О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр. София, 30.12.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 559 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. М. като Е. „М”, гр. С. чрез процесуалния й представител адв. В срещу решение № 12 от 18.04.2008г. по гр. д. № 1434/2007г. на Софийски апелативен съд, 3 състав в частта, с което е отменено решение от 18.04.2007г. по гр. д. № 1416/2004г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VІ-2 състав в частта, с която са отхвърлени предявеният от „С” О. , гр. С. иск по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 17 000 лв. до размера от 14 794,92 лв., представляваща незаплатена част от възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор за строителство от 22.08.2003г. и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 3 791,61 лв. до размера от 2 127,72 лв. за периода от 30.10.2003г. до 19.10.2004г., както и в частта за разноските и ответникът М. Й. М. като Е. „М”, гр. С. е осъден да заплати на „С” О. , гр. С. на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 14 794,92 лв. – възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор за строителство от 22.08.2003г. ведно със законната лихва от 19.10.2004г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 2 127,72 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 30.10.2003г. до 19.10.2004г. и деловодни разноски пред двете инстанции в размер 1 527,53 лв. В останалата част, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, въззивният съдебен акт не е обжалван от ищеца „С” О. , гр. С. и е влязъл в сила.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, и решението на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът „С” О. , гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима предвид нейната редовност – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ответницата по исковата молба не е изпълнила частично задължението си, поето с договора от 22.08.2003г. за изработка на апартамент № 9, надземен гараж № 8 и мазе № 1 в новострояща се сграда на ул. „. поле” № 1* за заплащане на част от уговореното за изграждане на имотите възнаграждение, а именно останал е неразплатен остатък в размер 17 000 лв. По отношение на направеното в първоинстанционното производство възражение за прихващане с насрещни вземания към ищеца, произтичащи от същия договор, а именно за сумата 9 580 лв., представляваща обезщетение за неизвършени, недовършени и некачествено изпълнени СМР, както и със сумата 16 232,98 лв., представляваща обезщетение за вреди, породени от забавеното изпълнение на ищеца в размера на ползата, от която ответницата е лишена чрез неотдаването под наем на процесния обект за периода от 31.03.2004г. до 28.04.2005г., въззивният съд е приел, че ищецът е допуснал частично неизпълнение, изразяващо се в недовършени или лошо изпълнени строителни и монтажни работи, за чието отстраняване възложителят ще понесе разходи общо в размер 2 205,08 лв., поради което е направил извод, че след извършеното прихващане предявеният иск за присъждане на възнаграждение за извършените СМР е основателен за сумата 14 794,92 лв. Според Софийски апелативен съд възражението за прихващане със сумата 16 232,98 лв. е изцяло неоснователно, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, обосноваващи извода, че през процесния период ответницата реално е пропуснала възможност да увеличи имуществото си чрез отдаването му под наем по пазарни цени.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Въз основа на касационната жалба, данните по делото и решението, следва да се приеме, че един от съществените материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, е относно възражението на ответната страна по предявените искове за прихващане на сумата 16 232,98 лв. – обезщетение за вреди, породени от забавеното изпълнение на ищеца в размера на ползата, от която ответницата е лишена чрез неотдаването под наем на процесния обект за периода от 31.03.2004г. до 28.04.2005г.: настъпили ли са за ответника по иска вреди, изразяващи се в пропуснатата възможност реално да ползва възложените на ищеца за строителство имоти – апартамент и гараж, тези вреди предвидими ли са и налице ли е причинна връзка между забавеното изпълнение и реалната възможност за увеличаване на патримониума на ответника по исковата молба.
Същественият материалноправен въпрос по отношение приложението на чл. 82 от ЗЗД във връзка с обхвата на подлежащите на обезщетяване при неизпълнение на задължение по договор за строителство вреди в частност пропуснати ползи от невъзможността за ползване на възложените за изграждане имоти е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС на РБ, обективирана в решение № 691 от 14.11.2008г. по т. дело № 351/2008г. на ВКС на РБ, Търговска колегия, Второ отделение, решение № 495 от 22.05.2006г. по т. дело № 1092/2005г. на ВКС на РБ, Търговска колегия, Второ отделение и други съдебни актове. Следователно налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Касаторът не сочи решения, с които различни съдилища са решили този въпрос по различен начин, поради което касационно обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Касаторът не е посочил противоречива съдебна практика по съществения материалноправен въпрос. Позоваването на решение № 495 от 22.05.2006г. по т. дело № 1092/2005г. на ВКС на РБ, Търговска колегия, Второ отделение не обуславя приложение на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, а заедно с постановеното по действащия ГПК решение № 691 от 14.11.2008г. по т. дело № 351/2008г. на ВКС на РБ, Търговска колегия, Второ отделение е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения исканото касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от ТДТССГПК /ПМС № 38/2008г./ в размер 338,45 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 от 18.04.2008г. по гр. д. № 1434/2007г. на Софийски апелативен съд, 3 състав в частта, с което е отменено решение от 18.04.2007г. по гр. д. № 1416/2004г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VІ-2 състав в частта, с която са отхвърлени предявеният от „С” О. , гр. С. иск по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата от 17 000 лв. до размера от 14 794,92 лв., представляваща незаплатена част от възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор за строителство от 22.08.2003г. и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на 3 791,61 лв. до размера от 2 127,72 лв. за периода от 30.10.2003г. до 19.10.2004г., както и в частта за разноските и ответникът М. Й. М. като Е. „М”, гр. С. е осъден да заплати на „С” О. , гр. С. на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата 14 794,92 лв. – възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи по договор за строителство от 22.08.2003г. ведно със законната лихва от 19.10.2004г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 2 127,72 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 30.10.2003г. до 19.10.2004г. и деловодни разноски пред двете инстанции в размер 1 527,53 лв.
УКАЗВА на касатора в седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер 338,45 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.