ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 166
София 23.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 783/ 2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. ”Н” – гр. К. срещу Решение № 583 от 24.ІV.2008 г. по гр.д. № 858/ 2007 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която искът е уважен и не е уважено възражението за прихващане, и по касационна жалба на “Ф” О. – гр. С. срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен. Касационната жалба на ответника съдържа оплакване за неправилност на решението, постановено в противоречие с материалния закон и в противоречие с практиката на ВКС, жалбоподателят в Молба за допустимост на касационна жалба излага, че съдът е разрешил съществени материалноправни или процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, като решението на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона. Съображенията му са, че неправилно съдът не е уважил изцяло направеното възражение за прихващане, като е приел, че същото касае СМР, които са извън предмета на спора, въпреки че отношенията на страните са основани на договор за изработка за СМР и че са установени допуснати от изпълнителя недостатъци. Жалбоподателят сочи практика на ВКС: Решение № 431/ 7.VІ.2006 г. по т.д. № 1025/ 2005 г., Решение № 350/ 16.V.2005 г. по т.д. № 350/ 2004 г. и Решение № 586/ 21.VІ.2007 г. по т.д. № 227/ 2007 г. Касационната жалба на ищеца съдържа оплакване за неправилност на решението в частта, с която искът е отхвърлен и с Молба жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК – установено е по делото, че извършената работа е приета и одобрена от възложителя, поради което той не може да иска обезщетение чрез намаляване на дължимото възнаграждение, в който смисъл е практиката на ВКС: Решение № 1100/ 4.VІІ.2003 г. по гр.д. № 1876/ 2002 г., Решение № 1661/ 6. ХІІ.1999 г. по гр.д. № 972/1999 г. и Решение № 240/ 14.VІ.2007 г.
Страните не изразяват съответни становища по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито съображения по основателността на касационните жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че решението е въззивно и с него съответно е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 266 ал. 1 ЗЗД, и е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен, и същият съответно е уважен, както и че обжалваемият интерес на делото във въззивната инстанция не е до 1000 лв., и затова приема, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
По касационната жалба на В. ”Н” – гр. К.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е разрешил съществени правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – неправилно не е уважил изцяло възражението за прихващане, по съображения, че същото касае СМР, които са извън предмета на спора, въпреки че отношенията на страните са основани на договор за изработка и че недостатъците са установени по делото. От така изложеното и с оглед данните по делото, може да се изведе процесуалноправният въпрос, разрешен от въззивния: по иск на изпълнителя по договор за изработка за част от стойността на изпълнени СМР, допустимо ли е възражение за прихващане на възложителя със стойност на недостатъци на изпълнени СМР извън тези, за които по делото се търси възнаграждение. Този въпрос е съществен, тъй като от разрешаването му зависи правилността на решението, с което съдът е отказал да разгледа възражението за прихващане със стойност на недостатъци на СМР извън тези, за които се търси възнаграждение по делото.
За да уважи иска за възнаграждение по договор за изработка общо за 37 977 лв. – като е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за 21 386 лв., и като е отменил решението в частта, с която искът е бил отхвърлен, и е уважил иска още за 16 591 лв. – въззивният съд по възражението за прихващане със стойност на некачествено изпълнени СМР, е приел същото за допустимо само за стойността на некачествените СМР, за които се иска възнаграждение с предявения иск, и не е разгледал възражението за прихващане за недостатъци на СМР, за които не се претендира възнаграждение по делото.
Въззивното решение в частта, с която не е разгледано изцяло възражението за прихващане със стойност на недостатъци на изпълнени СМР, е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е процедирал неправилно и изложеният процесуален въпрос е съществен, тъй като има отношение към правилността на решението. В първоинстанционното производство ответникът е направил възражение за прихващане за 54 741.03 лв., първоинстанционният съд го е разгледал за стойност на некачествени работи – подмяна на скъсани болтове за 18 600 лв. и подмяна на кит при смяна на стъкла за 14 014 лв., и не го е разгледал за 22 127.03 лв. – стойност на подмяна на изкривени носещи колони за 4598.16 лв. и за възстановяване на външно дворно осветление за 17 528.87 лв. Въззивният съд е приел, че е допустимо само възражението за прихващане със стойността на недостатъците за извършени СМР, за които се търси възнаграждение с предявения иск, и е недопустимо възражение за прихващане със стойност на недостатъци извън СМР, за които се търси възнаграждение по делото. Така съдът не е разгледало допустимо възражение за прихващане с парично вземане на ответника на стойност 22 127.03 лв. за недостатъци в изпълнени от ищеца СМР.
Решението е в противоречие с практиката на ВКС за характера и допустимостта на възражение за прихващане, изразена и в т. 6 на Решение №1/ 4.І.2001 г. по т.гр.д. № 1/ 2000 г. на ОСГК, в което е прието, че може да се заяви пред въззивния съд възражение за прихващане, когато се касае за материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, а когато насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция. От това следва, че за валидно възражение за прихващане, направено в първоинстанционния съд, което е съдебно евентуално възражение за прихващане с неликвидно вземане на ответника, трябва да са налице останалите предпоставки на прихващането – две лица да си дължат взаимно пари или еднородни заместими вещи, за да може ответникът да прихване вземането, което има към ищеца, след като съдът установи, че е налице валидно вземане на ищеца, което е спорно поради оспорването му по делото от ответника. С влизане в сила на постановеното решение, с което се установява съществуването на насрещните вземания и тяхната изискуемост, така че занапред им се признава качеството на ликвидност, ще настъпи съдебното прихващане. Законът освен изискването да са насрещни задълженията и да са за парично вземане или за еднородни заместими вещи, няма изискване те да произтичат от едно и също вземане, каквото е изискването на чл. 104 ал. 1 ГПК (отм.) за насрещния иск. Затова неправилно въззивният съд е отказал да разгледа изцяло направеното от ответника възражение за прихващане, като не е го е разгледал за сумата 22 127.03 лв., въпреки че е било допустимо и за нея.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Жалбата следва да се допусне до разглеждане срещу решението в частта, с която е уважен искът за 37 977 лв. и не е разгледано възражението за прихващане за 22 127.03 лв.
Сочените от жалбоподателя Решение № 431/ 7.VІ.2006 г. по т.д. № 1025/ 2005 г. и Решение № 586/ 21.VІ.2007 г. по т.д. № 227/ 2007 г. нямат отношение към основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като се отнасят за разгледан насрещен иск, както и Решение № 350/ 16.V.2005 г. по т.д. № 350/ 2004 г., което съдържа произнасяне по въпроса с каква давност се погасява отговорността на строителя за недостатъци.
По касационната жалба на ищеца: същата е неоснователна. Изложените въпроси за качеството на изпълнените СМР и за приемане и одобряването им, са въпроси по съществото на спора, обусловени от приетите от съда фактически констатации. Изложените оплаквания съставляват оплаквания за незаконосъоб – разност и за необоснованост на решението, и не са съображения в подкрепа на искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Жалбоподателят сочи практика на ВКС, която няма отношение към спора: Решение № 1100/ 4.VІІ.2003 г. по гр.д. № 1876/ 2002 г. затова кога работата се счита приета, Решение № 1661/ 6. ХІІ.1999 г. по гр.д. № 972/ 1999 г. за начина на приемане, включващ фактическо получаване и признание за съответствие на изработеното с поръчаното и Решение № 240/ 14.VІ.2007 г., че одобряването на работата изключва възможност да се реализира отговорност на изпълнителя за лошо изпълнение. Жалбоподателят не излага съображения защо счита, че въззивното решение противоречи на посочената практика, като се има предвид вече изложеното, че приемането на изпълнените СМР, е въпрос, който се решава при преценката на конкретните факти и доказателства по делото, който въпрос е относим към основателността на касационната жалба и няма отношение към основанията за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят не е изложил съображения защо счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като съображението, че решението на ВКС по неговата жалба ще е от значение за точното прилагане на закона, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване на посоченото основание.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 583 от 24.ІV.2008 г. по гр.д. № 858/ 2007 г. на Пловдивски апелативен съд В ЧАСТТА, с която е уважен за 37 977 лв. предявеният от “Ф” О. – гр. С. срещу В. ”Н” – гр. К. иск по чл. 266 ал. 1 ЗЗД, със законната лихва, и за присъдените разноски, и не е разгледано възражението за прихващане на В. ”Н” – гр. К. за сумата 22 127.03 лв.
УКАЗВА на жалбоподателя В. ”Н” – гр. К., на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.11.2008 г.), да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 50 % от таксата, дължима за първоинстанционното производство, която и с оглед на обжалваемия интерес е 759.54 лв., след което делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба на В. ”Н” – гр. К..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението в частта, с която е отхвърлен иска, обжалвана от “Ф” О. – гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: