Р Е Ш Е Н И Е
№ 722
гр. София, 19.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 364 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „б” от ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./.
Образувано е по касационна жалба на „Д” О. , гр. Р. чрез процесуалния представител адв. М против решение № 279 от 14.11.2007г. по гр. д. № 408/2007г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав. С обжалваното решение е отменено изцяло решение № 58/12.07.2007г. по т. дело № 26/2007г. на Русенски окръжен съд и „Д” О. , гр. Р. е осъдено да заплати на „Б” ЕО. , гр. Р. сумата 380 000 евро – неустойка по сключен между страните предварителен договор от 02.05.2006г. и сумата 57 222 лв. – разноски за двете съдебни инстанции.
Касаторът излага оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК /отм./. Релевиран е довод, че съдът незаконосъобразно и необосновано е възприел фактите и тълкувал волята на страните и клаузи на сключения между тях договор. Според касатора изводът на въззивната инстанция, че неустойката се дължи на основание т. 8.1. от предварителния договор, е неправилен. Не е съобразено, че неустойката по тази клауза е дължима само при едновременно наличие на двете предпоставки, които страните са уговорили – ненадлежно неизпълнение и неизпълнение в срок, а в случая не е уговорен срок за изпълнението на задълженията по т. 4.1. от договора и продавачът не е имал сериозни намерения да купи имота поради това, че не е имал пари. Неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелката П не е отчел връзката между проекта на споразумението между касатора и „К” О. , от една страна, и предварителния договор между касатора и ищеца, от друга страна. Инвокиран е довод, че в решението не е съобразено виновното поведение на купувача „Б” ЕО. , иразяващо се в липсата на интерес към отношенията между продавача и предишния купувач „К” О. и липсата на съдействие предвид клаузата на т. 6.6. от предварителния договор. Незаконосъобразен и противоречащ на т. 9.6. от договора е изводът, че уведомленията и изпратените по факса покани не се считат връчени на купувача. Касаторът моли решението да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът „Б” ЕО. , гр. Р. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото съобразно правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 от ГПК /отм./, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК /отм./ от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да осъди „Д” О. , гр. Р. да заплати на „Б” ЕО. , гр. Р. сумата 380 000 евро – неустойка по сключен между страните предварителен договор от 02.05.2006г., въззивният съд е приел, че ответникът като продавач не е заличил до прехвърлянето на имота възбраната, вписана по искане на „К” О. върху имота, предмет на сделката, и е извършил действие, което възпрепятства въобще сключването на окончателния договор за покупко-продажба – прехвърлил е имота по нотариален ред на трето лице различно от купувача по предварителния договор.
Според Апелативен съд Велико Търново възраженията на ответника по иска /касатор в настоящото производство/, че виновен за неизпълнението, респективно за несключването на окончателен договор е ищеца, са неоснователни и недоказани. Изложени са съображения, че по делото няма доказателства, че е възникнало реално задължение за плащане от страна на ищеца на неустойка в полза на „К” О. за своя сметка, но в полза на ответника, защото ответникът не е осъден съгласно уговореното в договора, делата между „К” О. и „Д” О. са прекратени поради отказ от иска, спогодба между тези субекти, която да поражда задължение за плащане на неустойка, не е подписана. Поради това е направен извод, че за ищеца не е налице задължение да плати неустойка по т. 6.6. от предварителния договор и няма виновно поведение.
Според решаващия съдебен състав не може да се направи извод, че уведомленията, изпратени до ищеца по поща, чрез факс или по електронен път, са получени от него. Изложени са съображения, че в т. 9 от предварителния договор не е записан адрес на купувача за кореспонденция, а отбелязването върху документите за „отказ” за получаването им не е оформено съгласно закона, тъй като отметките „лицето отказва да получи” са на представителя на ответника по иска, поради което не може да се обоснове прилагането на т. 9.6. от договора. Показанията на свидетелката Д не са кредитирани, тъй като свидетелката е в трудовоправни отношения с ответника по иска. Не е доказано получаването с факс или по електронната поща, защото няма доказателства кой е номерът на факса, нито електронният адрес на ищеца, изпращането е извън работното време и няма данни дали съобщенията са стигнали до адресата. В изпратените до ищеца уведомления не са посочени точен ден, дата, час и място за провеждане на разговори, което според съда сочи на липса на готовност на продавача за разговор.
Направен е извод, че ищецът не се е проявил като недобросъвестна страна по договора, от негова страна не е налице отказ да сключи окончателен договор и поведението му не може да се третира като неизпълнение или като действие на забавено изпълнение в отношенията му с ответника.
Касационният довод, че съдът незаконосъобразно и необосновано е възприел фактите и тълкувал волята на страните и клаузите на сключения между тях договор, е неоснователен. Неоснователен е доводът за неправилност на извода на въззивната инстанция, че неустойката се дължи на основание т. 8.1. от предварителния договор. Разпоредбата на т. 8.1. от предварителния договор урежда няколко хипотези за заплащане на неустойка от продавача на купувача. Една от тези хипотези е извършване на действия или пропускане на действия, които възпрепятстват или затрудняват сключването на окончателния договор в сроковете и при условията на предварителния договор. Законосъобразно и обосновано въззивният съд е направил извод, че с прехвърлянето на имота по нотариален ред на трето лице, различно от купувача по процесния предварителен договор /ищеца/, продавачът /ответник по иска и касатор/ е извършил действие, което възпрепятства въобще сключването на окончателния договор за покупко-продажба. След като продавачът е прехвърлил собствеността на друго лице, не съществува правна възможност за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот между страните по настоящия спор. Транслативен ефект не би могъл да настъпи, защото продажбата на чужда вещ не прехвърля собствеността.
Обстоятелството, че страните не са уговорили срок за изпълнение на задълженията по т. 4.1. от предварителния договор не освобождава продавача от задължението му по т. 6.2. от договора да не прехвърля собствеността на имота или части от него в полза на трети лица.говореният в т. 4.2. от договора 30-дневен срок след изпълнение на условията по т. 4.1. е за сключване на окончателния договор. Този срок е могъл да бъде спазен от продавача, ако последният беше предприел мерки за заличаване на възбраната върху имота, наложена по молба на „К” О. , веднага след прекратяване на производството по предявения от „К” О. срещу „Д” О. иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата 45 360 евро – неустойка за неизпълнение и забава.
Законосъобразен и обоснован е изводът на въззивния съд, че поведението на купувача /ищеца/ не може да се третира като неизпълнение на задължение или като действие на забавено изпълнение в отношенията му с продавача /ответника по иска/. За да бъде кредиторът в забава, е необходимо същият неоправдано да не приеме предложеното от длъжника изпълнение или да не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задълженията си. В настоящия случай не е налице нито една от двете хипотези, както правилно е приел и решаващият съдебен състав. За да изпадне кредиторът /купувачът/ в забава, трябва продавачът да е изпълнил задълженията си по т. 4.1. от предварителния договор. Анализирайки събраните доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд правилно е приел, че ответникът по иска като продавач не е заличил до прехвърлянето на имота възбраната, вписана по искане на „К” О. върху имота, предмет на сделката. Тъй като условието по т. 4.1, изречение първо от предварителния договор не се е сбъднало преди продажбата на имота на трето лице, то срокът за сключване на окончателния договор не е започнал да тече, поради което не може да се приеме, че кредиторът – купувач е в забава.
Обоснован и законосъобразен е изводът на Апелативен съд Велико Търново, че за ищеца не е налице задължение да плати неустойка по т. 6.6. от предварителния договор и няма виновно поведение. Съконтрахентите са постигнали взаимно съгласие купувачът да плати неустойката по предварителния договор, сключен с „К” О. в размер 45 000 лева, ако продавачът бъде осъден за това /т. 6.6. от договора/. Посочената клауза е точна и ясна и при тълкуването й с останалите клаузи на договора се налага изводът, че действителната воля на страните е купувачът да заплати установената по безспорен начин неустойка на „К” О. – с влязло в сила решение, евентуално одобрена от съда спогодба, тъй като последната има значението на влязло в сила решение съгласно чл. 125, ал. 3 от ГПК /отм./.
Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът не е отчел връзката между проекта на споразумението между касатора и „К” О. , от една страна, и предварителния договор между касатора и ищеца, от друга страна. Констатациите на въззивната инстанция, че по делото няма доказателства, че е възникнало реално задължение за плащане от страна на ищеца на неустойка в полза на „К” О. за своя сметка, но в полза на ответника, защото няма съдебен акт, който да предвижда такова задължение, ответникът не е осъден съгласно уговореното в договора, делата между „К” О. и „Д” О. са прекратени поради отказ от иска и спогодба между тези субекти, която да поражда задължение за плащане на неустойка, не е подписана, са обосновани и постановени съобразно събраните доказателства, обсъдени в тяхната взаимовръзка и съвкупност. Поради това настоящият съдебен състав счита, че съдът законосъобразно и обосновано е възприел фактите и клаузите на сключения между страните договор.
За ищеца не е възникнало задължение за заплащане на сумата 45 000 лв. на „К” О. съобразно т. 6.6. от предварителния договор и в този смисъл не е било необходимо даването на съдействие от страна на купувача, за да може продавачът да изпълни задължението си по предварителния договор за сключване на окончателен договор.
Неоснователен е инвокираният касационен довод, че съдът не е съобразил, че купувачът не е имал сериозни намерения да купи имота поради това, че не е имал пари. От една страна, твърдението за липсата на парични средства не е доказано. От друга страна, уговорката между съконтрахентите е цената да бъде заплатена най-късно до деня на подписване на окончателния договор в нотариална форма, а срокът за сключване на окончателния договор не е започнал да тече предвид неизпълнение на условието по т. 4.1, изречение първо от предварителния договор. Продавачът не е направил предложение за сключване на окончателен договор, не е поканил купувача за конкретен ден, час и нотариус, пред който страните да сключат нотариалния акт. Поради това не би могло да се приеме, че купувачът не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на задължението на продавача и не е имал сериозни намерения да купи имота.
Поради това, че касаторът не е изпълнил задължението си по т. 4.1., изречение първо от предварителния договор и с оглед факта, че нотариалната покана, уведомленията, факсовете и писмата до електронния адрес не съдържат конкретни ден, час и нотариус за сключване на окончателния договор, без значение е дали същите са получени от купувача и доколко правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Д.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението на Апелативен съд Велико Търново е правилно, законосъобразно, обосновано и при разглеждане на спора и постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тъй като не са налице касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК /отм./, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като такива не са направени и поискани в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК /отм./ Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 279 от 14.11.2007г. по гр. д. № 408/2007г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданско отделение, втори състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.