Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
гр. София, 29.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 399 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 ГПК /ДВ, бр. 59/20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г./.
Образувано е по касационна жалба на ответника „ к. Хит” Е. , гр. С. чрез неговите процесуални представители адв. Н. Ч. и адв. Н. Х. против решение № 250/30.07.2007г. по гр. д. № 315/2007г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отделение. С обжалвания въззивен съдебен акт е отменено решението от 23.11.2004г. по гр. д. № 2928/2004г. на Софийски районен съд, ГК, 64 състав в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата над 1 000 лв. до 4 522 лв. и вместо това „Д” Е. , гр. С. е осъдено да заплати на „Е” Е. , гр. С. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата 3 522 лв. ведно със законната лихва, считано от 30.03.2004г. и на основание чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 218з, ал. 4 ГПК /отм./ сумата 784,09 лв., а в останалата част, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска над сумата 4 522 лв. до 5 242 лв., решението на СРС е оставено в сила.
Касаторът излага оплаквания, че решението е незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./. Инвокирани са доводи, че въззивната инстанция не се е съобразила с дадените от ВКС указания с отменителното решение по т. дело № 633/2006г., ТК, ІІ отд. относно доказване размера на претенцията и основателността на предявения иск. Според касатора решаващият съдебен състав е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал всички доказателствени искания и по този начин е нарушил правото му на защита. В касационната жалба са релевирани доводи, че съдът не се е произнесъл по възражението за липса на активна легитимация за водене на иска от ищеца поради това, че няма идентичност между фирмата, сключила договора, и ищеца. Касаторът поддържа становище, че обезщетение за 2002г. и 2003г. не се дължи поради следното: договорът между страните е прекратен с писмо-възражение от 23.05.2001г., получено от ищеца на 04.06.2001г. с обратна разписка; на основание чл. 301 ТЗ във връзка с чл. 264, ал. 2, изр. първо ЗЗД от страна на ответника по иска е направен отказ да се приеме извършената работа с подробни съображения; към датата на сключване на договора е представен Атестат, издаден от Българска служба по акредитация, издаден на 22.07.1999г. и валиден до 31.07.2002г., като липсва сертификат от Комитета по стандартизация и метрология; ищецът не е доказал, че уредите му са калибрирани от Комитета по стандартизация; подписалият двата протокола К. Т. С. не е извършвал замерванията; същите са извършени от управителя Т. С. , който не е вписан в списъка на изпитвателната лаборатория; констативният протокол от 12.05.2001г. е подписан за ответника от неоторизирано лице без представителна власт, в него е включен и изпитвателен протокол с бъдеща дата – 15.05.2001г. и подписването на протокола на 12.05.2001г. доказва, че реални измервания не са извършени. Касаторът моли решението да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на разноски.
Ответникът „Е” Е. , гр. С. чрез процесуалния си представител адв. А оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на указанията, дадени от ВКС, ТК, ІІ отделение с отменителното решение № 1063/19.12.2006г. Излага доводи, че правилно въззивният съд не е допуснал исканите доказателства, тъй като производството е било по реда на чл. 218з ГПК /отм./ и фактите и обстоятелствата, за които са били искани не са нито новооткрити, нито новонастъпили. Според ответника по касационната жалба активната легитимация на ищеца е доказана с представения препис от решение за вписване прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ „Е”. Поддържа становище, че Софийски градски съд правилно и законосъобразно е приел, че по силата на присъдено нещо, с която се ползва влязлото в сила решение на СГС, ІV-Г отделение в частта относно обективно съединения иск за заплащане на възнаграждение за извършени замервания през 2001г., въпросът за прекратяване на договора от страна на „Д” Е. не може да бъде пререшаван. Поради силата на присъдено нещо не следва да бъде пререшаван и въпроса за проведените през 2001г. измервания. В писменото възражение са изложени доводи, че ищецът се легитимира като универсален правоприемник на едноличния търговец, който е бил акредитирана лаборатория. Наличието или липсата на сертификат не е основание за неизпълнение от страна на ответника по исковата молба под формата на недопускане на ищеца да извърши ежегодните измервания. Ответникът по касационната жалба моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите във връзка с инвокираните касационни основания и данните по делото съобразно правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима в частта, с която СГС е оставил в сила решението на СРС в частта, с която искът по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 4 522 лв. до пълния предявен размер 5 242 лв. В посочената част касаторът – ответник по предявения иск няма правен интерес да обжалва въззивното решение, поради което в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба е процесуално допустима в частта срещу решението на СГС в частта, с която искът е уважен за сумата общо в размер 4 522 лв. /присъдените 1 000 лв. с първоинстанционното решение и присъдените 3 522 лв. с въззивното решение при повторното разглеждане на делото от въззивния съд/, заедно със законната лихва, считано от 30.03.2004г. до окончателното плащане и направените разноски – касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението в посочената част и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество в тази част /за сумата 4 522 лв., законната лихва и съответните разноски/, касационната жалба е неоснователна.
Софийски градски съд е направил извод, че са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, а именно: договорът от 25.04.2001г. е произвел валидно действие; ответникът по иска не е допуснал изпълнителя да извърши възложените му измервания за 2002г. и 2003г.; неизпълнението на това задължение е виновно и се дължи на причина, за която възложителят отговаря; едноличният търговец, на когото ищецът е правоприемник, е пропуснал да увеличи своето имущество като не е реализирал доход от уговореното възнаграждение; пропуснатата полза е в пряка причинна връзка от неизпълнението на договорното задължение от страна на ответника по исковата молба. Въз основа на влязлото в сила решение в частта по иска с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 1 961 лв. – дължимо от ответника на ищеца възнаграждение по договора от 25.04.2001г. за първата година 2001г., въззивният съд е приел, че със сключения на 25.04.2001г. договор е възникнало правоотношение по договор за изработка, по силата на което ответникът е възложил на едноличния търговец ежегодно да извършва измервания на защитното зануляване и заземяване на всички машини и ел. съоръжения на територията на ответника, завод „П”. Ответникът се е задължил към ЕТ да му оказва съдействие при измерванията, като му осигури достъп до всички машини и съоръжения, а ЕТ да извърши замерванията в срок и да изпрати на ответното дружество протоколите от тях, които да са валидни за контролните органи.говорено е възнаграждение за единица замерване и тригодишен срок на действие на договора. Съобразно задължителната сила на влязлото в сила решение в частта, с която ищецът е признат за кредитор на ответника за дължимото възнаграждение за 2001г., решаващият съдебен състав е приел, че през 2001г. не е настъпило основание за прекратяване на договора и въпросът дали ответникът е развалил договора с писмото от 23.05.2001г. е решен. Изложил е съображения, че през 2002 и 2003г. в рамките на уговорения срок на действие на договора изпълнителят би реализирал възнаграждение от 4 522 лв., ако бе изпълнил съгласно договореното възложените му от ответника измервания. Въззивният съд е установил, че служители на изпълнителя са посетили ответника с цел да извършат замерванията за 2002г. и 2003г., но ответното дружество не им е осигурило достъп. Въз основа на посочените обстоятелства е направил извод за наличие на причинно-следствена връзка между неизпълненото от ответника задължение за оказване на съдействие при измерванията, като осигури на едноличния търговец достъп до всички машини и съоръжения, от една страна, и пропуснатия от ищеца доход равен на уговореното възнаграждение, от друга страна. Решаващият съдебен състав е приел, че неизпълнението на задължението за съдействие от ответника е виновно.
Неоснователен е доводът на касатора, че въззивната инстанция не се е съобразила с дадените от ВКС указания в отменителното решение по т. дело № 633/2006г., ТК, ІІ отд. относно доказване размера на претенцията и основателността на предявения иск. С решение № 1063/19.12.2006г. по т. дело № 633/2006г. ВКС, ТК, Второ отделение е отменил решението на СГС от 13.02.2006г. по гр. д. № 1302/2005г. в частта по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 5 242 лв. и е върнал делото в отменената му част на СГС за ново разглеждане от друг състав поради допуснато нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, изразяващо се в необсъждане на събраните по делото доказателства, които са релевантни за определяне размера на претърпените от ищеца вреди от неизпълнение на процесния договор във формата на пропуснати ползи, по-конкретно заключението на счетоводната експертиза и не е съобразена разпоредбата на чл. 130 ГПК /отм./. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е обсъдил относимите към спора доказателства, включително и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Законосъобразно решаващият съдебен състав се е позовал на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение в частта по иска с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за дължимото възнаграждение за извършените замервания през 2001г. В този смисъл правилно въззивната инстанция е направила извод, че е налице валиден и непрекратен през 2001г. договор, сключен между праводателя на ищеца ЕТ „Е” и ответното дружество – касатор в настоящото производство, като е изложила съображения, че поради силата на присъдено нещо въпросите за прекратяване на договора от страна на „Д” Е. и за проведените през 2001г. замервания не могат да бъдат пререшавани. Въпросът дали работата е приета от лице с представителна власт или е направен отказ от страна на възложителя да приеме извършената работа също е обхванат от обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо по отношение на изпълнението на договора през 2001г. Този въпрос е относим към предмета на делото, т. е. спорното материално право – дължимото възнаграждение за изпълнената през 2001г. работа, поради което не може да бъде пререшаван.
Доводът в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл по възражението за липса на активна легитимация за водене на иска от ищеца поради това, че няма идентичност между фирмата, сключила договора, и ищеца, е неоснователен. Въззивната инстанция е констатирала прехвърлянето на търговското предприятие от ЕТ „Е” на „Е” ЕООД. С прехвърляне на предприятието на ЕТ „Е” като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на „Е” Е. съгласно нотариално заверен договор от 14.10.2003г. /решение от 27.10.2003г. по ф. дело № 6157/2002г. на СГС, ФО/ ищцовото дружество е станало правоприемник на заличения едноличен търговец, включително на правата и задълженията по процесния договор.
Неоснователен е касационният довод, че с недопускане на исканите доказателства въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е нарушил правото на защита на ответника по исковата молба. При повторното разглеждане на делото по реда на чл. 218з ГПК /отм./ от въззивния съд производството започва от съответното съдопроизводствено действие, което е послужило като основание за отмяна на решението, и доказателства са допустими, ако същите са новооткрити, новосъздадени или с тях се установяват нововъзникнали факти и обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от въззивния съд. Направените в съдебно заседание на 30.05.2007г. доказателствени искания за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от Национален център по метрология и стандартизация с удостоверение относно това дали в периода от м. април-май 2001г. до 2004г. са вписани като лицензирани лица К. Т. С. и Т. С. и дали „Е” Е. и ЕТ „Е” са минали задължителен преглед на уредите, с които следва да извършват замервания, преразпит на свидетеля Н разпит на свидетел при довеждане за установяване постигнатото между страните по договора съгласие възнаграждението да не е по-високо от 700 лв., не са новооткрити, новосъздадени, нито същите се искат за установяване на нововъзникнали факти и обстоятелства. Посочените доказателствени искания биха могли да бъдат заявени от касатора в първоинстанционното производство или в производството пред СГС при първоначалното разглеждане на делото във въззивната инстанция.
Решаващият съдебен състав не е обсъдил релевираното от ответника по исковата молба с въззивната жалба възражение за недопускане на ищеца да прави замервания през 2002г. и 2003г. поради липса на атестат на измервателната лаборатория при ЕТ „Е” след 31.07.2002г. Необсъждането на посоченото възражение не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като обсъждането му не би променило изхода на спора. Видно от представените с исковата молба Атестат на изпитвателна лаборатория при ЕТ „Е”, гр. С. № 67-И/22.07.1999г., издаден от Българска служба за акредитация и валиден до 31.07.2002г., Сертификат за акредитация рег. № 1* от 14.10.2003г., издаден от ИА „Българска служба за акредитация”, валиден до 31.10.2007г., и приложената към тях заповеди, ЕТ „Е” и „Е” Е. са били акредитирани от оторизирания орган за следния период: ЕТ „Е” от 22.07.1999г. до 31.07.2002г.; „Е” Е. от 14.10.2003г. до 31.10.2007г. Съгласно чл. 1, ал. 1 ПМС № 228/13.10.1998г. националният орган за акредитация на лаборатории за изпитване или за калибриране е създадената към Комитета по стандартизация и метрология Българска служба за акредитация. С ПМС № 270/30.12.1999 г. Българската служба за акредитация към Комитета по стандартизация и метрология е преобразувана в Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация” към министъра на икономиката /чл. 1/. Следователно издадените Атестат на изпитвателна лаборатория, Сертификат за акредитация и приложените към тях заповеди за акредитация са издадени от упълномощени органи в рамките на предоставените им функции и компетентност.
Законосъобразно въззивният съд е изложил необходимите предпоставки за заплащане на обезщетение за причинени вреди в резултат на неизпълнението на задължението на ответника по иска да окаже съдействие за извършване на замерванията от ищеца, респективно неговия праводател през 2002г. и 2003г. и обосновано въз основа на събраните доказателства е констатирал тяхното наличие. Причинените на ищеца, респективно праводателя му вреди са преки, предвидими и правилно установени по размер от въззивната инстанция съобразно договорните клаузи и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението на Софийски градски съд е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се присъждат. Разноски за касационното производство на ответника не се дължат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 250/30.07.2007г. по гр. д. № 315/2007г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отделение в частта, с която искът по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е уважен за сумата общо в размер 4 522 лв., заедно със законната лихва, считано от 30.03.2004г. до окончателното плащане и са присъдени направените разноски. В тази част решението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Д” Е. , гр. С. против решение № 250/30.07.2007г. по гр. д. № 315/2007г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отделение в частта, с която е оставено в сила решението от 23.11.2004г. по гр. д. № 2928/2004г. на Софийски районен съд, ГК, 64 състав в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата над 4 522 лв. до 5 242 лв. В тази част решението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на ВКС на РБ в седмодневен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.