О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
гр. София, 20.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на шести април, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1086/09 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Т” АД – гр. Р. срещу решение № 311 от 24.09.2009 г. на Русенски окръжен съд по гр. д. № 721/2009 г., с което е обезсилено решение №66 от 12.06.2009 г. на Русенски районен съд , постановено по гр.д. № 4904/08 по описа на съда, с което исковете на касатора срещу П. М. П. са уважени и са признати за установени вземанията на „Т”АД за сумите от 1 342,57 лева-цена на доставена ел.енергия, ведно със законната лихва от 09.10.2008 г. до окончателното плащане и 127,94 лева –лихва за забава , както и в частта, с която и производството по иска е прекратено и ответникът е осъден да заплати разноските на ищеца с оплакване за неправилност на обжалваното решение . В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че процесуалноправният въпрос за това, дали при произнасяне по непредявен иск производството по делото след обезсилване на решението следва, да се изпрати за произнасяне по предявения иск , съгласно чл. 270 ал.3 пр. 3 от ГПК е от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. М. П. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да обезсили първоинстанционното решение с което исковете на касатора срещу П. М. П. са уважени и са признати за установени вземанията на „Т”АД за сумите от 1 342,57 лева-цена на доставена ел.енергия, ведно със законната лихва от 09.10.2008 г. до окончателното плащане и 127,94 лева –лихва за забава , както и в частта, с която и производството по иска е прекратено и ответникът е осъден да заплати разноските на ищеца въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, без да е бил надлежно сезиран с такъв иск, доколкото от петитума на исковата молба е видно, че ищецът „Т”АД е сезирал съда с присъждане на претендираните суми, т.е. с осъдителен иск, който от своя страна се явява недопустим.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа , че процесуалноправният въпрос за това, дали при произнасяне по непредявен иск производството по делото след обезсилване на решението следва, да се изпрати за произнасяне по предявения иск , съгласно чл. 270 ал.3 пр. 3 от ГПК е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В случая обаче, този правен въпрос е в тясна връзка с разрешението на изложения по-горе въпрос , т.е. дали предявеният иск по чл.422 ал.1 от ГПК предявен с осъдителен вместо с установителен петитум е бил допустим . По този въпрос ВКС се е произнесъл с решение по чл.290 ГПК, което се явява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК: решение №27 от 08.03.2010 г. по т.д. № 521/ 2009 г. на Първо отделение на ТК на ВКС, с което е приел , че когато е предявен иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване на вземане, предмет на спряно заповедно производство , но с погрешно формулиран осъдителен петитум, вместо с надлежен установителен, то се касае за нередовност на исковата молба, а не за недопустимост на сезирането .
С оглед изложеното налице е основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК- с обжалвания акт , въззивната инстанция се е произнесла по правен въпрос от значение за спора, като същият е решен в противоречие с практиката на ВКС,поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №311 от 24.09.2009 г. на Русенски окръжен съд по гр. д. № 721/2009 г..
УКАЗВА на касатора „Т” АД – гр. Р. в едноседмичен срок от съобщаването да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 32,63 лева, съобразно чл.18 ал.2, т.2 от Т. за д.т., събирани от съдилищата по ГПК.
При неизпълнение на горното указание производството ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса да се докладва делото на председателя на второ отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: