Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
София, 28.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 187/ 2010 година
Производството е по чл. 231 ал. 1 б. ”е” ГПК (отм.), вр. §1 ал. 12 от ПЗР на ГПК (Д.в. бр.59/ 2007 г.), образувано по подадена на 29.ІІ.2008 г. от Б. Д. Т. – от гр. С. за отмяна на влязло в сила Решение от 26.VІ.2006 г. по гр.д. № 7421/ 2004 г. на СРС, ГК, 38 с., с което е уважен за 387.40 лв. иск на З. ”Б” АД – гр. С. срещу молителката по чл. 402 (отм). ТЗ. Молителката поддържа, че поради нарушаване на правилата за призоваване, извършено чрез публикация в “Д”, е лишена от възможност да участва в делото, като не е била надлежно представлявана – основание за отмяна по чл. 231 ал. 1 б. ”е” ГПК (отм.).
Ответникът по молбата за отмяна З. ”Б” АД – гр. С. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на молителката във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното:
С Решение 26.VІ.2006 г. по гр.д. № 7421/ 2004 г. на СРС, 38 с. Б. Д. Т. – от гр. С. е осъдена да плати на З. ”Б” АД – гр. С..40 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка ”каско”, на основание чл. 402 (отм.) ТЗ, със законната лихва от датата на исковата молба 3.ІХ.2004 г. Молителката е била призована по реда на чл. 50 ал. 1 ГПК (отм.) и е представлявана и защитавана от назначения представител адв. Х, след като призовката, изпратена на адрес: ул.”Д” №10, бл.12, ет.4, ап.13 за съдебно заседание на 29. Х.2004 г. е върната в цялост, с отбелязване ”по сведение на Е. К. Е. ет. 4, ап. 16 на посочения адрес няма такова лице”, в Справка, издадена от СДВР, сектор ”Български документи за самоличност” е посочено, че молителката има обявен постоянен и настоящ адрес по актуални данни към цитираните дати ул.”Д” №10, вх.”В”, ет. 4, ап.13, на който адрес призовката за съдебно заседание на 18. ХІ.2005 г. е върната в цялост, със забележка ”адресът, посетен на 28.ІХ.2005 г., на 16. Х.2005 г. и на 19. ХІ.2005 г., и лицето не е намерено, свидетел М от ул.”Д”.
Молбата за отмяна е неоснователна. Молителката не е лишена от възможност да участва в делото, тъй като за първоинстанционното производство е редовно призована по реда, предвиден в закона – чл. 50 ал. 1 ГПК (отм.),тъй като в продължение на повече от един месец не може да бъде призована на постоянния си адрес и отсъствието й е удостоверено с подписа на един свидетел – основание да бъде призована чрез публикация в “Д”, след което съдът й е назначил представител – адв. Х, защитавала правата й по време на първоинстанционното производство. Доводът на молителката, че призовката (за съд.заседание на 18. ХІ.2005 г.) е подписана за свидетел от лице, на което не е известно дали тя живее на адреса, поради което не може да удостовери това обстоятелство, е неоснователен и фактически съставлява оплаквание за недобросъвестно поведение на длъжностното лице – връчител, удостоверило невярно обстоятелство досежно връчването. Тъй като призовката е официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и с материална доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчването, са се осъществили така, както е посочено в документа, съдът е обвързан от доказателствената сила на официалното удостоверяване. Твърдението, че е налице невярно удостоверяване със съставения от длъжностното лице неистински документ, молителката следва да установи с представяне на доказателства, съставени по надлежния ред – с присъда или с решение по иск по чл. 97 ал. 3 ГПК (отм.). Освен това свидетелят не удостоверява обстоятелството дали молителката живее на адреса или не, а това, че на посочените три дата е търсена от лицето – връчител, на този адрес и не е намерено – основание съдът да приложи разпоредбата на чл. 50 ал. 1 изр. 1 ГПК (отм.) ”в продължение на един месец ответникът да не може да бъде призован на постоянния му адрес”, на което основание съдът да разпореди призоваване чрез публикация в “Д”.
По изложените съображения молбата за отмяна по чл. 231 ал. 1 б. ”е” ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Б. Д. Т. – от гр. С. молба за отмяна на влязло в сила Решение от 26.VІ.2006 г. по гр.д. № 7421/ 2004 г. на СРС, ГК, 38 с.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: