О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 13.02.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 202/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ч. М. Г. , с рег. № 7* район на действие Окръжен съд гр. В., срещу определение № 210 от 14.05.2008 г. на Великотърновски окръжен съд, постановено по възз. ч. гр. д. № 450/2008 г., с което се оставя без уважение частната му жалба против определение № 617/01.04.2008 г. по ч. гр. д. № 647/2008 г. на Районен съд гр. В.. С това определение първоинстанционният съд отхвърля искането на Ч. да бъде задължен управителя на длъжника по висящото пред него изп. дело № 234/2007 г. – „Т” Е. гр. В. да декларира под страх от наказателна отговорност цялото имущество и всички доходи на дружеството.
Частният жалбоподател е изложил доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Поддържа, че определението на окръжния съд е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, като се цитират разпореждане от 04.04.2008 г. на Районен съд гр. С. по гр. д. № 213/2008 г., определение № 103/01.04.2008 г. на Районен съд гр. С. по гр. д. № 162/2008 г., определение № 120/21.04.2008 г. на Районен съд гр. С. по гр. д. № 213/2008 г. и определение № 625/03.04.2008 г. на Великотърновски районен съд, постановено по ч. гр. д. № 714/2008 г. Освен това жалбоподателят счита, че с обжалваното определение е разрешен съществен процесуален въпрос и правилното решаване на случая е от съществено значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Жалбоподателят моли да бъде отменен атакувания съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, постановен от Окръжен съд гр. В., който е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което и подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване, обаче е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят не е посочил съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и за който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От данните по делото обаче е видно, че същественият процесуален въпрос е свързан с приложението на разпоредбата на чл. 448 от ГПК, а именно – приложима ли е спрямо юридически лица или действието й се отнася само до физически лица.
Производството по ч. гр. д. № 647/2008 г. пред Великотърновски районен съд е образувано по искане от жалбоподателя по чл. 448, ал. 2 ГПК да бъде задължен управителя на длъжника по висящо пред него изп. дело № 234/2007 г. – „Т” Е. тр. Велико Търново да декларира цялото имущество и всичките доходи на дружеството. С определение № 617/01.04.2008 г. съдът е отхвърлил искането на ЧСИ. Това определение е оставено в сила от въззивния съд, който е приел, че в случая чл. 448 ГПК не намира приложение. Изложени са доводи, че цитираната разпоредба се прилага само по отношение на физическите лица, но не и спрямо юридическите лица, тъй като само при първите имуществото се дели на секвестируемо и несеквестируемо.
Както беше посочено, настоящият съдебен състав счита, че в случая същественият процесуален въпрос се отнася до приложението на чл. 448 ГПК по отношение на юридическите лица, а не е дали частният съдебен изпълнител дължи държавни такси за образуване на гр. д., в случаите когато депозира искане в съда по чл. 448, ал. 2 ГПК, както погрешно се поддържа в подадената жалба.
Същественият за спора процесуален въпрос не е решен в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл. 448 ГПК. С оглед данните по делото, правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 448 от ГПК е приложима само по отношение на физическите лица, тъй като несеквестируемостта се прилага само по отношение на тяхното имуществото, а в конкретния случай длъжникът е търговско дружество, поради което и направеното от жалбоподателя искане е неоснователно. Приложените по делото актове на различни съдилища не удостоверяват наличието на противоречива практика по поставения правен въпрос, тъй като са постановени в същия смисъл и в тази връзка не обуславят наличието на критерия за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето на съда по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Цитираните по-горе разпоредби на ГПК са достатъчно ясни и категорични и не се нуждаят от тълкуване.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Великотърновски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 210 от 14.05.2008 г. на Великотърновски окръжен съд, постановено по възз. ч. гр. д. № 450/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.