О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
С. 01.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 22/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 298 от 29.ХІ.2011 г. по т.д. №1087/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу Решение №266 от 4.VІІ.2011 г. по гр.д.№ 470/2010 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК за установяване на вземания 6396.75 лв. – главница и 682.42 лв. – изтекла лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. По съображения, че делото не е търговско, тъй като е разгледано по общия ред за разглеждане на граждански дела, жалбоподателят поддържа, че неправилно ВКС е приел, че е разгледан търговски спор, а се касае за отговорност на ответника от деликт и правната квалификация на иска е чл. 213 ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД. Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК (Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.) е неприложима, на основание §25 от ПЗР на ГПК (Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.), защото се касае за висящо производство – производство, по което още няма влязло в сила решение, в подкрепа на което излага подробни съображения. Иска определението да се отмени и да се постанови друго, с което съдът да се произнесе по допустимостта на производството съобразно чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ответникът по частната жалба [община] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба.
С обжалваното определение състав на ВКС, ТК, е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение №266 от 4.VІІ.2011 г. по гр.д.№ 470/2010 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК за установяване на вземания в размер на 6396.75 лв. – главница и 682.42 лв. – изтекла лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Изложени са съображения, че обжалваното решение е по търговско дело с цена на всеки от исковете до 10 000 лв. и съгласно изменението на чл. 280 ал. 2 ГПК (Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.) производството е двуинстан – ционно. Съдът е посочил, че въззивното производство е приключило на 2.VІ.2011 г., решението е постановено на 4.VІІ.2011 г. и при постъпила касационна жалба след 21.ХІІ.2010 г., производството по нея не е било висящо към датата на влизане в сила на изменението на ГПК, затова не се прилага режимът преди изменението.
Определението е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, тъй като е постановено по жалба срещу решение, с което е разгледан иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане за застрахователно обезщетение по регрес (търговска сделка по см. на чл. 1 ал. 1 т. 6 ТЗ, по която едната от страните е търговец – жалбоподателят – и сделката е сключена с оглед осъществяване на дейността му по занятие), за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Касационната жалба е подадена на 15.VІІІ.2011 г., затова не се прилага §25 от ПЗР на ГПК, искът е за установяване на вземания с цена до 10 000 лв. и съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.100/ 2010 г.), въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за приложението на §25 от ЗИД на ГПК (Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.) и искането да се приеме, че при определяне на “досегашния ред за разглеждане на висящите производства”, се имат предвид производствата, по които няма влязло в сила решение. Съгласно §25 от ПЗР на ЗИД ГПК приложимият процесуален ред, действащ до влизане на закона в сила, се прилага за висящите пред съответната инстанция дела към датата на влизане в сила на ЗИД на ГПК, а към създаването на §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр. 100/21.ХІІ.2101 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.) няма висящо дело във ВКС, тъй като касационната жалба на жалбоподателя е последваща – от 15.VІІІ.2011 г. Затова преценката за допустимостта на касационната жалба, подадена след 21.ХІІ.2010 г., е обвързана от новите правила за достъп до касационен контрол, въведени с чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр. 100/21.ХІІ.2010 г.). и тъй като се обжалва въззивно решение по търговско дело с цена до 10 000 лв., касационната жалба е недопустима.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че делото е гражданско, а не търговско, тъй като искът е разгледан по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове. Съгласно чл. 104 ал. 1 т. 4 и чл. 365 и сл. ГПК, по реда на глава ХХХІІ от ГПК се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция исковете с изброения в т.1 – т.5 предмет, с цена на иска над 25 000 лв., а търговски дела с цена на иска до 25 000 лв. – от районния съд, в който случай се прилага общия ред, но от това не следва, че делото не е търговско.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 298 от 29.ХІ.2011 г. по т.д. №1087/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: