О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№234
гр. София,27.04.2010
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1093/09 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ”П” ЕА. -София срещу решение № 494 от 20.05.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 2022/2009 г., с което е оставено в сила решението на СГС, ТО,VІ-8 състав от 20.06.2008 г. , постановено по гр.д. № 03/06 по описа на съда с което исковете на В. П. В. действаща като Е. „И” с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу ”П” ЕА. са били частично уважени до размерите, съответно от : 16 557 лева-главница и 149,63 лева-лихва. В жалбата пред ВКС се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното решение.
В допълнителна молба-уточнение се излагат следните основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК:
Искът е уважен за подобрения при наличието на договорна клауза за договорна неотговорност в противоречие с практиката на ВКС: решение №1162/2007 на ІІІ отд. на ВКС и решение №161/1998 г.. Съдът неразглежда възражение за прихващане пред втората инстанция в противоречие с ТР/2001 г..
Навеждат се и следните оплаквания : въззивният съд не е приел за разглеждане възражение за погасителна давност и не се е съобразил с неосчетоводяването на разходите за извършените ремонти от страна на ищеца, съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, в която липсват дати на извършените ремонтни работи, чиято стойност се търси с иска.
Ответникът по касационната жалба изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване като счита същото за недопустимо , а по същество жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са били частично уважени до размерите, съответно от : 16 557 лева-главница и 149,63 лева-лихва исковете с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД срещу касатора ”П” ЕА. по жалбата на същия, въззивният съд е приел, че претенцията се основава на разходи за ремонт, договорени в самия договор за наем като такива, които са за сметка на наемодателя при положение, че същите са приети с писмени протоколи от самия наемодател, съобразно съдържанието на самата уговорка в договора. Приел е, че липсва изрично позоваване на погасителна давност от страна на ответника, както пред първата, така и пред втората инстанция, както и че наведеното пред въззивната инстанция възражение за прихващане има за предмет спорното насрещно вземане предявено с исковата молба и следователно става въпрос за възражение с неликвидно вземане, което е недопустимо да се извършва пред въззивната инстанция.
По отношение наведените правни въпроси от значение за изхода по спора в допълнителната молба-уточнение от страна на касатора:
Твърди се, че искът за присъждане стойността на подобрения е уважен при наличието на договорна клауза за договорна неотговорност в противоречие с практиката на ВКС: решение №1162/2007 на ІІІ отд. на ВКС и решение №161/1998 г.. Липсва противоречие с цитираната практика, която представлява такава от категорията на т.2 на чл.280 ал.1 от ГПК, тъй като искът е уважен именно на договорно основание и съгласно изричната уговорка в самия договор.
Твърди се, че съдът не е разгледал възражение за прихващане пред втората инстанция в противоречие с ТР/2001 г.: В случая наведеното пред въззивната инстанция възражение за прихващане има за предмет спорното насрещно вземане предявено с исковата молба и следователно става въпрос за възражение с неликвидно вземане, което е недопустимо да се извършва за пръв път пред въззивната инстанция. Именно в този смисъл е и т.6 от ТР №1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, който прави разграничение между наведено в процеса като правопогасително основание извънсъдебно прихващане и съдебно прихващане с неликвидно вземане в хода на процеса. Във втората хипотеза това възражение не следва да се прави едва пред въззивната инстанция, т.е. също липсва твърдяното противоречие с практика на ВКС.
В жалбата пред ВКС се поддържат оплаквания за неправилност и недопустимост на обжалваното решение – въззивният съд не е приел за разглеждане възражение за погасителна давност и не се е съобразил с неосчетоводяването на разходите за извършените ремонти от страна на ищеца, съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, в която липсват дати на извършените ремонтни работи, чиято стойност се търси с иска.
Доколкото касационната инстанция следи служебно за допустимостта на обжалвания акт, то следва да се разгледа въпросът за редовността на исковата молба във връзка с наведения от касатора въпрос, че в същата липсва посочване на конкретните дати, на които са извършени ремонтните дейности. От самата обстоятелствена част на исковата молба се установява, че направата на същите е уговорена в договора от 02.12.2002 г. и че са приети с двустранен протокол от 17.03.2003 г. и анекс от 02.10.2003 г.. Исковата молба е заведена на 29.12.2005 г.. Следователно спорното право е достатъчно индивидуализирано по отношение на извършените ремонтни дейности и разноски и няма основание да се приеме, че исковата молба е била нередовна, което води до недопустимост на последващите съдебни решения на първата и втората инстанция.
По отношение на останалите оплаквания, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, каквото липсва към жалбата, но може само да го уточни и конкретизира.
При това положение, по отношение на така наведените оплаквания настоящият състав на ВКС счита, че в жалбата се навеждат пороци на обжалваното въззивно решение, които представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ал.1 т.3 от ГПК, без обаче да се сочат от касатора основания за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/ или едното е задължителна предпоставка за другото.
От гореизложеното следва, първите три правни въпроса не са решени от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС, по същите не се установява противоречива практика не са от значение за правилното прилагане на спора или за развитие на правото, т.е. не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, а останалите оплаквания в жалбата представляват твърдяни касационни основания по чл.281 ал.1 , т.3 от ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК и не се разглеждат в производството по чл.288 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 494 от 20.05.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 2022/2009 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.