О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
гр. София, 16.08.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 349 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. А. К. срещу определение № 200/09.03.2010г. по ч. т. дело № 787/2009г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната жалба на адв. М. А. К. лично и като представител на Т. П. и Н. С. против определение № 1051/24.07.2009г. по ч. гр. д. № 1028/2009г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 3 състав.
В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради противоречие с процесуалния закон и неправилно тълкуване на т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК, тъй като определението по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ е сред тези, изрично посочени като подлежащи на обжалване. Частният жалбоподател моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и частната жалба да бъде разгледана по същество, като му се присъдят възнаграждение в размер 2 919,32 лв. и направените разноски за обезпечителното производство общо в размер 45 лв. за три частни жалби във връзка с осъщественото от него процесуално представителство на Т. Печич и Н. С. в предходните съдебни производства.
Ответникът „Н” Е. , гр. С. ч. процесуалния си представител адв. П оспорва частната жалба и поддържа становище за нейната недопустимост, тъй като М. А. К. към момента на подаване на частната жалба вече не е а. поради това, че е отписана от регистъра на адвокатите с решение на адвокатския съвет от 01.09.2009г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и отговора и прецени данните по делото, приема следното:
Подадената от М. А. К. частна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от легитимирана страна. Обстоятелството, че М. К. е отписана от регистъра на адвокатите преди подаване на частната жалба /с решение № 15/10.09.2009г. на АС Русе, считано от 01.09.2009г. по нейна молба/, не я лишава от правен интерес да обжалва определението на ВКС, тъй като с него се засягат нейни лични права, произтичащи от разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, които е заявила още с молба за допълване на определението от 28.05.2009г. по ч. гр. д. № 1028/2009г. на Софийски апелативен съд вх. № 4601/11.06.2009г. за присъждане на адвокатско възнаграждение поради оказана от нея безплатна адвокатска помощ на нейни близки /роднини по сватовство/ преди отписването й от регистъра на адвокатите. С настоящата частна жалба М. К. не претендира права на представляваните преди освобождаването й като а. лица, поради което доводът на ответника за недопустимост на частната жалба е неоснователен. С горепосочената молба вх. № 4601/11.06.2009г., депозирана пред Софийски апелативен съд, също не са претендирани техни права, нито Софийски апелативен съд е уважил или отхвърлил искане за присъждане на разноски на Т. П. и Н. С. . С определение № 1051/24.07.2009г. по ч. гр. д. № 1028/2009г. Софийски апелативен съд се е произнесъл само по отношение на претендираното от М. К. /тогава адвокат/ лично адвокатско възнаграждение и с частната жалба срещу това определение отново са заявени нейни лични права, но не и права на Т. П. и Н. С. .
Подадената от М. А. К. частна жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба срещу определение № 1051/24.07.2009г. по ч. гр. д. № 1028/2009г. на Софийски апелативен съд, ВКС, ТК, състав на Второ отделение е приел, че частната жалба е процесуално недопустима. Изложил е съображения, че определението по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ относно изменение на решението в частта му за разноските, подлежи на контрол по реда на обжалване на това решение и съответно по касационен ред, ако такъв е предвиден за последното по аргумент от чл. 70 ГПК /отм./. Поради това, че с измененото определение Софийски апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по законосъобразността на определението по чл. 390 ГПК, постановено в производство по чл. 390 ГПК, което е окончателно и е от категорията на подлежащите на двуинстанционно разглеждане съгласно т. 6 от ТР № 1/2001г. на ВКС, ОСГК и не подлежи на касационно обжалване, то по аналогия на чл. 70 ГПК /отм./ решаващият съдебен състав на ВКС е направил извод, че и постановеното от САС определение по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ също е необжалваемо, като се е позовал отново на т. 6 на ТР № 1/2001г. на ОСГК.
Принципно правилни са разсъжденията, че определенията по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ относно изменение на решението /определението/ в частта му за разноските подлежат на контрол по реда на обжалване на самото решение /определение/ и съответно по касационен ред, ако такъв е предвиден за последното. Същите съответстват на задължителната съдебна практика, обективирана в т. 6 от ТР № 1/2001г. на ВКС, ОСГК. В конкретния случай обаче по отношение на всички производства по настоящото дело действат правилата на новия ГПК, тъй като молбата за обезпечение на бъдещ иск и всички останали частни жалби и молби са подадени след 01.03.2008г. Поради това приложение намира разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, съгласно която определението за изменението на решението в частта за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Съгласно ТР № 1/2010г. от 21.07.2010г. по тълк. дело № 1/2010г., ВКС, ОСГКТК определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, не подлежи на касационно обжалване. Следователно определението за изменение на определението по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 396 ГПК в частта за разноските също не подлежи на касационно обжалване.
Поради съвпадане на крайните изводи на двата съдебни състава на ВКС, ТК, че определението на САС за изменение на разноските е необжалваемо, атакуваният съдебен акт на ВКС, ТК, състав на Второ отделение следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 200/09.03.2010г. по ч. т. дело № 787/2009г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.