О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 676
гр. София, 27.10.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 551 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Б. К. Г. от гр. С. чрез процесуалния й представител адв. Н третото лице помагач и ответник по обратния иск „Застрахователно акционерно дружество А. ” А. , гр. С. чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н. К. срещу решение № 319 от 08.12.2008г. по в. гр. д. № 300/2008г. на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение. С обжалвания съдебен акт въззивният съд е обезсилил решение № 955 от 13.12.2007г. по гр. д. № 565/2006г. на Сливенски районен съд, ХІ гр. с. в частта, с която ЗПА. „А” е осъдено да заплати на Б. К. Г. лихва за забава върху сумата 1 803,76 лв. за периода от 21.12.2004г. до 02.05.2006г. като недопустимо, и е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт в останалата обжалвана част, с която Б. К. Г. е осъдена да заплати на С. Й. Г. сумата 1 803,76 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца във връзка с престираните грижи за болногледач от страна на негов низходящ за периода на лечението и възстановяването му от претърпения деликт на 21.12.2004г. в гр. С., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2004г. до окончателното изплащане на сумата, в полза на държавата държавна такса в размер 72,15 лв. и в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество А. ” А. , гр. С. е осъдено да заплати на Б. К. Г. сумата 1 803,76 лв. по договор за застраховка „Гражданска отговорност” след като същата изпълни постановеното решение по първоначалния иск срещу нея, както и деловодни разноски в размер 75,26 лв.
Касаторът Б. К. Г. от гр. С. прави оплакване, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са разрешени противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. Според касатора Б. Г. съществените материалноправни въпроси се отнасят до пределите на гражданската отговорност при отчитане на: 1/ степента на съпричиняване от страна на пострадалия и настъпване на вредоносния резултат; 2/ необходимостта от полагане на грижи с оглед възрастта и общото физическо и здравословно състояние на пострадалия и обичайните грижи, от които се е нуждаел, дори и да не е настъпило увреждането.
Касаторът „Застрахователно акционерно дружество А. ” А. , гр. С. релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по важен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от съществено значение за точното приложение на правото: въпросът, свързан с пределите на гражданската отговорност и необходимостта от отчитане на съпричиняването на противоправния резултат от страна на пострадалия.
Ответникът С. Й. Г. от гр. С. ищец в първоинстанционното производство не изразява становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС /т. 1/, решаван противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/.
Въззивният съд е приел, че на 21.12.2004г. в гр. С.. К. Г., управлявайки лек автомобил „А” с рег. № С* по непредпазливост е причинила ПТП и средна телесна повреда на ищеца С. Й. Г. , за което с влязло в сила решение № 726/2005г. по ЧНД № 1306/2005г. на Сливенски районен съд при условията на чл. 78а НК била освободена от наказателна отговорност и й било наложено административно наказание глоба. Решаващият съдебен съд е констатирал, че пострадалият с оглед уврежданията и възрастта си е бил в невъзможност да се грижи за себе си и пълните грижи за болногледач били престирани единствено от неговата дъщеря в продължение на 12 месеца, поради което е направил извод, че следва да се заплати обезщетение в размер 1 803,76 лв. – стойността на положените грижи, която би била заплатена, ако те са били положени от трето лице. По отношение на направеното от третото лице помагач и ответник по обратния иск възражение за съпричиняване въззивната инстанция е приела, че няма съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като ищецът и свидетелката С. в хипотезата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП са предприели пресичане, като са спазили правилата, определени в ал. 1, т. 1, 2 и 4.
Материалноправният въпрос от значение за изхода на спора се отнася до отчитане на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Посоченият въпрос е разрешен в противоречие с константната практика на ВКС, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да обезсили решението на Сливенски районен съд в частта, с която ЗПА. „А” е осъдено да заплати на Б. К. Г. лихва за забава върху сумата 1 803,76 лв. за периода от 21.12.2004г. до 02.05.2006г. като недопустимо, въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум – такава претенция ищцата по обратния иск не е предявила, а е заявила лихви от датата на предявяване на иска срещу ответника до окончателното плащане. В тази част въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. От една страна, касаторът Б. К. Г. не е посочил кой е значимият за спора правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС или решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От друга страна, преценката за допустимостта на решението в посочената му част е извършена при спазване на постоянната практика на ВС и ВКС в смисъл, че съдът дължи произнасяне по заявената искова претенция.
Неоснователни са доводите на касаторите за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. В настоящия случай не са налице две влезли в сила противоречиви решения по значимия за спора правен въпрос.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 319 от 08.12.2008г. по в. гр. д. № 300/2008г. на Сливенски окръжен съд, Гражданско отделение в частта, с която е оставено в сила решение № 955 от 13.12.2007г. по гр. д. № 565/2006г. на Сливенски районен съд, ХІ гр. с..
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса всеки от тях по 50 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационните жалби ще бъдат върнати.
След представяне на вносните документи делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.