О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр. София, 19.05.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №64/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на „Д”АД-София срещу въззивно решение от 08.10.2009 г.на Софийски градски съд , ІІ д състав на ГО по гр.д. № 1120/2009 г. , с което е оставено в сила решението на СРС от 14.11.2008 г., постановено по гр.д. №18566/07 по описа на съда, с което е отвърлен искът на касатора срещу Н. А. З. правно основание чл.402 ал.1/отм./ от ТЗ и искът по чл.86 от ЗЗД. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен в противоречие с практиката на ВКС- чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.и е разрешаван противоречиво в практиката на съдилищата- чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в отговора на същата , че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че ответникът З. не следва да отговаря в качеството си на водач на МПС с техническа неизправност на спирачната уредба причинил пътнотранспортно произшествие /ПТП/, вследствие на което са причинени имуществени вреди на друго МПС обект на имуществена застраховка „П”, по която ищецът се явява застраховател заплатил съответното застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил. Съдът е преценил, че ответникът не отговаря за технически неизправния автомобил, тъй като два дена преди настъпилото ПТП управляваният от него автомобил е минал на задължителен технически преглед, поради което и липсва виновно деяние от негова страна, за което да носи отговорност спрямо увредения, респ. спрямо суброгиралия се в неговите права застраховател.
Жалбоподателят сочи, че така решеният материалноправен въпрос е в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 , т.1 ГПК и е разрешаван противоречиво в практиката на съдилищата-т.2 на същия текст. Излага съображения, че ответникът следва да отговаря при условията на безвиновната отговорност по чл.50 от ЗЗД. В подкрепа на твърденията си сочи ППВС №17/1963 ни ППВС №4 от 30.10.1975 по т.1 и две решения на СРС и СГС по т.2 на чл.280 ал.1 от ГПК.
От съдържанието на така посочените ППВС обаче се установява, че същите не засягат релевантния за настоящия казус правен въпрос, доколкото се отнасят до отговорността на собственика на вещ, от която са причинени вреди в хипотезата на чл.50 предл.1 от ЗЗД. В случая, нито в самата искова молба, нито в хода на процеса пред инстанциите по същество ищецът не се е позовавал на правопораждащия фактически състав на чл.50 предл.1 от ЗЗД, който предвижда солидарна отговорност на собственика и лицето, под чийто надзор се намира дадена вещ , от която са произтекли вреди. Този фактически състав е различен по съдържание от този на деликта по чл.45 от ЗЗД , който е бил въведен като предмет на спора със самата искова молба. По отношение на предпоставките за отговорност за причинени вреди в хипотезата на чл.45 от ЗЗД съществува задължителна практика на ВКС, която предвижда като елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на деликвента наличието на вина в неговите действия или бездействия, причинили вредите-ППВС№7 от 30.12.1959 г.по гр.д. №7/59, която не е отмеменена, нито загубила актуалността си. Следователно от всичко изложено следва, че липсва противоречиво решен правен въпрос от страна на въззивният съд с практиката на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като от приложените копия от две решения на съдилищата / от 10.05.2008 г. по гр.д. № 2858/2007 на СГС и от 15.05.2007 г. по гр.д. № 18 656/ 2006 г. на СРС-48 с-в ГК/ не се установява същите да са влязли в сила и следователно не представляват практика на съдилищата, съгласно т.3 от ТР 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. Дело №1/2009 на ОСГТК.
По изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.1 или т.2 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.10.2009 г.на Софийски градски съд , ІІ д състав на ГО по гр.д. № 1120/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: