О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
С. 14.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 749/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Й. Д. Р. – от [населено място] срещу Решение от 15.ХІ.2010 г. по гр.д. № 2219/ 2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено Решение № 70 от 15.VІІ.2009 г. по гр.д. № 32 732/ 2008 г. на СРС, 47 с., в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 422 ГПК на [фирма] – [населено място] срещу Й. Д. Р. – от [населено място] за сумата над 472.88 лв. до 9427.21лв. – главница и за сумата над 352.20 лв. до 2465.86 лв. – обезщетение за забавено плащане и е постановено друго, с което е признато за установено, че ответницата дължи посочените суми – стойност на доставена топлоенергия за периода 1.ІХ.2002 г. до 27.V.2008 г., със законната лихва от 16.VІІ.2008 г. и обезщетение за забавено плащане за периода 1.ІХ.2002 г. до 27.V.2008 г. Първоинстанционното решение, като необжалвано от ответницата, е влязло в сила в частта, с която исковете са били уважени за 472.88 лв. – такса мощност и за 352.20 лв. – обезщетение за забавено плащане. Жалбоподателката прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението и в Изложение на основанията по допускане на касационно обжалване поддържа, че е налице необходимост от тълкуване на приложението на закона, което да доведе до отстраняване на неяснота на същия по въпросите: 1. в случаите, когато разпределението на ТЕ се извършва на база “отопляем обем” и “брой ползватели” (за ползване на подгрята вода), следва ли доставчикът на ТЕ да отчита общото потребление на ТЕ в сградата чрез поставяне средства за търговско измерване – топломер и водомер, монтирани в абонатната станция, 2.при оспорване от потребителя на съставените фактури и при липса на “дялово разпределение” в сградата, представляват ли същите доказателство за количеството доставена и потребена ТЕ и не следва ли доставчикът да представи преки доказателства, 3.конституционният принцип за “защита на потребителя” не задължава ли доставчика да упражнява всички свои права, и тези, свързани с прекратяване на доставката, с което да не влошава положението на потребителя и поставяйки го в нежелана зависимост и 4. не следва ли съдът да приложи чл. 83 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество жалбата, като неоснователна и не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 422 ГПК, който съответно е уважен, и с оглед приетото в ч.т.д.№ 419/2011 г. на ВКС, ІІ ГО, че спорът не е търговски, а граждански и определяща за допустимостта на касационата жалба е цената на иска над 5000 лв. по гражданско дело, съдът се подчинява на приетото за допустимост на касационната жалба. Същата е подадена в срок и е редовна.
За да отмени в отхвърлената част решението, с което частично е уважен иска по чл. 422 ГПК и да го уважи и за разликата до 9427.21 лв. – стойност на доставена на ответницата топлинна енергия за периода 1.ІХ.2002 г. – 27.V.2008 г., както и за разликата до 2465.86 лв. – обезщетение за забавено плащане, които вземания са били заявени от ищеца в заповедното производство, съдът е приел, че е установено от представените писмени доказателства и от изслушаната техническа експертиза, че през процесния период ответницата не е подала молба за изключване на отоплението, поставени и узаконени са през 1995 г. 2 бр. водомери, но не е засичана топлата вода, като в сградата не съществува техническа възможност за дялово разпределение, затова то се извършва от топлопреносното предприятие, като количеството ТЕ се определя пропорционално на отопляемия обем, а при липса на водомери (или при повредени такива) количеството изразходвана вода се определя на база 140 л/денонощие за един обитател. По съображения, че начислената ТЕ е в съответствие с посочените наредби, действащи през процесния период и с ЗЕ и че е неоснователно възражението на ответницата, че не живее в жилището, а същата е потребител по см. на ЗЕЕЕ(отм.), и дължи плащане стойността на потребената ТЕ, е признато за установено вземането на ищеца за стойността на ТЕ за процесния период и за изтеклите лихви за забавено плащане.
С оглед посочените от жалбоподателката правни въпроси и въз основа данните по делото, могат да се изведат разрешените от въззивния съд правни въпроси: материалноправният – дължи ли ответницата суми, като потребител на топлоенергия, и процесуалноправния въпрос: за тежестта на доказване по предявен положителен установителен иск, с оглед несвоевременното оспорване от ответницата на представените с исковата молба фактури и неоспорване на заключенията на техническата експертиза, които въпроси са релевантни за делото, тъй като от решаването им зависи изходът на спора. Останалите изложени въпроси за добросъвестното упражняване от доставчика на ТЕ на правата си, включително тези, свързани с прекратяване на доставката и за приложението на чл. 83 ЗЗД, не са релевантни за делото, тъй като не са разрешени от въззивния съд и защото жалбоподателката не е подавала молба за отказ от топлоснабдяване.
По посочените въпроси е налице съдебна практика, поради което е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Същата е в смисъл, че по иска по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже вземането си – че ответницата има качество на потребител на топлинна енергия за процесния период и размера на вземането, а ответницата – възраженията си срещу вземенето – че няма задължение към ищеца. В съответствие с тази практика въззивният съд въз основа на изслушаната техническа експертиза и на представените писмени доказателства: списък за разпределение на кубатурата в С., списък на разпределение на топла вода за битови нужди в С., акт за разпределение на кубатурата, акт за изключване на отопление във вход и констативен протокол от 9.V.2008 г. и на несвоевременно оспорени от ответницата фактури, е приел за установено, че в сградата няма техническа възможност за топлинно разпределение, поради което топлопреносното предприятие извършва разпределението на потребен обем и че ответницата, като собственик на ап.42, има аб.№159531 за ТЕ, която въз основа на законова разпоредба чл.106а ал.4 ЗЕЕЕ (отм.), е в договорни отношения с ищеца и е приел за доказано основанието на претендираното вземане и размера му. Тъй като ответницата не е доказала възраженията си – че не е потребител на ТЕ, тъй като не живее в жилището и не ползва ТЕ за процесния период и че има узаконен водомер за топла вода, по който да са засичани количествата ползвана топла вода, като представените с исковата молба фактури е оспорила несвоевременно и не е оспорила допълнителното заключение на техническата експертиза, съдът е приел, че е неоснователно оспорването от ответницата на дължимостта на вземането на ищеца.
С оглед изложеното не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
Жалбоподателката следва да плати на ответника по жалбата 300 лв. – разноски по делото за касационната инстанция-юрисконсултско възнаграждение.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 15.ХІ.2010 г. по гр.д. № 2219/ 2010 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Й. Д. Р. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 300 лв. – разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: