3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
[населено място] ,12.10.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛИДИЯ ИВАНОВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 580 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 315 / 04.06.2012 год. по ч.г.д.№ 661 / 2012 год. на Окръжен съд – Велико Търново ,с което е потвърдено разпореждане № 1478 / 11.05.2012 год. , постановено по ч.г.д. № 631 / 2012 год. на Районен съд – Горна Оряховица . С потвърденото разпореждане е върната като нередовна , след изпълнение процедурата по чл.129 ал.2 ГПК , подадената от настоящия жалбоподател частна жалба против частичния отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение , въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК, срещу длъжниците С. Д. Д. и [фирма], постановен на 17.04.2011 год. по гр.д.№ 631 / 2012 год. от Районен съд – Горна Оряховица . Жалбоподателят не оспорва факта, обусловил връщане като нередовна на частната жалба , с правно основание чл.413 ал.2 ГПК – незаплатена държавна такса в указания от съда размер – съгласно чл.18 т.1 вр. с чл.12 т.2 от Тарифата за държавните такси , които се събират в съдилищата по ГПК , вместо действително внесената от страната такса в размер на 15 лв., съгласно чл.19 от Тарифата . Обосновава неправилност на дадените от съда указания , в който смисъл мотивира и неправилност на постановеното, като последица от същите разпореждане за връщане на частната жалба , прилагайки и съдебна практика в същия смисъл – относно процесуалните правомощия на въззивната инстанция при неизпълнени, но неправилни указания на първоинстанционния съд. Неправилността на указанията страната извежда от характеристиката на атакувания с върнатата частна жалба съдебен акт , считайки го постановен по реда на чл.418 ГПК . В обосноваване допустимост на касационното обжалване [фирма] сочи процесуалноправния въпрос за дължимата държавна такса по подадената от него и върната като нередовна частна жалба срещу частичния отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение , считайки че същата има за предмет частичен отказ за издаване на разпореждане за незабавно изпълнение и като такава намираща правно основание в чл.418 ал.4 от ГПК , а не и частичен отказ за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение , с правно основание чл.413 ал.2 ГПК . Не са посочени обстоятелства в обосноваване на допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК .
Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, като въззивното определение е от кръга на обжалваемите , съгласно чл.274 ал.3 т.1 от ГПК .
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане частната жалба на [фирма] против частичен отказ за издаване заповед за незабавно изпълнение , основано на документ , въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния , че дължимата по обжалването държавна такса е по чл.18 т.1 вр. с чл.12 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират в съдилищата по ГПК , а не по чл.19 от Тарифата , безспорно незаплатена от жалбоподателя .
По допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 вр. с чл.274 ал.3 т. 1 ГПК , настоящият състав съобрази следното :
Поставеният въпрос съставлява правен въпрос по смисъла на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , тъй като е включен в предмета на спора и отговора на същия е обусловил мотивите на атакуваното въззивно определение . Неправилно е , обаче, отнасянето му от жалбоподателя към обжалването на „ отказ за издаване на разпореждане за допускане на незабавно изпълнение „ , при твърдение за уважено по същество изцяло искане за издаване на заповед за изпълнение на същото парично задължение. Видно от издадената заповед № 1201 / 17.04.2011 год. по гр.д. № 631 / 2012 год. на Районен съд – Горна Оряховица , уважителната и отхвърлителната й част касаят различни предявени от същия молител и срещу същите длъжници вземания , като в отхвърлителната й част – за акцесорни вземания от лихви – съдебният акт предпоставя жалба с правно основание чл. 413 ал.2 ГПК, а не чл.418 ал.4 ГПК ,противно на твърдяното от жалбоподателя .
Не е обоснован допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване . По релевантния за спора процесуалноправен въпрос е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 540 / 18.09.2009 год. по ч.т.д. № 277 / 2009 год., определение № 99 / 08.02.2010 год. по ч.т.д.№ 793 / 2009 год. , опр. № 606 / 10.08.2010 год. по ч.т.д.№ 393 / 2010 год. ,опр. № 477 / 30.06.2010 год. по ч.т.д. № 504 / 2010 год. всички на ВКС, ТК , второ търговско отделение и др. , която не се налага да бъде променяна . В указанията си по реда на чл.129 ал.2 ГПК първоинстанционният съд се е съобразил с така посочената трайна и безпротиворечива съдебна практика и определил дължима такса по чл .18 т.1 вр. с чл.12 т.2 от Тарифа за държавните такси , които се събират в съдилищата по ГПК . Държавна такса по чл.19 от Тарифата се събира в случаите , в които заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е разгледано по същество и когато се атакува разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на парично задължение по чл.419 ал.1 ГПК , какъвто не е настоящия случай , по преждеизложените съображения .
Водим от горното, Върховен касационен съд , Търговска колегия, второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 315 / 04.06.2012 год. по ч.гр.д.№ 661 / 2012 год. на Окръжен съд – Велико Търново .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :