О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр. София 28.04.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1114/09 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ Финансово-и. концерн АКБ –Форес” ХАД със седалище: гр. С. срещу решение № 37 от 06.07.2009 г. на Пловдивски апелативен съд по гр. д. № 1136/2008 г., с което е оставено в сила решение №34 от 24.07.2008 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по т.д. № 22/07 по описа на съда, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „М”АД-в несъстоятелност със седалище:гр. Ст. Загора с правно основание чл.694 ал.1 от ТЗ за признаване на вземане в размер на 181 554 щатски долара на основание договор за заем от 12.01.1999 г. и вземане за законната лихва върху тази сума за периода след 30.05.2006 г. с оплакване за неправилност на обжалваното решение
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа същите оплаквания, каквито излага в самата касационна жалба: нарушаване правото на защита на ответника пред първата инстанция като ответникът „М”АД-в несъстоятелност е бил призоваван чрез синдика вместо чрез управителния орган, поради което въззивната инстанция е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да го върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Излагат се също така оплаквания за необоснаваност на изводите на въззивния съд в обжалваното съдебното решение и постановяването му при непълнота на доказателствата.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване , нито по същество жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят поддържа оплаквания, каквито излага в самата касационна жалба: нарушаване правото на защита на ответника/ при положение, че жалбата е подадена от ищеца/ пред първата инстанция като е бил призоваван чрез синдика вместо чрез управителния орган, което представлява грубо процесуално нарушение и води до нарушаване правото на защита на другата страна , с оглед което въззивната инстанция е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да го върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Излагат се също така оплаквания за необоснаваност на изводите на въззивния съд в обжалваното съдебното решение и постановяването му при непълнота на доказателствата.
При това положение настоящият състав на ВКС счита, че с така повдигнатите оплаквания в жалбата се навеждат пороци на обжалваното въззивно решение, които представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ал.1 т.3 от ГПК, без обаче да се сочат от касатора основания за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/ или едното е задължителна предпоставка за другото. Това е така, доколкото с нормата на чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 год., в сила от 1.03.2008 год./ се ограничава достъпът до касационно обжалване и преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол.
С оглед единствено поставения правен въпрос за това, дали въззивната инстанция е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да го върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд, при положение, че една от страните е била нередовно призовавана пред първата инстанция е налице задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК: ТР №1 от 04.01.2001 г. на ВКС по тълк. Гр.д. №1/2000 г. на ОСГК –т.17 , която отговаря еднозначно, че в този случай опорочените действия се повтарят във въззивната инстанция , без да се обезсилва решението на първа инстанция и да и се връща за повтаряне на процесуалните действия пред нея, т.е. липсва противоречие в действията на въззивната инстанция в посочения смисъл. Отделен е въпросът, че повдигането на този въпрос от страна на касатора в защита процесуалните права на противната страна „М”АД-в несъстоятелност противоречи на общият принцип залегнал в чл.26 ал.2 ГПК , че всяка страна предявява за защита пред съда само своите права.
От гореизложеното следва, че липсата на обосноваване на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 тт. 1-3 от ГПК за допускане на касационното обжалване е пречка за допускането на такова.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 06.07.2009 г. на Пловдивски апелативен съд по гр. д. № 1136/2008 г.,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: