О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 265
гр. София, 17.05.2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1130/09 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Р. И. И. срещу въззивно решение №1252 от 08.10.2009 г.на Софийски апелативен съд по т.д. № 1590/2008 г. , с което е оставено в сила решението на СГС от 11.06.2008 г., постановено по гр.д. №02004/06 по описа на съда, с което е отвърлен искът на касатора срещу ЗК „Л”АД с правно основание чл.407 ал.1/отм./ от ТЗ и искът по чл.86 от ЗЗД, както и в частта с която въззивният съд отхвърля иска за неимуществени вреди във връзка с направеното увеличение за разликата от 19 000 лева до 50 000 лева. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основания за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1,т.1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище в отговора на същата , че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че ответникът ЗД”Л”АД не следва да отговаря в качеството си на застраховател срещу риск „Гражданска отговорност” по иска за заплащане на обезщетение за виновно причинените вреди на ищцата от страна на трето лице, доколкото липсва валидно сключен застрахователен договор, който да обвързва ответника. До тези изводи въззивният съд е стигнал в следствие на констатираната липса на подпис на представител на ответното дружество-застраховател в самата застрахователна полица и в приложение разпоредбата на чл.381/отм./ ал.2 т.8 от ТЗ.
Жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е, дали липсата на подпис на застрахователя в застрахователната полица се отразява на действителността на договора за застраховка „Гражданска отговорност” . Излага доводи, че като е отговорил положително на този въпрос въззивният съд го е решил в противоречие с практиката на ВКС-чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. Посочва и прилага решение № 578 от 08.07.2005 г. на ВКС по т.д. № 17/2005 г. на ТК, І г.о. .
Така приложеното съдебно решение не попада в категорията на задължителна практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК , тъй като не представлява тълкувателно решение , постановление на Пленум на ВС, с тълкувателно решение на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановено при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решение на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Практика на ВКС от тази категория по този правен въпрос липсва. Същото би могло да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. От съдържанието на посоченото решение се установява, че същото не е постановено по релевантния за настоящия казус правен въпрос, доколкото касае въпроса за подписана застрахователна полица от страна на лице с оспорена представителна власт да представлява застрахователя, докато в настоящата хипотеза имаве застрахователна полица , в която изобщо липсва подпис за лице представляващо застрахователя , т.е. за явна липса на законов реквизит, съгласно императивната норма на чл. 381 /отм./ ал.2 т.8 от ТЗ относно формата за действителност на застрахователния договор. Следователно липсва наведеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормите на чл. 381 (отм.) и чл. 407 (отм.) ТЗ са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
С оглед изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1, т.2 или т.3 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1252 от 08.10.2009 г.на Софийски апелативен съд по т.д. № 1590/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: