В обжалваното решение е изразено и становище, че реализираната печалба от друго дружество от стопанска дейност, сходна с тази на дружеството в ликвидация, в което ликвидаторът е съдружник, не може да нанесе вреда на дружеството в ликвидация, тъй като след прекратяване на дружеството поради ликвидация, то не може да сключва нови сделки, с изключение на хипотезата на чл. 268, ал. 1 от ТЗ.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Въз основа на касационната жалба, приложеното към нея изложение, данните по делото и решението, следва да се приеме, че съществените процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за решаването на спора, са свързани с активната легитимация на съдружника в дружество с ограничена отговорност в ликвидация да предяви срещу ликвидатора иск за заплащане на обезщетение за вреди от бездействието на последния и с отговорността на ликвидатора по чл. 266, ал. 6 от ТЗ. По тези въпроси не е налице практика на ВКС на РБ и същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Въпросът за редовността на исковата молба е относим към правилността на решението съгласно чл. 281, т. 3, втората хипотеза, ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 167 от 07.05.2008г. по гр. д. № 774/2008г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отделение.
УКАЗВА на касатора „Г” О. , гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 60 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на П. на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.