1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№563
Гр. София, 19.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 686/2012 г.
Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба [фирма] [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н. К. от АК – В. срещу решението на Варненския апелативен съд № 33/17.02.2012 г. постановено по в.т.д.№ 662/2011 г. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд № 818/28.07.2011 г. по т.д.№ 2071/2010 г., с което на основание чл.93 ал. 2 вр. с чл. 55 ал. 1 ЗЗД е осъден ответника-касатор да заплати на Р А Р. от [населено място] сумата 50264.83 лв. /левовата равностойност на 15700 евро/ представляваща двойният размер на дадения задатък от 6850 евро както и възстановяване на изплатена вноска от 10000 евро дължими поради неизпълнение от страна на продавача на сключен между страните на 12.05.2005 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент № 10а находящ се в [населено място], [улица] след прекратяване на договорната връзка от купувача.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото игнорирайки представеният от ответника друг предварителен договор от 12.09.2005 г., с който страните по първия договор преуреждат отношенията си.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по поставени процесуални въпроси свързани с оплаквания за нарушения на процедурата по оспорване на представеният от ответника втори предварителен договор с ищеца от 12.09.2005 г., който съдът приел че е неистински документ при изрично оспорване само на авторството му в производството по чл.193 ГПК. Твърди, че по този въпрос е налице противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС позовавайки се на приложеното към жалбата р.№ 86/18.07.2011 г. по т.д.№ 682/2010 г. на ТК, І т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Р А Р. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният иск по чл.93 ал. 2 вр. с чл.55 ал.1 ЗЗД и е осъден ответника – касатор да заплати двойния размер на получения задатък, както и да възстанови на ищцата заплатената вноска по сключения между страните предварителен договор от 12.05.2005 г. По делото е прието за безспорно установено, че на посочената дата между страните е сключен предварителен договор за покупко – продажба на жилище, в изпълнение на който ищцата е заплатила 7850 евро капаро, а впоследствие и вноска от 10000 евро. Безспорно е също, че не е последвало изпълнение от страна на продавача, който не се е отзовал на отправената му нотариална покана за сключването на окончателен договор и прехвърляне на собствеността. Нещо повече, от данните по делото се установява, че процесния апартамент е продаден в груб строеж на друг купувач. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод, че тъй като ответникът се явява неизправна страна по процесния договор, той следва да понесе неблагоприятните последици от развалянето му, като върне получените суми по вноската и двойния размер на заплатения задатък съгласно чл.5 ал. 3 от договора. Прието е за неоснователно твърдението на ответника, че действието на процесния договор от 12.05.2005 г. е прекратено със сключването на нов договор от 12.09.2005 г., с който страните са уредили правоотношенията си. Ищцата е оспорила истинността, съдържанието и датата на посочения частен документ изразявайки становище, че материализираните в него изявления не са направени от лицата сочени като издатели. При извършената проверка в открито производство по чл.193 ГПК, назначената по делото комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза дава заключение, че първи и втори лист не са части на един и същ документ; текстът на първия лист е ксерокопие а на втория е разпечатан на лазарен принтер, има различие във вида на хартията и следи от многократно скрепване на листите. При тези данни съдът е приел за доказано, че документът е неистински и на основание чл. 194 ал. 2 ГПК го изключва при обсъждането на доказателствата по делото.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като не е налице твърдяното противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС. Представеното решение № 86/18.07.2011 г. по т.д.№ 682/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. /постановено по реда на чл.290 ГПК/ в случая е неотносимо, тъй като е постановено при различна фактическа обстановка. В това решение е прието, че е недопустимо съдът да приеме представен по делото документ за неистински, ако същият не е оспорен от страните в производство по чл.193 ГПК. В случая, обаче, видно от данните по делото, ищецът своевременно е оспорил истинността на представения от ответника предварителен договор от 12.09.2005 г., както по отношение съдържанието така и относно авторството му твърдейки, че материализираните в него изявления не са направени от лицата сочени като негови издатели. В тази връзка с определение № 1757/29.04.2011 г. по първоинстанционното дело Варненският окръжен съд е открил производство по чл. 193 ГПК и е постановил да се извърши проверка на истинността на документа като е назначил и съответната комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза. Що се отнася до конкретните изводи направени в резултат на извършената от съда суверенна преценка на събрания доказателствен материал, тези изводи са относими единствено по конкретния спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на жалбоподателя за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна по чл.281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по хипотетичо зададения от касатора въпрос дали при изрично оспорване авторството на частен документ е налице и може да се приеме, че е оспорена своевременно и истинността на документа относно неговото съдържание. Така поставения въпрос е ирелевантен, тъй като отговорът му е без значение за изхода на конкретното дело. Неправилно е позоваването на т.3 от ал.1 на чл.280 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна практика, каквато касаторът въобще не сочи. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл.193 ГПК е достатъчно ясна. Според правната теория и константната съдебна практика истинността е родово понятие, което обхваща автентичност /авторство на изявлението/ и вярност /съответствие на удостовереното в документа и действителността/ на документа. И в двете хипотези документът може да бъде оспорен по реда на чл.193 ГПК с твърдението, че подписът наистина е на страната, по текстът над него не представлява нейно изявление. По съществото си това е оспорване нe на верността, а на автентичността на изявлението и е насочено към оборване на формалната доказателствена сила на документа по чл.180 ГПК, макар и да не се оспорва авторството на самия подпис, какъвто е и настоящия случай.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 33/17.02.2012 г. постановено по в.т.д.№ 662/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: